Въпроси за първа среща, за да прецените в какво се забърквате и да има ли втора.
„На кого приличаш по характер повече според теб, на майка ти или баща ти?“
Така ще разбереш с кого се идентифицира, въпреки че половата принадлежност също играе роля и дори ако е жена и каже, че прилича на баща си или е момче, което казва че е повече, като майка си, все пак идентификацията с пола ще оказва влияние, въпреки възприятията.
„Разбираше ли се с тях?“
Въпрос, на който да не очакваш задължително откровен отговор, особено ако наистина е първа среща. Задаваш го просто, като подложка за следващия…
„Кажи сега, кой те тормозеше повече?“
(шеговито и усмихнато, за да отнемеш от тежестта на въпроса)
„С кое? Какво правеше или ти казваше?“
С този въпрос успешно ще прескочиш това директно да зададеш неудобния въпрос „С какво ще ме тормозиш ти, ако сме заедно?„. Хората са много наясно какво ИМ е причинено от другите, но много несъзнателни за това как са унаследили поведението, от което са страдали и го прехвърлят към най-близките си. Ако кажеш на някого, че мисли, говори или се държи, като някой от родителите си ще изпадне в шок и отрицание, но истината е, че поведението винаги е почти 1:1, с много малки разлики в интензитета. Със съзнателна работа обаче може copy-paste-a да се трансформира, но колко хора наистина размишляват върху темите… уви, недостатъчно. От първия въпрос пък ще знаеш кой родител ще играе този човек (този от същия пол в повечето случаи, но понякога този с който се идентифицира повече) във вашите отношения и кой родител ще играеш ти. Може да не искаш, но ако човекът не е съзнателен и не управлява проекциите на подсъзнателната си кодировка, до година след розовия период вече ще се е превърнал в единия от родителите си, а теб в другия, независимо колко е близо този човек до истинския ти характер.
Същото ще направиш и ти.
Ако не си работил върху семейните теми и детските си травми ще започнеш да ги преживяваш на loop с всеки човек, с когото се събереш на практика, независимо колко е любящ и добронамерен.
Затова правилният човек за теб си на първо място ти и връзката ти с детето в теб и лекуването на болките, които пази. Вече второстепенната връзка ще е външната, защото тя просто ще дублира първата след две-три години от съвместното ви съжителство.
…
ПП: Бонус въпрос: „Ако си терапевт на майка ти или баща ти, какви съвети биха им били полезни, какво ще ги направи по-щастливи?“ Отговорът на този въпрос ще ти покаже персоналното лекарство за този човек и какво да му напомняш ежедневно, защото самият той също ще забравя. Ако каже например: „Баща ми трябва да не се преработва и да почива повече, защото не си знае границите“ това ще важи до много голяма степен и за сина му, независимо дали го осъзнава или не.