Много хора казват, че са „позитивни“ и „светли“ и затова избягват хора „енергийни вампири“, които са „негативни“ и „тъмни“. Съвсем „случайно“. едните винаги откриват и попадат на другите обаче.
Замисли се, ако си истински позитивен, как един негативен човек ще разклати позитивната ти нагласа с присъствието и думите си? Не би трябвало да може, защото истинският позитивизъм е в това да виждаш плюса навсякъде, а щом можеш да го виждаш на едни места, а на други не, значи никога не си бил истински позитивен.
Всеки път, когато чуя оплакване от „тъмнината“ на някого винаги в ушите ми ехти „Аз се опитвам всячески да бъда позитивен, защото дълбоко в себе си съм негативен и всичко ме тревожи и всъщност в много малко неща виждам плюсовете, затова гледам всичко да ми е „бяло“, но се чудя защо все попадам на „черни“ хора“.
В тази вселена се срещаме на база резонанс обаче.
И знам, че привидно не изглежда така, привидно се събират „несъвместими хора“, но това е само на повърхността. Видимата част на човека А отразява сенчестата страна на човека Б и обратното. Тоест оптимистът, който среща песимист е всъщност потиснатият/сенчестият песимист, който среща съзнателния такъв.
Всеки, който гледа друг и не вижда сходствата си с него, а само разликите, е загубен в повърхностните си сетива и половинчатата истина на това, което наблюдава. Когато успеем да видим това, което се вижда заедно с това, което не се вижда, тогава на света ще има единство, защото ще осъзнаем, че то винаги е било там. Просто не сме имали сетивата да го видим.