Винаги, когато споделям снимки или клипове на хора с телесни модификации, реакциите са (очаквано) крайни. Хората реагират инстинктивно на чуждото/непознатото – мръщят вежди, сбръчкват нос, дори понякога крият очите си.
Интересно е колко силно зависими сме от това едно сетиво, зрението, и колко разрушение може да носи то в живота ни. Как може да ни кара да останем до човек, който е много токсичен за нас и здравето ни, само защото сме запленени от красотата му. Как ни кара да отхвърляме хора с чисти сърца, само защото са физически непривлекателни.
Ако не виждахме, а просто говорехме с тези хора с модифицирани лица и тела (посветила съм седмици на гледане на интервюта и документални филми за такъв тип хора), щяхме да установим, че са изключително приятни, деликатни, съобразителни и дори често пренебрегващи себе си, по характер. И да, очаквано, всички имат тежка история, зад гърба си, най-често в детството. Да, повечето са злоупотребявали с алкохол или други субстанции неведнъж в живота си. Да, някой ги е предал и наранил много, неведнъж. И така доводът, че този тип хора са „болни“ и „травмирани“ е донякъде истина, защото визията им до голяма степен Е плод на негативните обстоятелства в живота им.
Но да носиш рани и белези по себе си и да търсиш начин да живееш с тях, това не те прави лош човек.
Анализирайки психиката и характера на тези хора, често чудовищната визия не е съзнателно създадена, защото човекът „много се кефи да фрапира“, а се усеща по-скоро, като подсъзнателно създадена, за да бъде щит. Защото са били лъгани, наранявани, отблъсквани, насилвани, пренебрегвани и съдени цял живот, затова решават вместо да продължават да страдат от ръцете на недоброжелатели, да направят така, че да ги разпознават от първата секунда. Да се превърнат в хищник, за да не проличава наивността и нежността вътре и другите хищници да стоят далеч. Защото хората хищници, които обичат да се възползват от наивните, добрите, милите и угаждащите ще погледнат веднъж тази фасада и обвивка и ще подминат веднага. Да си облечеш костюм на чудовище не означава, че си чудовище. Понякога е просто coping механизъм.
Слушайки историите на десетки такива хора по целия свят имах усещането, че слушам една и съща история отново и отново. Историята на някой, който предпочита да отблъсква хората пред това отново да пострада от нечистите намерения на някого. И колкото и светът да осъжда визията и решенията им, самите хора с модификации започват истински да живеят чак след като преминат през тази трансформация.
Много хора ще кажат „Защо просто не отидат на психолог и не излекуват травмите си?“
По същата причина, поради която ти не ходиш на психолог, а предпочиташ да се тъпчеш с храна, без да си гладен. Или да пиеш всяка вечер, въпреки че си казваш, че е малко или „само една бира“, която разбира се „не е алкохол“ и не се брои. Или да пушиш. Или да потискаш стреса с работа, която да те поддържа зает, за да не „мислиш за глупости“ (чувствата си). Или да правиш секс, без това да е интимност и свързване, а по-скоро способ за stress relief, което бавно но сигурно разрушава отношенията ти с другия. Или да се загубиш във видео игри и филми и сериали, за да си максимално дистанциран от собствения си живот. Или пък използваш „здравословни“ алтернативи, като фитнес, спорт, медитация или йога, за да бягаш от живота си отново, вместо да адресираш проблемите и болките си. По същата причина, поради която си живееш от години сам и смяташ, че си перфектен и никой още не те е оценил подобаващо, всъщност потискайки травма от отхвърляне и изоставяне, маскирана като самодостатъчност. Или пък си със същата, но си в другия спектър и влизаш от връзка във връзка, без да имаш време между тях, за да погледнеш истински себе си и това, което не си даваш сам, което води до същия край.
Лесно е да се хвърлят камъни по някой, който се справя „както може“ с това, което му се е случило, особено когато не забелязваме своите счупени механизми за туширане на болката, които също не са оптимални. „Don’t judge someone just because they sin differently than you„.
Да не говорим, че обикновените „затапки“ (алкохол, работохолизъм, материализъм) са що-годе добре приети от обществото, а имат крайно негативен ефект не само спрямо употребяващия, а и близките му, което само доказва колко е болно и сляпо обществото ни. Любопитно е, че заклеймяваме друг тип „затапка“ (от сорта на татуировка или модификация на тялото), което не просто наистина филтрира повърхностните и слабо интелигентни хора и хищниците, но и няма такава косвена вреда върху близките на този човек.
Колкото повече живея в този свят, толкова повече виждам, че нещата никога не свършват с първия поглед/чувство/мисъл. Важно е да продължим да търсим, ровим и да се осъзнаваме, защото когато изпуснеш нюансите от недоглеждане, изпускаш и посланието и целия заложен смисъл вътре. Ставаш плосък, а истината винаги е многопластова.