Има лек за всичко и той е навсяокъде около нас

Винаги съм обичала природните картини, израснала съм в красиви райони в непосредствена близост до реки и планини, в къщи с големи дворове с плодни дървета, цветя и насаждения, винаги в контакт с тревите, животните, гората… но с времето градът замести това. И когато преди няколко години имах паник атаки именно те ме подсетиха за онова забравено приятелство между мен и природата. Започнах отново да ходя боса и да седя с часове, просто препичайки се на слънце, седнала под някое дърво. Никога няма да забравя едно вечерно пътуване, когато се чувствах много тревожна. Мисълта, която ме спаси беше „Чакай малко, винаги можеш да слезеш от тази кола, а навън те очакват дървета, храсти, треви и почва, в която просто ще заровиш пръсти и тя ще отнеме всичко излишно от тялото ти. Земята и до теб, защо въобще се притесняваш?“ Сещам се и за още един случай, в който на една от първите ми отворени лекции цялата група бяхме седнали сред дърветата в парка и едно момиче дойде при мен с въпрос за агорафобията, но преди да успее да го зададе получи паник атака пред очите ми. Веднага използвах възможността да и покажа на какво са способни растенията. Хванах я за ръце, отдалечихме се от групата и я заведох при най-голямото дърво, което успях да видя. Получавайки дереализация е трудно да изпиташ покой бързо и лесно, но я накарах да се облегне на дървото и да остави ръцете си с длани към него, дишайки дълбоко, без никой да говори, само слушайки птиците. За броени минути пристъпът отмина и тя се успокои. Природата е лекарството, винаги е била, винаги ще бъде и винаги ще те закриля. Тя е вечно до теб, дори когато се чувстваш сам и загубен тя е там. Дава ти сигурност, уют и посочва правилния път, стига да имаш разума и очите да го видиш.