Да търсиш чистотата в живота е да не я виждаш на други места, освен на тези, които си свикнал. Да си пуритан, да живееш оксъдно и да избягваш едно и друго не е задължително духовно. Дори религиозните хора следвайки определени пасажи в Библията удобно избягват други, като например ясната дефиниция, че Бог е (във) всичко. Ако Бог е във всичко, не е ли и в разпада, точно както е в зараждането? Не е ли в смъртта, точно както е в първите глътки въздух? Бог е концепция, която всеки човек сам избира как да дефинира. Божествено може да е всичко, но ти избираш сам, на база информацията, която си приел в сърцето си, кое как да виждаш. Ако Бог е всичко, от какво бягаш? Ако чиния пълна с ориз или с грозде или с пръст или с екскременти е едно и също нещо, от духовна (не химична) гледна точка, то защо имаш различен телесен отклик на различните варианти? По-важното, защото други хора, които са физиологично идентични с теб, имат различен от твоя? Има хора по света, които се хранят с кал (в Хаити), има хора, които получават енергия и живителна сила от развалена храна, боклук и дори изгнили човешки остатъци (племето Агори), други се хранят със стъкло, метал, или пият кръв. Всеки пази тялото си, но то е самобалансираща се система, която винаги изравнява плюса с минуса и има стотици случаи на хора, които по медицински параметри трябва да са мъртви или умиращи, но не са, а някои дори са по-здрави и щастливи от хиляди „здравословно хранещи се“ хора. Тялото е способно да превърне всичко във всичко, защото алхимията се осъществява от ума. Проблемът с духовността и развитието не е в храната, нито начинът ни на живот. Проблемът е в проблематичното ни мислене, насочено към намиране на проблем. С две думи –
Човек умира и страда от собствените си представи и разбирания за света и невъзможността си да се отучи от лъжите, които вече е усвоил.
Каквото е в теб – ще получиш. Както тренираш ума и сетивата си – така ще живееш. Ако обуздаеш дори и в един аспект дивия кон – подсъзнанието, способностите ти ще бъдат неограничени.