По-добре е проблемът да си ти

FB_IMG_1742326064422

Ако питаш някой колко токсични хора е имал в живота си най-вероятно веднага ще се сети за няколко, или бивши приятели или бивши партньори. Ако го питаш в кои отношенията той е бил токсичен обаче – или ще се стъписа и замлъкне обидено, или ще спомене име с недомлъвки, бързо сменяйки темата.

Да виждаш грешките в себе си не е удобно и приятно, затова масово хората предпочитат да са СЪС токсичния партньор/приятел, отколкото да СА него. Само се огледайте, примерите са навсякъде.

Има и друг път обаче.

Този, който много малко хора ще изберат, защото е в ущърб на Егото и в началото може да бъде силно дискомфортен – да избереш да се обграждаш с хора, които теб карат да се чувстваш токсичен.

Не ме разбирай грешно обаче, това не са хора, които те карат да се чувстваш зле, защото те критикуват, обвиняват или манипулират с чувство за вина. Това са просто хора, които със самото си съществуване, със своето спокойствие, емоционална стабилност, интелигентност, осъзнатост и баланс, поставят висока летва и естествено огледало пред теб. Хора, с които ако се сравняваш не усещаш чувство за превъзходство, а дори известна доза срам и смирение.

Когато общуваш с човек, който е по-търпелив, не клюкарства, не злослови, не драматизира, не се големее, нито се вижда като жертва, не е мързелив или алчен, и не се вкопчва във връзките или работата си по нездравословен начин, започваш да забелязваш собствените си реакции и поведение. Започваш да се усещаш по-незначителен дори, макар човекът да те уверява, че има нещо специално и велико в теб. Даже най-вече тогава.

И това е добре.

Стой с този дискомфорт, не бягай веднага. Това означава, че растеш и развиваш нещо отвъд натуралната си същност. Избираш прогреса, вместо комфортната зона. Да си около такъв тип хора не е лесно, защото Егото ни обича да бъде в позицията на „по-добрия“. Лесно е да се заобиколиш с хора, които имат проблеми, защото уви са мнозинството, а и защото това автоматично те поставя в ролята на „зрелия“, „помагащия“, „разбиращия“ и „умния“. Всеки обича да се чувства така. Истинската работа обаче започва, когато си с хора, които не се нуждаят от спасяване. Тогава трябва да се изправиш пред собствения си вътрешен хаос и неразбории. Болезнен процес, в който виждаш, че съвсем не си толкова съвършен, колкото си мислил и имаш много неща, върху които да работиш. В дългосрочен план обаче – това е най-здравословният избор.

Не можеш да контролираш другите, но можеш да работиш със себе си всяка секунда от всеки един ден. Когато избираш човека „с голям потенциал“ обаче изцяло зависиш от неговото темпо. Да не говорим, че може да се окаже и напълно безсмислено да инвестираш енергията си там, защото си се оказал в капана на спасителя. Всички тези години опити да промениш някой, който най-вероятно никога няма да се промени. Или се променя, но си тръгва от теб и така сякаш ролята ти е била да го направиш по-добър приятел или партньор за някой друг. Доста болезнено. А можеше да използваш това време, за да променяш себе си, нали?

В другия случай не ти, а другият човек е по-силен, по-мъдър или по-балансиран от теб и така всъщност ти помага да вървиш по стъпките му. Ще ти бъде учител и чрез наблюдение, чрез сравнение, чрез желание да бъдеш по-добрата версия на себе си, ще се движиш напред.

Как да познаеш тези хора?

Първо, те имат „secure attachment“, тоест стабилна емоционална привързаност, без крайности на избягване или вкопчване. Не влизат в драми и конфликти, но не ги избягват и са ясни и спокойни, когато заявяват границите си. Не се опитват да те променят целенасочено, но те вдъхновяват да се замислиш за собствените си реакции и действия и до какво ще доведат в дългосрочен план. Не клюкарстват и не обвиняват другите за проблемите си, не се чувстват жертва на обстоятелствата, но умеят и да проявяват мекота и уязвимост и те учат да се приемаш и когато си силен и когато си слаб. Грижат се за тялото си и са физически активни, но не спазват стриктни режими, дават си свобода да „му отпускат края“ когато усетят нужда. Нямат вредни навици, но нищо не чувстват забранено, ако е само веднъж за дълъг период от време. Имат здравословно отношение към парите и всичко материално. Ценят времето си, както и това на другите, затова не си позволяват да закъсняват или да ghost-ват другите, когато им скимне. Отнасят се с уважение към всеки човек и живо същество. Имат стабилни и дългосрочни приятелства, защото поддържат искрени и балансирани взаимоотношения. Говорят уверено, но не се страхуват да признаят, когато не знаят нещо и са винаги отворени да учат и разбират повече. Не търсят валидация отвън, защото имат вътрешна увереност и чувство за собствена стойност, което не зависи от мнението на другите. Топли са и емоционално достъпни, усещаш че можеш да говориш с тях за всичко, без да се страхуваш, че ще те осъдят или използват уязвимостта ти срещу теб.

Ако искаш да растеш и да ставаш по-добър избирай хора, които „разбутват“ естествения ти начин на мислене и рутини и ти създават вътрешен дискомфорт не защото те нараняват, а защото те карат да осъзнаеш собствените си слаби точки и уроци за усвояване. Много по-лесно е някой да те дръпне надолу, за да си при него („Misery loves company“), отколкото да срещнеш човек, с когото да се движите нагоре заедно.