От малки ни набиват в главите, че трябва да сме „здраво стъпили на земята.“ Че трябва да сме реалисти, умерени, разумни. В превод: „Не мечтай, не влизай в илюзии, не лети твърде високо, не бъди безразсъдно смел.“ Казват ти го родителите, учителите, дори приятелите, които се страхуват, че ще те видят, как „падаш от високо“, но истината е, че…
Никой, който е променил света, не е бил „здраво стъпил на земята“.
Хората, които създават нови реалности, които превръщат невъзможното във възможно никога не са били умерени и спокойни. Напротив. Били са луди в очите на останалите. Летяли са високо, игнорирали са реалността и са правили неща, които „не се правят така“.
Никой не е вярвал в знанията на Никола Тесла за свободна и безплатна електроенергия, всички банкери и инвеститори са му се присмивали. Днес почти всичко, което ползваме е базирано на неговите „невъзможни“ идеи, откраднати от други с повече възможности. Стив Джобс пък е бил уволнен от собствената му компания, защото „мисли твърде мащабно“. Защото е искал да промени начина, по който хората общуват с технологиите. Ван Гог е продал само една картина в живота си. Една. Всички са го смятали за провал, за неудачник, за бездарник, който никога няма да постигне нищо. Днес дори и децата знаят името му. Амелия Еърхарт (вижте пак второто име и от кои думи е създадено) според всички е била просто една луда жена, която никой не е вярвал, че ще може да прелети сама над Атлантическия океан. Тя беше първата жена, която го направи. Примерите са хиляди…
В такъв случай защо ти е да „стъпваш здраво на земята“? Не ти ли го казват само негативни хора, чийто живот не впечатлява с нищо и живеят предимно за себе си, без да горят и мислят за общото благо? Въпросното „заземяване“ е просто начин да забавиш живота, да угодиш на страховете и да се вместиш в комфорта на посредствеността. Когато мечтите ти изглеждат невъзможни не си казвай: „Добре, време е да сме реалисти.“ Когато ситуацията изглежда страшно просто затвори очи и направи крачката. Остави всички останали да планират, обмислят и все да чакат „правилния момент“. За тях той никога няма да дойде.
Не бъди заземен, лети. Лети, докато не стигнеш там, където знаеш, че трябва да бъдеш. За мнозина ще изглеждаш луд, и какво от това? „О, колко си безразсъден!“, „Ама ти не си нормален!“ Дори да умреш борейки се в името на нещо по-голямо това е по-добър живот от дълго и спокойно живеене посветено единствено на консуматорството. И когато един ден си там, където си вярвал, че ще бъдеш същите тези страхливи и прагматични хора ще те питат: „Как го направи?“ и ще те намразят, защото ще им кажеш, че си правил обратното на всичко онова, което те правят и смятат за правилно и логично. Ще си тръгнат мислейки си „Хм, извадил е късмет или има връзки“ и пак няма да погледнат реалността, защото не им е изгодна.
Реалността, която доказва ден след ден, че съдбата обича онези, които имат благородни мотиви и смело сърце.