Мексико Сити забрани коридата. Новият закон забранява убиването на бикове и използването на остри предмети, като част от инициатива, наречена „Кориди без насилие“. Решението е посрещнато с ентусиазъм от активисти и правозащитници, но и с яростен протест от фенове на традицията. За съжаление забраната не важи за всички останали места, където все още се провеждат, градове в Испания, Португалия, както и в Колумбия, Перу, Еквадор и дори частично във Франция. В тези държави бикоборството често е представяно като „културно богатство“ или национална традиция, която трябва да се запази, въпреки нарастващия обществен натиск и протестите на защитници на животните по целия свят.
Много хора настояват, че традициите трябва да се уважават, но е важно да се запитаме: всяка традиция ли заслужава да бъде продължена?
Истината е, че голяма част от старите обичаи произлизат от време, в което насилието, доминацията и липсата на състрадание са били нормализирани. В съвременния свят, където вече ясно осъзнаваме болката на другите, било то хора или животни, запазването на такива практики е чисто и просто безотговорно. Всеки човек трябва да се замисли защо прави едно и също всяка година и какво всъщност следва. Българите особено, които бранят страстно традициите си, именно защото сме „древен народ“, но в днешно време повечето са се превърнали в дни на разхищение и хедонизъм.
На Трифон Зарезан или който и да е друг празник, който се „празнува на маса“, алкохолът често се консумира, без мярка. В България още от малки децата са въвеждани в пиенето, под формата на „безобидни“ глътки червено вино с репликата: „пий малко да ти станат розови бузките“. Това поведение се приема за нещо нормално, дори мило и „за здраве“, но в действителност е форма на ранна нормализация на алкохола, който става част от всяко сядане на масата в някои семейства. Проблемите с алкохола са много известни на всички, но основният, който по-рядко се коментира е, че това е начин една нация да затъпее значително. Доказано е, че каквото и да е количество има токсично въздействие върху мозъка и намалява обема на сивото вещество, особено в области, свързани с контрола на импулсите и преценката, което прави хората по-първични и незрели. При продължителна употреба се наблюдава и спад в когнитивните способности, включително логическото мислене и концентрацията. Алкохолът потиска активността в челния дял на мозъка, отговорен за самоконтрола, социалната преценка и емоционалната регулация и затова действа „освобождаващо“, защото буквално блокира здравия разум и съвестта в човека. Да не говорим, че родителите, които пият или ще дават алкохол на децата си или ще е смешно да ги спират, защото децата правят това, което виждат, не това което им се казва. А за деца и тийнейджъри вредата е още по-сериозна, защото мозъкът им е в процес на развитие и алкохолът директно пречи на това. Така че да, „затъпяваме“ е правилната дума, не е само образно казано.
Което ми напомни и за Сурва, който фестивал е „традиционен“, но отново не носи нищо кой знае колко стойностно за посетителите. Присъствах на последния, звукът беше оглушителен, атмосферата – задимен площад от пушек от стоте места, където се предлага скара, хората – зомбирани, мляскащи и сеещи боклук, който след това друг ще чисти, кукерите – демонични. Уважавам желанието на всеки да се забавлява, както иска, но не и когато задължаваш децата си да виждат нещата по същия начин. Бях свидетел на доста малки деца, които плачеха, криеха се зад родителите си и очевидно бяха ужасени от случващото се. Въпреки това им се повтаряше, че „няма нищо страшно“ и не трябва да плачат, защото „така стоят нещата, това е традицията“. Подобна е картинката и на всеки друг „народен“ фестивал, дори и тези, които се правят на природни и красиви места в планината.
На Нова година пък празнуваме с хората, които обичаме, но за да имаме нашата „цветна и страхотна заря“ цената плащат животните и най-вече птиците. Един от най-шокиращите случаи беше в Стара Загора, когато десетки птици (предимно врани и косове) бяха намерени мъртви по улиците на следващия ден. Тогава орнитолозите обясниха в национален ефир, че експлозиите и светлините от фойерверките водят до паника при птиците и умират от уплаха или травма, но това не промени нищо. Глас в пустиня, пълно безразличие.
Като малка за Баба Марта се подготвях и ни учеха как да правим пухкави топчета от прежда и сами да си изработим мартеницата, като добре знаехме какво означава белия и червения конец и защо се носят „за здраве“. В днешно време е поредната бизнес ниша и улиците са осеяни със сергии, от които хвърчат найлонови опаковки, а мартениците масово са китайски боклуци вързани с червен конец.
А Великден? Това е християнски празник, който отбелязва възкресението на Исус Христос и се смята се за най-свещения ден. Хората се поздравяват с „Христос Воскресе“ и си отговарят с „Воистина Воскресе!“, но в колко семейства която и да е от религиозните ценности се спазва? Почти лицемерие е да се празнува нещо, което от никой не се живее. Корените на Великден се преплитат и с по-древни езически пролетни празници, свързани с плодородие, нов живот и възраждане, но днес огромна част от хората празнуват Великден без да вярват в каквото и да е било. Не се замислят защо го правят, просто боядисват яйца, купуват козунак и пускат постове във Facebook. Да не говорим, че масовите бои за яйца, продавани в супермаркетите не са безвредни, за каквито ни ги продават. Повечето съдържат синтетични оцветители, които са свързвани с алергии, хиперактивност при децата и дори канцерогенни ефекти. „Е, голяма работа, нека децата да се радват!“, нали така? И нека вземем от евтините яйца от кокошки, които цял живот живеят в клетка, защото свободните са твърде скъпи.
Гергьовден и Коледа отново не са религиозни или духовни празници, отново са предимно „на маса“, като ако в този свят си се родил прасе или агне просто имаш лош късмет. Напредналото човечество си е формирало специални „празнични“ дни от годината, в които твоят живот приключва. Обичаи превърнати в ежегоден клан, без етична мисъл. Да не говорим, че на Коледа фокусът отдавна не е семейството, сплотеността и свързването, а масовото купуване на ненужни подаръци и храната в излишък, която често се хвърля. Един празник на консуматорството, не на духа. Есенцията на Коледа всъщност отбелязва раждането на Христос, носещо в себе си надежда, любов и прошка. Празник на вътрешната светлина в тъмното време на годината, момент за топлина, събиране, състрадание и ново начало. Време, в което да се дарява, вместо да се трупа. Време, в което да помогнеш на някой, който има нужда, с време, храна или внимание. Всички празнуват религиозен празник, но отново задавам въпроса – колко наистина живеят с Християнски ценности?
Затова ми става лошо, като чуя думата „традиции“. Не защото има нещо лошо в нея или в обредите и обичаите на един народ. Звучи ми зле, защото знам, че този който я използва и натрапва всъщност не го е грижа за традициите и истинското им духовно значение. Казва думата, пробутвайки идеята за нещо свято, но зад тази уж одухотворена реплика обикновено стои всъщност единствено лакомия, мързел, алчност, инертност и егоизъм. Истината е, че повечето хора не спазват традиции, те просто консумират и тъпчат устите и душите си с онова, което никога няма да ги засити. Традицията има стойност само ако е осъзнат избор, а не оправдание да не мислиш и просто да повтаряш нещо, което „предците ти са правили“.
Предците ми може да са били и убийци, това не означава, че съм длъжен да следвам „традицията“ и техния път…
Важно е да правим разлика между културно наследство и механично повтаряне на обичаи, особено когато същите водят до болка и страдание. Мексико Сити забрани коридата, но имаме да извървим още много път, преди да кажем, че човекът наистина е най-цивилизованият или духовно развит вид на Земята.