Ще се запознаеш с този човек, ще ти се усмихне топло, ще се суети, около теб и ще те пита от какво имаш нужда, дали си гладен, жаден, дали температурата е добре, ще се интересува от теб, интересите ти, възгледите ти, ще те разпитва, ще забелязва детайлите, ще се почувстваш истински обгрижен и ценен в присъствието му. Какво слънце!
Другият… ще ти се представи и може би ще забрави името ти, ако въобще го чуе, ще върви пред теб и няма да се обръща да види идваш ли, ще те посрещне и ще ти каже да се чувстваш у дома си и ще го има предвид, ще очаква ако ти се пие вода да си налееш чаша сам и обикновено в разговорите ще обсъжда предимно личната си перспектива. Колко неприятно.
Такива са първите заключения. Много хора обаче не подозират, че винаги бих избрала да общувам с втория тип и ще обясня защо.
Грижовният, топлият, обгрижващият, той има и друго лице, което рядко ще виждаш, но със сигурност ще започнеш да усещаш. Може да бъде поглъщащ, обсебващ, очакващ благодарност, изпитващ удовлетворение от това да бъде „нужен“, зависим е от чуждото мнение, дори често лицемерен и лъжлив. Такива хора понякога дават не точно от доброта, но защото искат да управляват чуждата перспектива за тях. Специалното отношение няма да е само към теб, ще бъде към всеки, защото то всъщност е механизъм за оцеляване. И не, този тип хора не са злонамерени, по-скоро страхливи и когато угаждат на всеки това им носи усещане за контрол и сигурност. Проблемът се появява обаче, когато очакванията им (които са огромни и често невербализирани) не бъдат изпълнени или пък когато проявяваш независимост и спреш да се нуждаеш от тях. Вместо да се зарадват на силата ти ще се разочароват, защото зависимостта е била основната разменна монета в отношенията. Сега ако нямаш нужда от тях и ако се справяш с всичко сам, започват да усещат, че ще бъдат изоставени. След време и мълчалива обида може дори да те обвинят в неблагодарност, да започнат да те манипулират с чувство за вина или те да те изоставят безмълвно.
От друга страна вторият тип изглежда, като абсолютен егоист на пръв прочит, но истината е, че той просто е честен в своята независимост. Нито ще се опитва да впечатлява теб или който и да е било, нито ще те обгрижва, като бебе, защото и не очаква от теб нищо. Абсолютно нищо. Нито благодарност, нито да му връщаш услугите, нито да го вдигаш, ако падне. С него всичко е на масата, няма подводни камъни. Може да не те поставя в центъра на вселената, но и няма да се опита да те „притежава“ или да „купи“ приятелството или лоялността ти през своята грижа. Също така – ако някога те помоли за нещо и отговорът ти е „Не“, той приема този отговор съвсем хладнокръвно и без драма. Той не очаква другите да се въртят, около него, вечно на разположение, защото в повечето случаи дори предпочита да се справи сам. При отказ няма да се почувства лично засегнат, нито ще те гони да ти помага и улеснява всяка крачка, защото цени развиването на вътрешна сила и в себе си и в другите. Няма да те преследва с грижа, няма да се обиди, ако не приемеш помощта му и няма да се чувства предаден, ако решиш да направиш нещо, без да се съветваш с него.
Можеш да ги разпознаеш и по изразите, които често ползват.
Грижовният ще казва неща от сорта на: „Студено ли ти е? Искаш ли да ти донеса нещо?“; „Яж още малко, направих го специално за теб.“; „Не ми пречиш, аз обичам да се грижа за хората!“; „Не, не, не ми трябва нищо в замяна, хубаво ми е, че просто го оценяваш.“; „Мога да усетя, че нещо не е наред. Кажи ми, какво има?“; „Винаги съм тук за теб, не забравяй това.“; „Просто искам да ти е добре, защото обичам да те виждам щастлив.“; „Толкова ми липсваше! Чудех се дали и ти си мислиш за мен…“; „Ако имаш нужда от помощ просто ми кажи, всъщност дори да не го казваш, знам кога ти трябва!“; „Не разбирам как хората могат да бъдат във връзки от разстояние, за мен е важно винаги да съм близо до тези, които обичам.“; „Не, не така, дай на мен, не се притеснявай.“ Другият ще казва: „Ако ти е студено има одеяло в другата стая.“; „Ако си гладен кухнята е там, вземи си нещо, в шкафа има бисквити, ако искаш нещо готово.“; „Не ме чакай, върви.“; „Няма да го запомня, напомни ми, когато наближи.“; „Ако има нещо кажи направо, не обичам намеци.“; „Всеки трябва да поема отговорност за себе си, невинаги ще съм човека, който ще те вади от дупката.“; „Не очаквай да чета мисли.“; „Хубаво е, че се виждаме, но и да не се виждаме е хубаво, различни нужди се задоволяват.“; „Не мълчи и не увъртай, казвай какво има и да го решаваме.“;. „Уважавам границите на другите, защото уважавам и моите.“; „Знам, че можеш и ще се справиш!“.
Първият тип винаги дава с очакване. Може да твърди и обещава, че не е така, но вътрешно брои. Брои твоите и неговите заслуги и вярвай ми, в главата му неговите винаги са повече. Да не говорим за случаите, в които нямаш възможност да му помогнеш с нещо, тогава в главата му изникват десетките случаи, в които той се е жертвал за теб и сега ти не искаш и не можеш. Ако в дадена ситуация откажеш помощта му или не отвърнеш със същата степен на грижа, вероятно ще се почувства наранен, разочарован или дори предаден. В най-лошия случай това може да се изрази в пасивно-агресивно поведение, манипулация, обвинения в неблагодарност и вменяване на вина. Тази история винаги свършва по един и същ начин: Той е жертвата, другият е насилникът. Другият може да си ти, другият често е родителят или бившите партньори, които не са го оценявали, или приятел, който не му звъни всеки ден да го проверява, или колегите на работа, които му прехвърлят всички ангажименти, или шефа който не го повишава, въпреки че той не води активно преговори за по-висока заплата и тн.
Вторият тип често се възприема за студен или себецентриран, но той ти дава нещо по-ценно в дългосрочен план. Заради това, че невинаги ще те „спасява“ и не ти прави живота по-лесен, като предугажда нуждите ти, той всъщност изгражда Сила и Самостоятелност в теб. Той те оставя да се грижиш за себе си, да се научиш да се отстояваш, да заявяваш какво искаш ясно, точно и конкретно и да поемеш отговорност за личния си комфорт. Това може да е трудно за някои хора, особено ако са свикнали с динамика, в която другите се грижат за тях или предлагат готови решения, преди дори да трябва да се замислят сами. Вторият тип е силен характер и обикновено цени когато другите са силни и самостоятелни също. Там няма подсказки, няма удобни въпроси като „Жаден ли си?“ и „Добре ли си?“, ще те изслуша и ще ти помогне, ако си в нужда, но няма да измъква думите с ченгел от устата ти, ще очаква да си кажеш сам, ако нещо не е наред. Той няма време да гадае как се чувстват всички и това понякога изглежда хладно, но всъщност е форма на уважение – приема те за зрял и способен човек, който знае какво иска и може да го заяви.
Първият тип ти дава сладост и любов и в началото усещането е топло, грижовно, приятно, сякаш някой най-накрая те вижда и те поставя в центъра на света си. Чувстваш се ценен, защитен и като че ли вече не трябва да полагаш кой знае колко усилия, защото някой друг мисли за всичко. Но с времето това отпускане и тази сладост започват да имат вкус на зависимост. Започваш да усещаш тежестта на очакванията, дребните укори и разочарованието в очите на другия, когато не реагираш „правилно“. Даването започва да изглежда не толкова безусловно, колкото в началото, появяват се обиди, подмятания и пасивно-агресивни забележки. Това, което в началото е било грижа се превръща в контрол и затвор.
Вторият тип в началото е като студена, здрава скала и усещането може да е дори неприятно – сякаш си оставен сам, без внимание, без подкрепа. Той няма да ти помага на всяка крачка, да те поощрява за всичко, няма да те „носи“ през трудностите, няма да предугажда желанията ти. Всичко това ще изглежда като студенина, дистанция, дори грубост, но с времето започваш да осъзнаваш, че тази дистанция всъщност е пространство – пространство за теб да бъдеш себе си, да поискаш това, от което имаш нужда, без да се страхуваш, че ще разочароваш някого. Той не се обижда лесно, не се закача за очаквания, не ти вменява дългове за добрините си, не брои и не сравнява. Привидната студенина се оказва всъщност стабилност, защото вече знаеш, че няма да стане нищо страшно или лошо, ако се скарате, ако за нещо му кажеш „не“ или ако искаш да си по-самостоятелен. Той няма да очаква от теб да живееш според неговия сценарий, дори ще е впечатлен, че избереш свой собствен, уникален път.
В крайна сметка всеки несъзнателно дава това, което търси.
Първият тип обгрижва, защото иска някой да му върне същото и така никога да не се налага да поема отговорност за личните си нужди и мечти.
Вторият тип дава пространство и свобода, защото вярва в себе си и хората в живота му и това позволява на всички да пораснат и да чувстват вътрешна пълнота, без нуждата от постоянна външна валидация.