Много често проблемите в отношенията са разликите в емоционалната изява. В астрологията можем да я разглеждаме, като мъжка или женска или да разделим на четири стихии или на дванадесет архетипа. Генерално обаче по-голямата форма е най-важна, тоест емоционалността главно се дели на изявяваща се и на интернализирана. Това грешно се интерпретира от повечето хора, като „Този човек е емоционален, другият не е.“ Всички хора на Земята имат емоции, но как ги показват и дали ги показват е съвсем друг въпрос. Обикновено реалността е, че единият партньор е по-емоционално изразителен, а другият по-сдържан. Първият споделя чувствата си, обсъжда емоциите открито и преживява всичко интензивно, а вторият изглежда по-спокоен, по-резервиран и сякаш не се влияе толкова дълбоко от случващото се. Нито един не е по-малко емоционален, просто привидно изглежда, че е.
изразяване на емоции ≠ интензитет на емоции
Емоционално изразителните хора са тези, които говорят за чувствата си, реагират бурно и често преживяват не само собствените си емоции, но и тези на околните. Те имат дълбока способност да се свързват с другите и силна емпатия и състрадание към чуждите проблеми. Емоционално сдържаните хора също преживяват всичко изключително дълбоко, но за разлика от експресивните, те са свикнали да държат всичко вътре в себе си. За това има няколко причини: може да са се родили мъже и от малки да им се е обяснявало, че момчетата не плачат; може да са се родили жени и да са израснали в семейство, в което мъжката фигура е била жената и в детството са виждали единствено силни жени, които не плачат; може да са били в среда, в която емоциите не са били зачитани; може да са възпитани с разбирането, че „не е добре да се показва слабост“.
Разликата между тези два типа често създава напрежение в отношенията, защото, разбира се, те се срещат и се влюбват един в друг. Първоначално дистанцираният от собствените си емоции човек е впечатлен от експресивния (подсъзнателно иска да е толкова освободен, като него), както и експресивният човек е впечатлен от „неемоционалния“ (подсъзнателно иска да го излекува и помогне да изпита удоволствие от живота). Ако двамата човека не осъзнаят уроците в тези привидни различия обаче първоначалоното идеализиране се превръща в досада и самота, защото след време започват да имат сериозни проблеми с това, че единият изпитва нужда да говори и споделя, докато другият се затваря в себе си. Единият вижда и отбелязва всичко позитивно, другият не отбелязва нищо друго, освен негативното. Единият е „твърде“ емоционален, а другият е „твърде“ дръпнат. На единия му натежават вечните вълни от емоции, на другия му се натрупва усещане за самота.
Във взаимоотношенията често единият партньор поема ролята на изразител на емоциите, а другият – на потискащ емоциите. Още по-лошото е, че когато потискащият не желае да се превърне в експресивен за нито един момент, натрупаните му емоции се прихващат от изразителния и той става много по-емоционален, отколкото е обикновено или около други хора, които са със здраво отношение към емоциите. Емоционално изразителният партньор усеща и „обработва“ емоциите на сдържания партньор и често е този, който носи емоционалния товар и за двамата. Емоционално сдържаният партньор пък временно намира утеха в това, че другият усеща нещата вместо него, но с времето започва да се чувства претоварен от интензивността на партньора си, което го кара да копнее за по-малко емоционална връзка, без да осъзнава, че собствената му дистанция от чувствата предизвиква те да ескалират в другия.
Какво се случва обаче, когато сдържаният партньор избере някой като себе си? Ако сдържаният напусне връзката си с изразителния партньор и избере някой, който също не изразява емоциите си, това първоначално му носи облекчение. В рамките на няколко месеца, дори години, няма тежки разговори, няма дълбоки теми, няма претоварване с емоции. След като отмине този период обаче връзката навлиза в по-сериозните си фази и пак започва да се оформя поляризация. Или новият партньор става все по-експресивен с времето или сдържаният започва да носи емоциите и на двамата и така започва да усеща липсата на истинска свързаност и увеличаващия се хлад. Без изразени емоции няма конфликт, но няма и дълбока близост. Щастието също бледнее, защото заедно с трудните емоции се потискат и хубавите. Животът изглежда по-спокоен, но и по-студен, без автентични и искрени моменти на радост и вълнение.
Какво се случва обаче, когато експресивният партньор избере някой като себе си? Първоначално полетът е много висок, еуфорията и радостта са опияняващи и всичко прилича на приказка, докато след време не започне борбата за това чии нужди са по-важни и трябва да се вземат предвид първо. Ако нито един не узрее и само очаква от другия утеха и двамата започват да се чувстват изолирани и недостатъчно обичани, без да виждат уроците по емоционална независимост, които им се преподават в тази ситуация.
Така се оказва, че няма „перфектен баланс“, ако човек не работи върху себе си. Смяната на партньора не решава проблема, промяната на вътрешната динамика има единствената способност да го разреши.
Как да отработим този модел?
Независимо кой тип осъзнаеш, че си – по-изразителен или по-сдържан, решението не е да търсиш партньор, който просто да компенсира твоята емоционална динамика.
Ако си емоционално сдържан е редно съзнателно да започнеш да се отваряш към собствените си чувства. Говори по-често с партньора си за страховете си, за тежки спомени, които още чувстваш, че болят, за трансформативни събития, които са те белязали. Позволи си да бъдеш уязвим, защото уязвимостта ще те доближи до другия. Ще те доближи и това да се радваш на малките неща в живота, да спреш да мислиш за това как изглеждаш в очите на другите и да живееш, като за последно, със смелост, радост и плам. Напомняй си, че ако потискаш болката, ще потиснеш и радостта, защото са неделими. Ако продължаваш да бутилираш ще отчуждиш човека до теб, защото винаги ще се чувства сам.
Ако си емоционално изразителен осъзнай, че не всички емоции трябва да бъдат споделени с партньора и понякога е по-здравословно да ги обработиш сам или с професионалисти в сферата. Не превръщай партньора си в личен терапевт на пълно работно време. Потърси начини за емоционално заземяване, независимо дали ще е терапия, утвърждения, книги, музика или просто разходка в парка и виж как ще се чувстваш и мислиш, след кризата, преди да я прехвърлиш веднага върху другия. Ако продължиш да заливаш другия с необработените си чувства и мисли ще го отчуждиш, защото винаги ще се чувства натоварен.
Човешките взаимоотношения не са просто механично събиране на двама души, които „са създадени един за друг“. Те са полето, в което хората еволюират. Любовта не е крайна точка, а процес на вътрешно израстване. Това, което ни свързва първоначално е напасването на травмите, а това дали ще останем заедно зависи от това дали ще ги осъзнаем и терапевтираме правилно. Чрез взаимоотношенията хората осъзнават собствените си модели и ограничения и любовта ни тласка да се променим, да се адаптираме и да станем по-зрели. Това е истинското „сливане“ на две души.
Какво е здравото разбиране за емоциите? Каква е новата философия, с която и двамата човека, независимо дали са стартирали отношенията, като експресивни или сдържани, трябва да се научат да оперират в този свят:
1. Емоциите не са проблем, който трябва да се „поправи“. Те са естествена част от човешкия живот. Щастие, тъга, радост, страх, доверие, гняв, спокойствие, разочарование, вдъхновение, завист, всичко е временно, преходно, нетрайно, но въпреки това важно и нужно, никога грешно.
2. Бутилирането или отричането на емоции ги превръща в отрова, която разболява телата ни и разваля отношенията с най-близките ни, но прекаленото разливане на емоции и връщането към негативното отново и отново, много след като моментът е отминал, може да направи абсолютно същото.
3. Емоциите носят не само болка, но и радост. Ако ги потискаме, отнемаме от щастието, което можем да изпитаме и предадем.
Така разбираме, че „перфектният партньор“ не е случайност, която или ни се случва или не ни се случва в този живот. Много щастливи двойки в края на живота си споделят, че разбирателството не е даденост и не се базира на късмет или съвместимост, разбирателството и грижата за себе си и другия е избор, който правиш всеки ден отново и отново.
Любовта не е гаранция за щастие – тя е просто катализатор за началото на една дълга трансформация, в чийто край и двамата не са това, което са били в началото, но са по-добри, по-милосърдни, по-мъдри, по-силни и по-сплотени.