Да се пише за женствеността в днешно време е вече доста сложно.
От една страна феминизмът ни даде свободата да бъдем силни, независими, смели, дейни, амбициозни и самодостатъчни, но от друга ни ограби от нежността ни. Аз самата също много съм говорила и писала за това как и мъжката и женската енергия присъстват и в двата пола, и че щом се чувстваш добре в дадена роля, то тя е за теб, но това разбиране също може да бъде заведено в нездравословна крайност. Свръх самостоятелност, „girlboss“ идентичност, всичко това от „empowering“ и даващо криле на жените често ги отвежда твърде близо до Слънцето, където… просто прегарят.
Така се връщаме към простичките истини в нашия свят: мъжкото и женското начало.
Те са реални. Усещат се. Живеят в природата и в телата ни. Мъжката енергия е фокусирана, експанзивна, разширяваща се, интензивна, понякога дори напрягаща и бунтарска. Женската е поток, усещане, поглъщаща и подкрепяща, нежна „сила“. Тя не гони, а привлича, не се доказва, просто съществува. Това не е слабост, това е част от живота, която сме забравили. Не само жените или мъжете, всички ние в „цивилизования свят“. Проблемът е, че резултатите и последиците от този живот са много по-тежки в женското тяло, отколкото в мъжкото.
Живяла съм много дълго и все още често, дори несъзнателно пребивавам в мъжката енергия. Като човек с много Овен и Водолей в картата правех всичко сама, движех се бързо, говорех бързо, иницирах, исках да водя, снимах клипове, излизах на сцена, показвах се и това ми носеше успехи и уважение, но бавно и неусетно в мен се натрупваше една невидима умора, напрежение и тежест. Ключов момент, показващ нуждата да обърна посоката беше случка, в която осъзнах нещо много важно…
Бях поканена да участвам в астрологична психодрама (терапевтична техника) и от любопитство се присъединих, заради астрологичната тематика. Като човек силно в мъжка енергия ми беше много непривично да съм терапевтирания, вместо терапевтиращия. Въпреки това се чувствах в кондиция, силна, позитивна и осъзната и след инструкциите на водещата да извадя женската си природа на преден план сама не разбрах какво се случи, но след смяната на позицията на тялото се превърнах за секунди в развалина. Усмивката ми беше заменена със сълзи, увереността ми изчезна и станах по-ниска от тревата. Чувството беше сякаш искам да се свия и да изчезна. Толкова ново беше за мен да бъда видяна от толкова хора в тази си форма, беше срамно дори сама да се виждам така. Попитаха ме защо плача и какво ми тежи и отговорих инстинктивно „Той ме тормози, не искам нищо от това!“ После заедно в групата обсъдихме кой е той и „той“ се оказа точно Овенът, мъжът в мен, който беше завзел цялата ми същност, цялото ми тяло, всичките ми избори, целият ми живот. Жената в мен дори нямаше думата. Милата рибка, само през болежки и хронични проблеми се опитваше да говори безмълвно, но и това не помагаше, защото нямаше кой да я чуе.
Истината е, че женското тяло не издържа дълго в мъжки ритъм. Той не просто влияе на психиката ни, той буквално ни разрушава. Женското тяло не е създадено за постоянен натиск, гонене и съревнование. Когато е подложено на консистентен стрес – прекалена амбиция, бутилирани емоции, спорт до изтощение, некачествен сън, неизменно започва да „дава на късо“. Ние сме същества с циклична природа, с хормонален ритъм, който се мени на всеки 28 дни, а не на всеки 24 часа, както е при мъжете. Това, което концептуално ни звучи интересно и изглежда напредничаво, тази постоянна продуктивност, тежки тренировки, стриктен режим, безкрайни списъци с цели за постигане, да бъдем вечно на разположение за близките ни, всичко това за тялото е чисто насилие. Много жени, които години наред функционират по този начин рано или късно започват да плащат цената: промени в цикъла или изчезването му изцяло, изменения в женските органи и системи, силни болки, хормонален дисбаланс, паник атаки, автоимунни заболявания, изтощени надбъбречни жлези, липса на либидо, постоянна тревожност и вътрешна умора, която никой не вижда отвън. Отвън сме „пушка“ – изглеждаме силни, дисциплинирани, успешни, отвътре психиката ни крещи за сън, отпускане, глезене, допир и мекота.
Какво е „женско“ обаче наистина, как да се върнем към знанието на тялото ни и „фабричните настройки“?
Оказва се въпрос с труден и многопластов отговор. Важно е да разграничим поведенията, които са в наша вреда от тези, които може дори да наричаме „женски“, но всъщност се оказват добре прикрити „мъжки“. Затова събрах този списък с на пръв поглед „нормални“ навици, които обаче ограничават достъпа до истинската ни женска същност.
Да си обсебена от външния си вид, да контролираш всяка гънка, косъм или килограм? Това не е selfcare, а мъжки контрол в рокля. Да правиш огромни подаръци и грандиозни жестове? Това не просто даване, а мъжка стратегия за одобрение и „спечелване“ на човека отсреща. Дори прекомерната откровеност и нуждата всичко да се изговаря често идват не от дълбоката чувствителност и от сърцето, а от ума и мъжкото желание за яснота.
Тук са 60 поведения, които е хубаво да се избягват, ако жената иска да влезе пълнокръвно в основната си роля за този живот:
1. Постоянно бързане.
2. Нервно напрежение, изразяващо се в хаотичен поглед и резки движения на ръцете и тялото.
3. Потискане на емоциите в името на семейството, децата, работата или за да „не тревожиш другите“.
4. Многословието и нуждата да се обясняваш за всяко нещо.
5. Преследването (особено в романтичните отношения) на хора, които нямат интерес.
6. Да живееш „в главата си“ и „мечтите и идеите си“, без връзка с тялото и базовите му нужди (храна, вода, сън, рутина).
7. Липса на ритуали за грижа за кожата и косата. Не е задължително, но е желателно да са ежедневни, както и да са удоволствени и приятни.
8. Отказване на комплименти или минимизирането им.
9. Отказване на помощ с думите „Не, не се притеснявай, ще се справя“.
10. Премисляне на всеки сценарий по сто пъти, сменяйки мнението си непрекъснато.
11. Винаги да водиш, без да можеш да се оставиш да бъдеш водена.
12. Претоварване със задачи, без умението да се делегират.
13. Груб изказ или говорене на висок глас.
14. Пренавитост и ръкомахане.
15. Прекалена независимост, водеща до изолация.
16. „Невинното“, съзнателно флиртуване: открит опит за контрол, както и опортюнизъм.
17. Приоритизиране на разума, независимо какво говори интуицията.
18. Стегнати дрехи, неудобни обувки (особено на ток).
19. Живот в режим на оцеляване.
20. Да си твърде състезателна и избухлива при загуба.
21. Да си „дървен философ“ и „аз знам, ти не ме учи“.
22. Да действаш импулсивно, без дългосрочна мисъл.
23. Да сплетничиш и да излизаш в шумни женски компании.
24. Да не можеш да създаваш уют и красота около себе си.
25. Да си постоянно „на сцена“, нуждаеща се от внимание и валидация.
26. Дрехи в ярки цветове и ексцентрични кройки, както и силен грим (в природата оперението е цветно при мъжките индивиди, не женските).
27. Страх от тишината, интерпретирайки я, като „мъртвило“, „самота“ или „неловко мълчание“.
28. Големи подаръци и грандиозни жестове.
29. Да говориш постоянно за себе си.
30. Прекомерна суета и нужда от контролиране на външността, отвъд грижата.
31. Постоянен оптимизъм, който игнорира и тушира дълбоките и понякога тежки емоции.
32. Крайна отрковеност, без оглед на чуждите чувства.
33. Купонджийство и нежелание да се прибираш вкъщи.
34. Страх от обвързване.
35. Всякаква форма на нелоялност, дори на енергийно ниво (да си мислиш за друг човек).
36. Отблъскване на допир и дистанцираност извън интимните моменти.
37. Да бъдеш напълно открита и „отворена книга“ за всеки.
38. Прекомерно структуриране на деня до последната минута, без място за интуиция или спонтанност.
39. Да отхвърляш романтиката или емоционалността като „глупости“ и „лигавщини, които се случват само по филмите“.
40. Да се стремиш към постижения, вместо да се наслаждаваш на пътя към целта.
41. Да се отнасяш към себе си като към проект, който трябва да бъде „редактиран и поправен“.
42. Да се срамуваш, когато се разплачеш или изкажеш истинските си чувства.
43. Да отлагаш удоволствието, докато не „свършиш всичко“.
44. Да не умееш да танцуваш и тялото ти да е вдървено. Или да танцуваш само със стъпки (контрол), без да можеш да импровизираш.
45. Да се гордееш със своята студенина и способност да си „безчувствена“, защото така смяташ, че контролираш кой може да те нарани.
46. Да се отнасяш към любовта като към договор за взаимна изгода, пресмятайки плюсове и минуси.
47. Да игнорираш сигналите на тялото си, когато си изморена или изтощена или въобще да не ги чуваш, докато състоянието ти не се влоши (главоболие, болки в стомаха, гърлото или гърба).
48. Липса на афинитет към сладкиши или плодове.
49. Да се обиждаш сама „на шега“ и да се наказваш, когато си бавна или разсеяна.
50. Да се гордееш с това, че си непоколебима и непоклатима.
51. Да имаш нужда винаги да си „полезна“, за да се чувстваш ценна.
52. Да изпитваш вина, когато се отпуснеш и бездействаш.
53. Да избираш партньори, които те предизвикват интелектуално, но не те хранят емоционално.
54. Да приравняваш дисциплината със стойност, а хаоса с провал.
55. Да си измисляш нови и нови върхове, които да изкачваш.
56. Да не умееш да казваш „не знам“ и да се мъчиш винаги да имаш отговор за всеки въпрос.
57. Да спазваш човешкия, измислен режим и ритъм, вместо прородния.
58. Да се обвиняваш, когато си „черен облак“ или виждаш чашата наполовина празна.
59. Да се чувстваш странно около животни и бебета, сякаш не можеш да комуникираш със същества, които не могат да говорят.
60. Да търсиш финализация непрекъснато, без да можеш да се пуснеш и просто да се довериш на живота, без да имаш всички отговори.
Важно пояснение:
Жени, които притежават изброените характеристики, като независимост, импулсивност, директност или нуждата да бъдат в центъра на вниманието могат и ще бъдат харесвани, търсени и дори възприемани, като изключително привлекателни от срещуположния пол. Много жени, които се припознаят в горните редове ще кажат „Аз имам толкова много обожатели!“ и това ще е самата истина.
Но тук идва ключовият момент:
Каква е доминиращата енергия в мъжа отсреща?
Ако той се намира в женска енергия ще бъде привлечен от изброените горе качества, но е и по-вероятно да влезе в ролята на дете по-късно в отношенията и да проявява незрялост, агресия, реактивност, както и да лъже, отколкото да влезе в ролята на силен партньор и гръб за нея и семейството, което ще изградят заедно.
От друга страна мъжете с ясно изразена мъжка енергия, тези които са смели, силни, ориентирани към развитие и търсещи жена, която да защитават, веднага ще се отдръпнат от жена, която изразява съзнателно или несъзнателно мъжки качества. Те ще бъдат привлечени единствено от мекотата, чувствителността и приемащата енергия на женствеността, защото само тогава ще могат да заемат своето естествено място на опора, вместо да се чувстват изместени и сякаш в съревнование с жената.
Само мъжете в женска енергия са впечатлени и биха се залепили веднага за „силните жени“. А те са много, затова и силните жени имат богат избор, но от все едни и същи непораснали мъже.
Истинската женска енергия също така, нека не забравяме, не е просто вода, тя е и земя. Невинаги е лека. Невинаги е удобна. И точно заради това е непоносима за онзи, който не е пораснал. За мъжа, който все още действа от позицията на вътрешното си момче – бягащ от отговорност, живеещ за тръпката, зависим от одобрение и търсещ постоянни външни стимули. В началото този мъж може да бъде обсебен, да ѝ пише постоянно, да я желае, да я търси, но щом връзката стане реална и започне да се изисква присъствие, стабилност и растеж, при момчетата ентусиазмът изчезва. Тогава жената започва да се усеща на заден план и вече не е муза, а досада, не е е любовница, а бреме. Защо? Защото мъжът не е в мъжката си енергия. Ако беше щеше да се отдаде на съзнателно лидерство и подкрепа. Женската енергия има нужда не само от любов, но и присъствие, внимание, отдаване, желание, сърце и ако срещу нея стои мъж с женски вътрешен свят, тоест емоционално нестабилен, избягващ конфликти, воден от нужда да бъде харесван и валидиран, чашата ще прелее, защото и от двете страни има твърде много от едно и също. Тя ще го накара да се почувства по-малко мъжетствен и вместо да се докаже, той ще се свие, дистанцира и обърне към лесното: бързи забавления, бягство и други хора, които не изискват дълбочина и растеж. Ще започне да търси одобрение извън нея, защото вътре в себе си не може да понесе огледалото, което му се дава.
Истинският мъж не мери силите си с жената,
той без усилия я доминира, но без да я принизява.
Не я избягва, не се чувства сякаш тя го „задължава“ да прави нещо, напротив – в нея той вижда смисъл, мисия и я цени, защото тя има интуиция за нещата, които му убягват. Момчето търси свобода. Мъжът търси възможност да бъде по-добър с всеки изминал ден. Момчето търси валидиране. Мъжът създава стабилна ценностна система, базирана на опита и знанията му. Момчето не иска да бъде контролирано и карано да поема отговорност. Мъжът иска да поема повече, защото обича да чувства силата си. Докато човек не направи избора да еволюира от момче в мъж (което според науката се случва психологически най-рано чак след 40 уви), жената за него ще бъде „изпитание“. Не защото не е достойна за любов, а защото той все още не е изградил мускулите, отвъд тези на физическото тяло, за целта.
Затова жената не трябва да се притеснява да бъде женствена, дори когато това означава да е силно чувствителна или нуждаеща се от подкрепа. Който се отблъсне от това така или иначе няма да успее да изиграе мъжката функция в живота ѝ и по-скоро ще бъде в тежест за нея и цялото семейство. Когато мъжът влага енергията и грижата си в жената, тя му я връща умножена и има достатъчно, за да захрани и децата.
Мъжът е началото, той е числото 1, числото 2 е жената,
тя идва след него и зависи пряко от силата,
която той може да ѝ даде.
Ако той не е Слънцето, което е роден да бъде,
цялата екосистема я очаква гибел.
В живота ни учат как да бъдем добри ученички, отговорни партньори, умни, забавни, секси, гъвкави, добри майки, но не и как да се отпуснем. А това е най-важното, защото женствеността не е нещо, което се прави. Тя е нещо, което си припомняш, че си и винаги си бил. Всяко твое малко завръщане към себе си, пауза, тишина, танц, поглед в огледалото с обич, всичко това е акт на съпротива срещу света, който те иска напрегнат, като натегната струна, но никава музика не може да се сътвори със скъсани струни.
И преди да сложиш ръката си на „Share“ бутона, готова да пратиш този текст на партньора си, защото искаш да прочете какво означава да е в мъжката си енергия, разбери, че първо – най-вероятно ти самата не си се справила с 60-те точки по-горе и второ, това би било действие породено от мъжката енергия в теб. Ако трябва да го поучаваш вече отдавна сте в динамиката родител – дете, където той е детето, а ти – човекът, който е позволил този развой.
Не е работа на мъжа да се отпуснеш да си жена. Жената избира. Избира мъжа не заради „потенциал“, а заради това, което вече вижда, че е и преценява, че е това, от което има нужда. Ако се подлъже и той се окаже нещо друго, ако тя е в женска енергия – си тръгва, без много обяснения или години заплахи и опити да възпитава това непораснало момче. Пускане, не контрол. Но ако остане в мъжка енергия и остане да се бори, всички последици в негативен аспект за тялото ѝ, психиката ѝ, децата ѝ и живота ѝ ще са лично нейна отговорност.
Мъжкото начало предлага, женското откликва.