Младите родители в нашия социум страдат. Виждам го онлайн, виждам го в консултациите си и работата с хора, виждам го при близките си приятели, които в последните години създадоха семейства. Pattern-ът е един и същ: Умора. Изтощение. Скандали. Болка.
Решението е елементарно, но в същото време много сложно за онези, които са се оказали в свят, който не ги подкрепя, така както е редно.
Когато младо семейство решават да имат дете, без да са осигурили предварително ежеседмична помощ от трети човек (баба, дядо, детегледач, чистач, готвач, приятел, брат, сестра) постъпват безотговорно спрямо себе си и нуждите си, спрямо връзката си, както и спрямо детето, което може да бъде свидетел на разпада на това семейство, ако и двамата са уморени в продължение на месеци и години и няма кой да ги отменя. Двамата родители влизат в survival mode, заради липсата на сън, заради промяната в ежедневието, заради липсата на време за себе си и качествена почивка, заради работата и стреса, покрай нея и това изкарва негативните страни на характерите им. Създава се враждебна и напрегната среда не защото хората не се обичат, а защото никой от тях няма възможност да обича себе си, по начините, по които е могъл досега.
Много семейства се разпадат след раждането на дете, точно когато са сами и не са помислили предварително как могат да споделят отговорностите и тежестта на родителството с други хора. Дали от срам, дали заради принципи, дали заради липса на ресурси, дали заради липса на качествена подкрепа от държавата (засега тя е само финансова и крайно недостатъчна), дали заради проблеми с контрола и доверието, каквато и да е причината, решение трябва да се открие преди появата на детето, защото ако е след това, последиците са тежки и потенциално фатални за цялото семейство. Да се изгърбваш и преглъщаш трудностите и да ги криеш от света, под розовата обвивка на сладки снимки и щастливи мигове не е в услуга нито на човека и психиката му, нито в услуга на взаимоотношенията между двамата партньори, които могат непоправимо да се счупят. Не е и добър пример за детето как човек трябва да живее, защото то подражава, нито е искрен поглед над ситуацията, стимулирайки още много хора да влязат неподготвени в тази роля, нагазвайки блатото, което им се е струвало като приказка, защото само това се е показвало навън. Проблемът е огромен, особено в нашата страна, в която е гордост да не проявяваш уязвимост и да не търсиш помощ никога, защото дори нямаш доверие, че някой може да се справи с каквото и да е било, по-добре от теб.
Когато хората са живели в групи и цели поколения са били под един покрив, децата могат да израснат приемайки всички части от себе си и характера си, защото ако не ги срещнат при мама или тати ще ги срещнат в баба или дядо или в някой друг. Няма да потискат творческата си природа, защото например имат прагматични родители. Много често дори природата на детето е по-близка с тази на баба му или дядо му, затова и повечето деца се чувстват натурално добре, около тях. Проблемът е че родителите им не се чувстват добре, около родителите си, заради неразрешени травми и конфликти и затова лишават децата си от този толкова важен обмен. В момента е знак за прогрес всяко семейство да е отделено и това е хубаво за родителите (заради честите конфликти между родители и деца), но много лошо за децата им, които имат болезнена нужда от енергията на родителите на родителите им. Или друг човек, трети човек. В най-лошия случай човек, който да помага с домашните задълженията поне веднъж седмично. Играчки и дрешки не са нужни толкова на едно дете, колкото обмен с различни типове хора и характери. Както и най-важното – спокойствието и щастието на мама и тате. Не искам да чувам повече за родители „герои“, които всъщност учат децата си на жертвен манталитет. Искам да чувам за родители „егоисти“, които имат живот отделен от детето си и са си осигурили по един или друг начин почивката, от която всеки има нужда. Това е важна стъпка за всяко семейство само от двама, защото би дало възможност на родителите да си вземат въздух, достатъчен за да могат да бъдат по-добрата си версия – и за партньора си, и за детето си.