Когато дълго време си в социалните мрежи или публичното пространство е неизбежно да събудиш „злите езици“. Много хора, които говорят с мен в търсене на призванието си и искат да покажат работата си пред широката публика, признават че се страхуват от мнението и оценката, която ще получат. Винаги ги уверявам, че ще има много хора, които ще ги подкрепят и поне една шепа хора, които ще ги критикуват, отхвърлят и които ще им се присмеят. „Тогава не искам да го правя!“ казват, чувайки че потвърждавам страховете им. „Това не е решението обаче. Не може, заради чуждите травми да скриеш своите таланти.“ След този мой отговор следва тишина и анализ. Някои разбират какво казвам, други директно ме питат: „Какво общо имат травмите с цялото нещо?“
Всичко.
Онлайн-пространството в астрологията се свързва с елемента въздух. Това е информационният свят, където хората се изразяват чрез думи и идеи, но нерядко остават всъщност пасивни в реалния живот и всичко е само „на приказки“. Въздухът е стихията, която наблюдава и анализира, но НЕ прави. Огънят е действието. Ако искаш да си Създател ще се наложи да се преминеш от водата (чувството и емоцията), през въздуха (идеята и съветването) и земята (структурата и планирането), за да се окажеш накрая в огъня, където да покажеш това, което знаеш и можеш. Изисква се смелост. Огнените хора са твърде заети да създават, за да бъдат постоянно онлайн и да коментират създаденото от другите. Онлайн пространството е по-естествено място за въздушните, земните и водните хора – тези, които са склонни да се съмняват в себе си и своите възможности, и които гледат, анализират и се сравняват с другите, вместо да действат. Липсата на огън в тях често ги кара да обсъждат и критикуват, защото така търсят сигурност и потвърждение на страховите си мисли. Потвърждение защо трябва да останат пасивни и инертни и никога да не излизат „на сцената на живота“. Това означават всъщност думите ми, когато казвам „Не може, заради чуждите травми да скриеш своите таланти“.
Когато някой отправя критика това не е нещо, което който и да е било трябва да приема лично, макар нападката да е насочена лично към човека или работата му, по простата причина, че тя не е белег за „омраза“ или „ненавист“, както често се интерпретира. Човекът, който те критикува не те мрази, напротив. Несъзнателно иска частица от това, което имаш и му избождаш очите с това, което най-много му липсва. Зад обидите и осъждането обикновено стоят неразрешени травми, огромни несигурности, вътрешни конфликти и както ги виждаме в астрологията – преразвити или недоразвити архетипи.
️- Външен вид –
Един от най-честите примери е критиката към външния вид. Хората, които се чувстват несигурни и винаги намират проблеми в собственото си тяло, често ще са същите, които атакуват другите по същия параграф. Човек, който обижда някого за теглото му се бори със своите собствени комплекси относно тялото. Независимо дали обектът на критика е анорексичен или с наднормено тегло и независимо дали критикът е твърде слаб, във форма или също с наднормено тегло, това са двама човека с нездраво отношение към тялото. Щом има сочене и неприемане, значи има болно място, което не е свързано с порциите и кантара. Понякога критиката обаче може да е свързана не с килограмите, а със стила. Хора, които критикуват други за „твърде смело“ облекло обикновено се чувстват потиснати от нормите, на които робуват. Често предпочитат да следват тренда и нямат смелостта да го създават или да излязат от това, с което са свикнали.
– Силни емоции и експресивност –
Критиката към експресивността и „детинското“ поведение също разкрива много. Когато някой казва, че човек е твърде инфантилен или незрял, това е човек, който не е имал възможността да изживее своето детство пълноценно. Тези хора обикновено са били принудени да пораснат твърде рано и винаги са били отговорните и зрелите в компанията. Критиката към хора, които показват радост, които се лигавят, държат се странно, танцуват или се смеят на глас често идва от хора, които са били възпитани да „потискат“ емоциите си и сега подсъзнателно завиждат на свободата на другите. Тук ще се припознаят голяма част от българите, защото знам какви погледи обират по улиците или в баровете компании от други страни, които са според нас „твърде шумни“. Българите сме Телци с Луна Козирог и именно, заради липсата на огън в картата ни сме много критична нация, която обаче подсъзнателно жадува да бъде по-отпусната и да приема нещата по-ведро. Как го показваме обаче? С неприязън към хората, които са „твърде“ отпуснати и ведри.
Има още много примери, но ако навляза в детайл ще трябва статията да се превърне в книга. Ето още няколко в по-краткия им вид:
– Човек, който осъжда някого за успехите му и дори подлага на съмнение колко са истински или са базирани на късмет и връзки, често се чувства неуспешен, некадърен и неспособен или се страхува, че никога няма да постигне същото по пътя, по който е тръгнал, но в същото време няма смелостта да тръгне по друг.
– Обиди към интелигентността на другите често идват от хора, които се идентифицират с интелекта си, но дълбоко в себе си се съмняват в собствените си знания и това нерядко е с корен детството им, в което родителите им или учители им са им се подигравали, когато са правили грешки, вместо да проявят разбиране за етапа им на развитие.
– Критикуването на чуждото щастие и недоверието, че в дадена връзка или семейство всичко е наред произлиза от неудовлетвореност в собствения личен живот, която пък произлиза от невъзможност да се оценява хубавото за сметка на свръх фокуса върху дори малкото неща, които не са наред.
– Присмехулни коментари от сорта на „Защо говори така?“ или „Защо изглежда така?“ или „Защо се смее така?“ също винаги идват от хора, които се страхуват да бъдат автентични и когато в миналото са изразявали нещо, което е натурално за тях, близък човек им е казал, че не е редно или правилно или е „грозно“ да се държат така.
– Осъждането на някой, който е „твърде позитивен“ често идва от хора, които не знаят как да се справят с негативните си мисли. Осъждането на хората, които са „твърде негативни“ също идва от хора, които не знаят как да се справят с негативните си мисли. И двата типа хора имат неприемане на емоционалния спектър на живота.
– Негодуванието срещу хора, които са финансово успешни често идва от хора, които се чувстват несправедливо третирани от държавата или съдбата или недостатъчно добре възнаградени на работното им място. Отново присъства страх от промяна, страх от твърде големи рискове и страх от живота, затова е по-удобно да се очернят тези, които имат повече възможности, за да останат те бели и недооценени.
– Критиката към хората, които са уверени и гонещи целите си, независимо от нивото си обикновено идва от хора с ниско самочувствие, които вярват, че преди да се покажеш пред света трябва да си перфектен и съвършен, което автоматично ги поставя в позицията вероятно никога да не направят тази крачка, защото никога няма да се почувстват достатъчно подготвени.
Разбирането, че критиката често е отражение на вътрешната борба на човека, може да ни помогне да не я приемаме лично, както и да анализираме собствените си травми на база това, което ние осъждаме в другите. Вместо да реагираме емоционално, когато ни критикуват трябва да си зададем въпроса: „Какво обща болка разкрива това изказване“? Обща, защото ако ни е заболяло от думите му, то части от нас също вярват в това, което се казва. Съответно този човек не ни е враг, а по-близо до приятел, защото ни свързват едни и същи травми и болки.
Например, ако чуеш „Ти си много глупав човек“ и това те жегне, можеш да отговориш с лекарството, което потенциално може да излекува и твоята и чуждата болка.
Лечебното изречение е: „Моята стойност не се определя от това колко умен или глупав се чувствам в даден момент. Знам, че заслужавам любов просто защото съм. Ако съм сгрешил ще се поправя, но дори и да не разбера грешката си пак ще се обичам и пак ще има хора, които ме обичат. Някой може да ти е казал някога, че да си умен е най-важното нещо в този живот, но те е излъгал. Еднакво важно е да си добър и да можеш да си прощаваш грешките.“ Това изречение напомня, че нашата стойност като хора не зависи от оценките, които даваме на себе си или които другите ни дават, тоест любовта не е условна. Повечето хора са израснали с условна любов, защото такава е дадена и на родителите им от техните родители и така нататък, но е наша работа да излекуваме този родов модел и да помогнем, ако ни се позволи за излекуването му и при другите. Така вместо да отвърнеш на нападението с нападение, тези думи имат шанса да резонират с критикуващия, защото той вероятно също несъзнателно търси тази сигурност и признание за собствената си стойност. Може разбира се и да отхвърли тази порява на разбиране и любов, защото е свикнал на динамики свързани с агресия и това е комфортната му зона. Има много хора, които предпочитат да ги осъдите, когато ви съдят, вместо да ги приемете, защото просто се усеща познато, а другото е чуждо.
В крайна сметка е важно да знаете, че, хората, които критикуват най-силно, често са тези, които най-много страдат вътрешно. Това ще са хора, които нямат достатъчно огън или е блокиран в тях и това е тежко само по себе си, защото в тази стихия се крие и радостта, смехът, свободата, смелостта и усещането, че всичко ще бъде наред. Когато живееш, без тези съставки се чувстваш загубен и най-близкото до позитивна емоция, което можеш да изпиташ е завист, гняв или осъждане. Затова не се обиждайте и не приемайте лично нападките, а ги използвайте за компас кои рани във вас още не са заздравели и кои болки в другите може да помогнете да облекчите.