Има ли хора на Земята, които нямат усещане за недостатъчност? Надали. Защото всеки човек има форма и идентичност и обикновено колкото и да е съвършена тя, винаги е непълна. Не можеш да поддържаш две контрастни енергии или форми в себе си, винаги една ще е доминантна, а другата липсваща или слабо развита. Затова често в любовта двама човека имат конфликт след време, обикновено заради същото нещо, което в началото ги е свързало и привлякло един към друг.
Ще се свържеш с някой, с който говорите с часове, дълбок е, начетен, информиран, образован и разговорите ви винаги са интересни и развиващи. След време обаче започваш да искаш от него да е повече деен и активен, защото виждаш, че цялата енергия се влива в приказки, не в действия. След време даже и привличането и химията може да изчезне и да се окаже, че сте се превърнали просто в приятели, защото целият фокус е в менталния план.
Ще се свържеш с някой, който блести на сцената. Усещаш колко мощно гори в сферата, в която се развива и му се възхищаваш с цялото си същество. Колко е успешен, колко е амбициран и прогресивно мислещ. След като връзката улегне обаче ще осъзнаеш, че ти липсва време с него. Все се хващаш, че го чакаш. Че си на второ място. Че не си и може би никога няма да бъдеш толкова високо в приоритетите му, както е кариерата му.
Ще се свържеш с някой, с който ви свързват общи ценности и планове за бъдещето, ще си кажеш „Най-накрая открих някой, който вижда нещата, както аз ги виждам“. След време обаче ще осъзнаеш, че това партньорство е много повече бизнес партньорство, отколкото романтичен интерес. Базирано е на добро партниране, факт, но се усеща ригидно, като сътрудничество и колегиално допълване, не толкова като вълшебно влюбване и вплитане на два свята.
Ще се свържеш с някой, който усещаш, че можеш най-накрая да почувстваш, като дом. Някой, който те разбира, усеща, грижи се за теб. Чувстваш се обичан и закрилян. След време обаче осъзнаваш, че си се превърнал в дете, а другият в твоя родител. Започваш да се бунтуваш, точно както когато беше дете и искаш да избягаш, не защото не го обичаш, а защото си искаш свободата.
Ще се свържеш с някой, с който имате обща болка. В миналото сте преживели сходни неща с други хора и ключов елемент на взаимоотношенията е всъщност отработването на травмите ви от тези предишни връзки. След време обаче и двамата разбирате, че това е бил лечителен процес и двойна терапия, която е продължила месеци, понякога години, и всъщност романтичният интерес бавно е изчезнал, след като и двамата сте се почувствали вече „излекувани“.
Ще се свържеш с някой, който усещаш, че може да ти даде сигурност и стабилност, но с течение на времето си се оказал в затвор, защото стените, които е изградил, за да те пазят и подсигурят, в един момент започват да те задушават. Делят те дори от теб самия и връзката ти с истинската ти идентичност и вече отдавна не си себе си, само за да угодиш на другия и да останеш „на сигурно“.
Ще се свържеш с някой, към който усещаш силно физическо привличане, ще имате бурна и страстна любов няколко месеца или дори години, но след време ще забележиш, че той често се свързва на това ниво с хората и често ги желае, те го желаят също. Това започва да разклаща основите на отношенията, защото му нямаш доверие и усещаш, че изкушението ще надделее рано или късно и това обикновено наистина се случва. Тези страстни връзки често са белязани с намесата на трети човек.
Ще се свържеш с някой, който сякаш те познава по-добре от всички на този свят. Всичко, което си, този човек не просто приема, а сякаш въплъщава. Усеща се като „сродна душа“, даже се усеща, като една душа в две тела. Докато един ден не видиш, че този човек не е „като теб“, а всъщност просто е социален хамелеон. Неговият цвят зависи от човека, с който комуникира в момента, съответно с всеки се разбира, с всеки може да се свърже, всичко може да бъде, стига да има интерес от това. Както си се чувствал свързан, усетен и разбран, така рязко се оказваш абсолютно сам.
Ще се свържеш с някой, който има нужда от теб. Толкова е хубаво да си Спасителя, да се чувстваш потребен и мъдър. Да знаеш решението за всеки проблем. С времето обаче осъзнаваш, че човекът до теб е патологична жертва и за всяко решение, което откриваш, той намира нов проблем. Чувстваш се все по-изцеден и нещастен, колкото повече време минава и в един момент вече ти имаш нужда от спасяване.
Свързваш се с някой, който ти изглежда толкова силен, толкова разумен и мъдър. Зрял и спокоен. Това те привлича и балансира, защото ти самия си много емоционален и реактивен, но с времето всичко се обръща. Вместо и ти да попиеш целомъдрие, започваш да се чувстваш все по-нервен и уплашен, а човекът до теб все повече започва да ти изглежда, като направен от камък. Винаги ти си проблемът, защото си бурно море, човекът лед е вечно прав.
Свързваш се с някой, защото усещаш, че трябва да сте заедно, усещането е необяснимо, но силно. Всичко се развива бързо, дори имате дете заедно, но бързо след появата му нещо се променя. Сякаш филтър се смъква пред очите ти и осъзнаваш, че всъщност не си с човека, с който трябва да бъдеш. Това е бащата или майката на детето ти, но сякаш не е любовта на живота ти.
Свързваш се с някой, който сякаш има нужда от светлината ти, позитивизма ти, усещането за лекота, което носиш. Спасяваш го от черните му мисли, но след време всичко се променя и нито ти успяваш да не потънеш в тъмнината му, нито той те вижда като светъл лъч, вече те вижда просто като наивен и безотговорен човек.
Всички тези опции (които са произволни примери, има още много варианти всъщност) звучат малко обезкуражаващо, но истината е, че когато се свързваме с някой, този човек е наш учител на първо място, след това партньор и любовен или романтичен интерес. Всеки човек ни учи на нещо. Това, което той „преподава“ е урок за нас, но и това, което ние „преподаваме“ е урок за него. Това е етап, през който трябва да преминем. Можем да научим много уроци с много хора, можем да научим много уроци и с един единствен човек, защото във всеки етап от нашия собствен живот, ние сме различен човек и се променяме. Всички тези изредени опции могат да са различни връзки в живота ви, може обаче да видите много от тях и в една, която обаче продължава много години.
Всички се променяме.
Основата ни обаче остава.
Това, с което сме се родили. Нашият психологически темперамент. Наталната ни карта. Предразположеностите ни. Или сме ориентирани към тялото, или към работа, или към любов, или към идеята за семейство, или към духовно израстване, или към творчество, или към изява. Очите ни са или сини и зелени и сиви или кафяви или черни. Косата ни или е тъмна или светла, или сме високи или ниски, или слаби или по-едри. Има много неща, които можем да променим и още толкова, които просто не сме ние, защото гените ни или матрицата ни, не ни позволяват да бъдем. И за всичко, което не сме винаги ще усещаме чувство на недостатъчност. Още повече, защото ще се свързваме инстинктивно с хора, които са балансиращи ни (но различни), следователно често могат да искат от нас точно нещата, които чувстваме, че не сме (а те са).
Важното е да запомним, че правилността не произлиза обаче от „правилната комбинация“ или „добрата синастрия“. Като астролог съм виждала перфектни и допълващи се карти на двама човека да са катастрофални за отношенията, виждала съм и отявлено „несъвместими хора“ да са във устойчиви във времето взаимоотношения. Човешкият вид обича магията и „хапчето за здраве“, което ще ни излекува от всичко. Искаме да открием своята „сродна душа“, защото смятаме че след като се случи вече нататък всичко ще е лесно. Животът обаче има друг план. Той иска да види дали ще можеш да претърпиш вътрешната трансформация, която се изисква, за да създадеш перфектните отношения или ще си като повечето хора, които или се разделят, когато розовият период се разсее и останат уроците за учене, или остават заедно като „съквартиранти“ без да се променят, в едни отношения, които с годините се превръщат в битовизъм, апатия, вечни скандали или в общи линии във всичко друго, но не и истинска любов.
Когато искаш да покориш висок връх се подготвяш години, тренираш ежедневно, покоряваш по-ниски върхове, не се отказваш при трудности и лошо време и проявяваш постоянство. Знаеш, че пътешествието към върха е сладко и горчиво. В някои дни всичко върви с лекота и слънцето те топли, в други едва стигаш до заслона, пребит от градушка. Един ден обаче достигаш върха и се чувстваш толкова силен и могъщ. Удовлетворен, защото знаеш, че си го извоювал със собствени сили. Но знаеш и друго нещо. Че ще трябва да слезеш сега, не можеш да останеш там. Знаеш и че ще искаш да се върнеш… или пък да си набележиш нов, още по-висок връх. Знаем, че в живота всичко следва тази траектория, но сякаш с любовта не искаме да е така. Искаме да се случва без усилия, без да изисква от нас пълна трансформация и преобразуване на идентичността. С това мислене обаче отношенията или ще се разпадат след време или винаги ще остават просто съжителство, не истинска любов. Лесно е да бъдеш животно, подвластно на мислите си, на емоциите си, на инстинктите и подсъзнателните си модели. Лесно е да се руши, да се греши, да се избира сладкото сега, без оглед на последствията, които ще са горчиви. Трудно е да бъдеш създател, а още по-трудно е да поддържаш създаденото, през всички фази, през които ще премине, чрез съзнателност. Тази сладост обаче веднъж достигната – е вечна, защото знаеш, че това което те е довело до нея е в теб и винаги ще бъде в теб.
Всеки сам избира кое ниво на съществуване го задоволява, какво бъдеще строи за себе си и какво ще остави след себе си, когато си тръгне.