От филма „Барби“ насам нещо в мен се пречупи окончателно. Сякаш маската, която жените носят се изхлузи и истината лъсна. Тази тънка манипулация, за която мъжете говорят от години, но като типична жена винаги съм се обиждала и отхвърляла дори идеята за такова нещо. Не мислете, че говоря само за лошите, манипулативни, меркантилни и опортюнистични жени, те са всъщност откровени в това, което ги поставя в мъжка енергия, докато манипулацията присъства в доста по-голяма степен именно при „добрите жени“, тъй като е всъщност инструмент на женската енергия.
Какво прави мъжката, активна енергия, когато иска нещо? Назовава го в прав текст, след което тива и го прави или отива и си го взима.
Какво прави женската, пасивна енергия? Нито знае какво иска, нито го назовава ясно, точно и конкретно, нито си го осигурява – чака го от някой друг.
И това създава нуждата от манипулация. Как да вменим на някого, че нашето съществуване е чужда отговорност? Как да завъртим така нещата, че да ни дават повече? Как да не се преборим за мечтите си, а да поставим отговорността завинаги на чуждия гръб? Гръб, на който разбира се, мъжете промити, че трябва да са „истински мъже“, и сто тояги са малко.
От деца на момченцата се казва да пазят момиченцата, защото са по-крехки; да слушат „мама“, защото иначе ще си тръгне от площадката, без тях; да се съобразяват; да не плачат, да не мрънкат; да са кавалери; да са успешни и тази добронамереност и възпитание, които идват главно от жените (тъй като обикновено те се заемат с ролята) оформят същите мъже, които след години други жени наричат студени работохолици. Същите мъже, които не търсят психологическа помощ, защото не са лигльовци, вместо това се сприятеляват с храната и алкохола, единственото нещо, което ги отпуска, в една дългогодишна, токсична връзка, която нерядко завършва фатално. Да не говорим, че нивата на агресия (неправилно изразена чувствителност) и самоубийствата (автоагресия) глобално са все още в полза на мъжете, като става въпрос за силна диспропорционалност – 4:1.
Жените обаче, толкова фокусирани върху собствените си несгоди, които пак казвам, са предимно свързани с мъжете и какво те не им дават, дори не осъзнават колко влошават положението с крайните си изисквания. Вместо жената да е спокойствие тя се е превърнала в поредния източник на стрес.
„Не ми даваш достатъчно внимание. Обаче не ми давай твърде много внимание, защото ще си помисля, че си мухльо. Но и не ме лишавай, защото ще си тръгна. Не ми даваш финансова сигурност, защо не изкарваш повече пари, защо не влагаш всичко изкарано в семейството, за мен, за децата, какъв мъж си? Но не си мисли, че ще ме купиш с пари, аз съм независима и любовта не е в парите, затова си ги дръж и се махай! Също така не си говорим на темите, които ме вълнуват, защо говориш за неща, които теб те вълнуват или мълчиш като ръб? Обаче не говори повече от мен, защото това ме побърква, млъкни, имам нужда от тишина. И защо не се свържем по-дълбоко, защо не споделяш страховете си с мен? Но не ми казвай, че си слаб, защото изпитвам несигурност, не мога да съм до слаб мъж и ще си тръгна! Защо не се развиваш кариерно, защо се задоволяваш с посредствено ниво и не искаш да прогресираш? Толкова ли не си амбициозен? Но и не бъди твърде амбициозен, не работи постоянно, защото ми трябваш вкъщи, за да се грижиш за мен и да помагаш с децата. И нямаш ли си приятели, че си се залепил за мен и не се виждаш с никой, get a life! Но все пак като излизаш ми казвай кога, къде и с кой си и като цяло не се бави много и ще те проверявам периодично. И също поддържай се, изглеждай добре, но не изисквай от мен същото, защото е токсично. И също така – за кого си слагаш тоя парфюм сега? Но да знаеш, аз съм човек, който гледа нещата в дълбочина и духовната връзка ми е най-важна, но по отношение на външния вид и секса, ако не ставаш и не пасваш на представите ми просто забрави да сме заедно, не ме интересува, че гените са гени и нищо не можеш да направиш по въпроса.“
И така нататък, мога да напиша дисертация, подобна на монолога на майката във филма „Барби“ само че за другия пол…
Какво показва това?
Показва това, че жените са абсолютно слепи за насилника в тях, но са с широко отворени уши, очи и усти в насока как са жертви. Когато събереш група мъже на едно място какво се случва? Първо са дървени, след малко са оформили приятелство и правят нещо забавно. Когато събереш група жени на едно място какво се случва? Първо са си приятелки, след малко си крещят и се мразят.
Дали жените нямаме сляпа точка за собствената си конфликтна природа и факта, че винаги нуждите си поставяме в ръцете на другите и това създава лоши последици за всички участници?
Всичките очаквания, всичката обида и постояннo чувство за недооценяване, всичките скрити намерения, всичката пасивност и чувство, че друг е длъжен винаги да ни направи път. „Жените и децата първо“. Дори, като шофьори може да го забележите, в път без предимство жените минават бързичко, защото виждат че в другата кола има мъж, дори на пешеходни пътеки се хвърлят, без да се огледат. Драсват клечката, подпалват къщата и хвърлят кибрита в ръцете на мъжете, докато украсяват лицето си със сълзи за повече правдоподобност.
Жестокостта на жените ще бъде изобличена и вече се случва, социалните мрежи помагат за това. Жестокостта на мъжете също е изобличена и те няма да могат да продължат да тормозят физически или психически жените. Насилието няма пол и колкото по-бързо човечеството види истината, толкова по-добре за всички ни. Не казвам, че мъжката енергия не може да е опасна и вредна, мисля че всички виждаме резултатите от ниското ѝ проявление, но да влизаме със заключението, че щом управлението на света от мъже е лошо то управлението на света от жени ще е добро, е мисъл на ниво второкласник.
Холивудският тренд да правим филми, в които жените са героите, а мъжете са глупави и дебилни е абсолютно същата история и филм, който гледаме в последните столетия, само че със сменени роли, затова никога няма да подкрепя hype феста на феминистките, колкото и да смятат, че отговорът е заслужен. Защото „Око за око, зъб за зъб“ е доказано неработеща философия и е нужно да стъпим отвъд нея.
Възможно ли ще ни е да спрем войната между половете или в името на „любовта към себе си“ ще имаме нужда от още хиляда години възмездие?