Често чуваме твърдението, че ако не обичаш себе си никой друг не може да те обича, но това е само… половината истина. Другата част гласи, че можеш да бъдеш обичан, дори когато не обичаш себе си, стига някой да запали този пламък, вместо теб.
Много хора носят в себе си дълбоко вкоренени травми, създадени от детството, от тежки взаимоотношения, от трудни приятелства, от липса на уважение или разбиране на хората в живота им и така започват да вярват, че заслужават такова отношение. А когато вярваш в нещо достатъчно силно несъзнателно го търсиш, приемаш и дори го предизвикваш.
Има друг път.
Ти можеш да си промяната за някого. Можеш да си човека, който съзнателно ще избере да бъде този нов пример, който ще покаже с думите и действията си, че този човек заслужава уважение, грижа, любов и внимание. Когато някой получи различно отношение от това, с което е свикнал първоначално може да е трудно да го приеме или усети автентично, но ако тази нова реалност се повтаря достатъчно дълго и с достатъчно много различни хора, той започва да вярва в нея. Започва да вижда себе си през очите на другите и да осъзнава, че е достоен за уважение.
Ние не сме просто пасивни наблюдатели на живота на другите, ние сме създателите на нови възможности за тях. Не е задължително да се научим да обичаме себе си, за да получим любов. Понякога любовта идва отвън, за да може да бъде разпозната и приета вътре. Може някой да е преминал през тежки неща, но срещайки нас да се научи да лети и никога повече да не влиза в ниското и дълбокото. Нищо не приключва с детството или лошия опит с партньори, силата на Твоята Любов трансформира и лекува всеки, до когото се докосне. Важно е да бъдем хората, които внасят новата реалност в нечий свят и да сме тези, които пренаписват кода, който някой отчаяно се опитва да изтрие.
Това се отнася за всички – за непознати, за консултантите в магазина, за телефонните оператори, за куриерите, хората по улицата, за всеки, с когото имаме дори най-кратък, мимолетен контакт. Всеки носи своята история, своите болки, своите травми и не е нужно да знаем кой какво е преживял, но е нужно да изберем да бъдем доброто, което променя перспективата му. Понякога една усмивка, един топъл поглед, едно докосване по рамото, едно уважително отношение могат да бъдат първата стъпка към това някой да започне да вярва, че заслужава нещо повече. Че е ценен и обичан. Че има смисъл да е тук и никога няма да е сам.
И… не бъди просто любезен.
Бъди дълбок и специфичен. Наистина виж човека и усети какво има нужда да чуе и да повярва за себе си, защото ти го виждаш, но той може би невинаги.
Кажи например „Рядко срещам някой, който слуша толкова внимателно, наистина го оценявам“ или „Усеща се, че влагаш мисъл във всичко, което правиш и това е впечатляващо“ или „Толкова е приятно да говориш с човек, който излъчва такава топлина и спокойствие“ или „Има нещо в присъствието ти, което кара хората да се чувстват комфортно“ или „Тази рокля ти стои толкова добре, цветовете ти пасват идеално“ или „Малко хора обръщат такова внимание на детайлите, това е много ценно качество“ или „Толкова е освежаващо да срещнеш човек, който е толкова искрен и директен“ или „Прави ми впечатление начинът, по който подхождаш към хората. Показва, че имаш огромно сърце.“
Светът се променя чрез малките жестове на доброта, разпръснати в умовете и ръцете на всички ни. Колкото повече хора проявяват тази грижа, толкова повече за този човек спира да е от значение миналото. Неговото настояще е различно, значи и бъдещето му ще бъде.
Кой непознат накара да се почувства важен и специален днес?