Всички са съгласни, че светът има нужда от повече справедливост и равноправие. Че пропастта между бедни и богати трябва да се стопи. Че е време „богатите“ да плащат по-високи данъци, да върнат на обществото, да осигурят по-добро бъдеще за всички, да дават повече за благотворителност.
Но кои са „богатите“?
В колко от тези разговори някой казва „аз съм един от тях“? Богатият човек винаги е другият: милионерът, милиардерът, някой, който има частен самолет или яхта. Ако погледнем реалистично обаче ще видим, че повечето хора, дори тези, които четат това в момента, всъщност са сред богатите в световен мащаб.
Според Световната банка, ако изкарваш повече от 25 долара на ден (това ще прави месечна заплата от около 1200-300лв), ти вече не просто си богат, а си сред най-богатите 10% в света. А ако имаш покрив над главата си, чиста питейна вода, ток, храна всеки ден, както и достъп до образование и интернет, ти си част от едно малко, привилегировано малцинство в глобален мащаб (около 20%). Богатството, което приемаме за „нормално“ е да можеш да си вземеш горещ душ всеки ден. Да можеш да си позволиш да не работиш, дори за седмица или месец. Да си купуваш кафе навън или да отидеш на ресторант. Да имаш климатик, хладилник, лаптоп, телефон. Да имаш избор какво да ядеш. Да пътуваш в страната или в чужбина дори само веднъж годишно.
Истинската бедност изглежда така: живееш с по-малко от 5 лева на ден. Спиш навън или в постройка, без изолация, вода, баня и тоалетна. Нямаш достъп до здравеопазване. Ядеш веднъж на ден или по-рядко. Нямаш достъп до интернет или образование. Нямаш как да си купиш лекарство, дрехи или обувки. Над 700 милиона души на тази Земя живеят в точно такива условия.
Много от нас не осъзнават, че живеят в лукс, защото го приемат за даденост, но именно този начин на живот, колкото и „среден“ да ни изглежда е недостижим за много по света.
И точно тук е лицемерието: искаме справедливост, но не и ако това означава да дадем повече от себе си. Да се откажем от нещо. Да видим, че ние самите сме част от проблема, съответно и от решението. Да си богат не е престъпление, но духовно самоубийство е да имаш и да не даваш. Да се гневиш на „богатите“, докато пиеш кафе за 6 лева, без никога да си дарил 6 лева за хора в нужда. Да се оплакваш от несправедливостта, но да не си направил нищо, за да я намалиш. Всеки от нас, който живее сравнително спокойно, със стабилен доход, дом, достъп до здравеопазване и интернет ВЕЧЕ е привилегирован. И от тази позиция вече си отговорен и дори длъжен „ако имаш две ризи да дадеш едната“.
Как можеш да помогнеш, за да не си част от проблема, срещу който се бунтуваш:
✨️ Месечни дарения към фондации и НПО, които подкрепят бедни, бездомни, хора със заболявания, деца без достъп до образование или други ощетени групи.
✨️ Участие в доброволчески инициативи поне веднъж месечно.
✨️ Купуване на храна или дрехи за конкретен човек в нужда.
✨️ Включване в образователни проекти за деца и младежи в неравностойно положение.
✨️ Споделяне на ресурси и знания, дори разговор с някой, който се чувства изгубен може да е форма на щедрост.
✨️ Помогни на дете в нужда, чрез платформи като Plan International или SOS Детски селища.
✨️ Събирай и дарявай стари дрехи, техника, книги или мебели.
✨️ Организирай събитие, концерт, изложба, базар или семинар, приходите от който да отидат за дарение към определена кауза.
✨️Плащай нечия сметка инкогнито, ток, вода или лекарства на възрастен съсед или самотна майка.
✨️ Помагай на местни приюти за животни с даряване на храна, работа като доброволец или временен дом.
✨️ Покани човек в нужда на кафе и разговор, понякога присъствието ти е по-ценно от парите.
✨️ Подкрепи ученик или студент с такса, техника или учебни материали директно или през организация.
✨️ Регистрирай се в TimeHeroes – най-голямата доброволческа платформа в България. Има стотици мисии, от четене на приказки за деца до засаждане на дървета и можеш да се включиш в повече от една.
✨️ Стани месечен дарител на Заедно в час.
✨️ Дарявай чрез Platformata, място, където се събират средства за хора, каузи, училища и спешни нужди.
✨️ Участвай в кампания на Подари храна, което включва готвене и раздаване на храна на бездомни в София и други градове.
✨️ Направи дарение към Каритас, работят с бедни и самотни възрастни хора.
✨️ Помогни с умения чрез Pro Bono, ако си дизайнер, юрист, преводач или имаш други професионални умения, които можеш да дариш.
…
Бъди честен със себе си: Кои от тези неща правиш? И ако не правиш нито едно, какво ти дава правото да сочиш и да смяташ, че проблемът е в другите? Не се ли получава така, че „Крадецът вика „Крадец“? Да обвиняваш богатите, без да си осъзнал, че си един от тях е лицемерие, а ако си го осъзнал и не действаш, това вече е съзнателно бездействие и егоизъм.
„Но не, аз съм добър човек!“ биха възкликнали повечето.
Истината е, че това също е вярване, което храним, за да оцеляваме, но невинаги е базирано на факти. Спомням си как наскоро гледах как един бивш служител на ЦРУ споделя в интервю, че едно от най-шокиращите осъзнавания през годините е било това колко дълбоко хората вярват, че са добри. Без значение какво са направили. Независимо дали са действали с насилие, небрежност или егоизъм, винаги са се оправдавали с нещо друго и в тяхната история всъщност те са героите и в никакъв случай „лошите“. Това е човешката природа предполагам и обяснява защо толкова малко хора се виждат, като част от проблема.
Никой не иска да бъде „лошият“.
Никой не иска да признае, че живее в комфорт, без да прави усилие да облекчи чуждите трудности. Доброто обаче не е усещане и вътрешно убеждение, то е действие. Проверява се през това дали даряваш, помагаш, присъстваш и даваш от себе си, без да получаваш нещо в замяна. Ако не правим нищо и крещим и сочим „Богатите!“ значи съзнателно абдикираме от отговорност и участваме в поддържането на една несправедлива система. Същата, срещу която твърдим, че се борим.