Запази го, ако ти носи радост

20250130_145100

Много обичам подаръците. Не ги обичам в материалния смисъл, по-скоро ценността им е в емоцията, която създават. За мен не са просто предмети – те са продължение на хората, които обичам. Всеки подарък е нишка, която ме свързва с някого, независимо къде се намира или колко време е минало.

 

Ставам сутрин и тъй като съм болна от няколко дни съм се изолирала, за да не разболея никой и прекарвам деня си в леглото с чай в ръка. Сама съм, но всъщност не съм сама, защото около мен е любовта на близките ми. Ползвам меда, който ми подари приятелка, чието семейство го произвежда и всеки път, когато си сложа лъжичка в чая усещам нещо топло в сърцето ми – не само сладостта му, но и сладостта на спомена за нея и благодарност към семейството ѝ, което дори не познавам. Докато разбърквам стапящия се мед неволно ѝ пращам любов и хубави мисли. Същото се случва и с чашата, от която пия. Имам много чаши, които харесвам и сама съм си купувала, но най-често пия от тази, която е подарък от друга приятелка, която ги създава сама и след това рисува и сега всяка глътка чай е малко напомняне и за нея, което ме усмихва и кара да ѝ благодаря на ум още веднъж. Чаят пък ми го купи друга приятелка, която живее на морето и рядко се виждаме, и когато ми гостува с приятеля си за няколко дни, го остави за мен, заедно с красив букет цветя в знак на благодарност. Сега когато видя кутията и пия от него, се сещам и за нея. Изпивам си витамините, които приятелят ми остави и след това виждам бурканите домати, които баба ми даде при последното ми посещение при нея и се замислих, че всяко ястие, което сготвя с тях е много по-вкусно от всяко друго, защото знам че част от енергията ѝ и любовта ѝ към семейството се е съхранила също вътре. Оглеждам се в стаята и въобще не съм сама, тук е пълно с хора. Виждам розовото палто, което случайно си харесах и майка ми настоя да ми купи и се връщам в онзи момент и виждам усмивката ѝ и ми става уютно, сякаш съм обгърната от любовта ѝ, докато го нося, виждам статуетката на Венера от баща ми и планинският кристал, който сам е намерил в преходите си в планината, виждам дървената круша, която ми подари приятел, когато видя че се влюбих в нея на един handmade базар, виждам ръчно изрисуваната дървена кутия от приятеля ми за Коледа, виждам коледничето, което ми подари дядо му, което пък е спомен и от баба му, защото тя е обичала да отглежда цветя, виждам бас китарата, която приятел от родния ми град ми даде, за да не е по думите му „тъжна, защото никой не свири на нея“… виждам толкова много портали към топли и красиви спомени. Мари Кондо може би би сметнала домът ми за претрупан, но истината е, че повечето неща тук изпълняват основното ѝ правило: „Запази го, ако когато го погледнеш ти носи радост“. Да, носят радост.

 

Раче съм по душа и съм сантиментална, затова подаръците за мен не са просто вещи, а начини, по които любовта пътува във времето. Независимо дали е нещо малко или голямо, то винаги носи със себе си частица от човека, който ми го е дал и така дори когато имам дни, като последните, в които съм сама, домът ми е изпълнен с малки напомняния, че никога не мога да съм сама, защото обичам и съм обичана.