Защо повечето хора имат проблем с откриването на „любовта на живота си“, човека за тях, ако са над 30 годишна възраст?
Първо, защото когато останалите хора (обвързаните, женените) са открили партньорите си, са били между 17 и 25 годишна възраст. А Сатурновото завръщане не се случва чак до 28-30 годишна възраст. Дори и астрологията да не е фактор за вас науката също е установила, че последните дялове на мозъка стигат до цялостно развитие чак на 30 годишна възраст (като при жените често може да е от една до две години по-рано). Хората, генерално, са все още „незрели“ до тази възраст. Интересното обаче е, че до 30 повечето от нас са вече с професия, с брак, някои и с едно или две деца. Тези неща са се случили преди пълното съзряване на индивида, защото едно е да си физически и сексуално зрял (което се случва в пубертета), съвсем друго е да си биологично и интелектуално зрял, което се случва чак на 27 (най-рано).
Разводите са много след 40. Хората, угнетени от работата и задълженията си, като родители също. Усещането за безпомощност и недоволство също расте. Всичко това е плод на избори, които са направени в период от живота, в който мозъкът е бил недоразвит. Дяловете, които се развиват последно са онези, които са отговорни за мисленето в перспектива, правилното оценяване на риска и опасността, планирането и намирането на решения на проблемите и изпълнението им. Все Сатурнови качества.
Мозъкът не спира да се развива на 30, разбира се, до около 60 годишна възраст продължава да прави нови и нови невронни връзки и да „расте“ в пряк и преносен смисъл. Завършването на основните дялове обаче е важно, защото тогава човек вече наистина може да мисли в перспектива. А взимането на решения за професията, която ще работиш цял живот, човекът, с който ще живееш цял живот, домът, в който ще живееш цял живот и децата, които ще са твоя отговорност докато си жив, са все решения с ефекти, които се разгръщат в продължение на години, а се взимат по-рано отколкото мозъкът е способен да ги взима. Затова и повечето хора живеят, недоволни с изборите си, когато са били на 20-26 и малка част от тях решават все пак да променят нещо, най-често около 45-50 годишна възраст.
Връщайки се на първия въпрос отговорът е семпъл. Хората след 30 вече могат да мислят в перспектива. Това е достатъчно, за да затрудни изключително „dating-a“ и доста смалява възможните опции. Човекът вече не се води от сексуалните си импулси, от външния вид, от фантазъма, който е създал за „перфектния човек“, вече летвата е по-висока. Ако обаче се води още от идеализирана версия за soulmate много е вероятно и никога да не осъществи дългосрочни взаимоотношения.
Трябва да започне да си задава нови въпроси. „Колко сигурност, надеждност и стабилност мога да получа в тези взаимоотношения?“ е може би най-ключовият въпрос. Наред с него идват: „Колко е зрял този човек? Поема ли отговорност за емоциите си? Емоциите на другите? Грешките си? Успехите си? Учи ли се от слабите си моменти и има ли достатъчно увереност да акцентира върху силните си страни и да ги оползотвори оптимално в професията си? Какво ми дава този човек, какво му давам аз, има ли реципрочност? Реагира ли импулсивно или агресивно или със самообладание и интелект? Може ли да се разчита на него?“
Все такива… скучни и не особено романтични и „любовни“ въпроси. Но това е Сатурн. Маха розовите очила и ти показва какво наистина ще създаде живот в мир и хармония, вместо постоянни Его битки и последващо усещане за самота и болка. Показва ти кой ще е до теб не само, докато е хубаво и весело, но и когато нещата са трудни и имаш нужда от стабилна основа, която да ти помогне да се вдигнеш на крака.
Някои хора не узряват и след 30. Гонят илюзии и фантазии, смятайки че миналото е било по-зелено, по-светло, по-хубаво. Истината е, че това също е лъжа, плод на едно недоразвито мислене, което не е виждало всички части от пъзела. Когато си дете мислиш, че Дядо Коледа идва през комина и ти носи подаръци под елхата, когато си възрастен знаеш, че това не е така, но това не е повод да искаш да вярваш отново в лъжата. Това е повод да поемеш отговорност и да си осигуриш всичко нужно, без да го чакаш магически да се появи, опаковано с панделка. На 30 разбираш, че хората, които са „родени един за друг“ не се срещат съвършени, еднакви и перфектни, а развиват с течение на десетки години взаимно доверието си един към друг, трупайки опит, откривайки начин да се свързват, дори с разликите си. Точно заради разликите си, които ги правят по-устойчиви в нашия разноцветен свят. Еднаквостта вече не е Идеалът, защото зрелият мозък знае, че да виждаш света през един и същ филтър е слабост, не сила.
Надявам се светът ни да се промени и той вече естествено се променя към това хората да не взимат решения за цялостния си живот преди 30 годишна възраст, което притеснява едни, но мен радва изключително много. Най-накрая може да имаме хора, които всъщност обичат и горят в професията, която са избрали за себе си. Ще имаме хора, които знаят какво е истинската любов, какво изисква и какво коства, какво я прави трайна. Ще имаме нова вълна родители, които няма да прехвърлят травмите от собственото си, забравено детство към децата си, защото вече са съзнателни и контролират думите и емоционалните си реакции. Ще имаме хора, които ще знаят как да се хранят, как да живеят природосъобразно и симбиотично, как да се развиват, без да рушат. Един нов свят, в който хората вече няма да са животни и наистина ще заслужат титлата си на най-развития вид на планетата. Едни нови хора, които ще я спасят от грешните решения на поколенията преди тях, които остаряха, но така и не узряха.