Какво означава „тропически зодиак“?

Дали смятам, че звездите, планетите, спътниците и астероидите излъчват някакви невидими енергии, които влияят на хората на Земята? По-скоро не. Има ли значение прецесията и наличието на допълнителни знаци и съзведия? Не и такова, каквото му отдаваме. Вярвам обаче, че всеки един човек може със собствените си сетива да види и усети корелацията между условията в средата и архетипите.

Тропическият зодиак разглежда сезоните в стандартния им ред и съответстващи характеристики, като нашата страна е добър пример за това, тъй като сезоните при нас са четири и са отчетливи. В този смисъл знаците и техните характеристики и значения не са „изсмукани от пръстите“ и някаква приказка, която си разказваме и повтаряме до безкрай, те са ясно видими.

Например фактът, че новата година (в астрологичен смисъл) започва през март има много логика. Пролет е. Природата се събужда от зимен сън. Стартът на годината е и стартът на зодиакалното колело и там виждаме, разбира се, господин Винаги Пръв – Овен. Какво е символното животно? С рога, тъй като в природен аспект това е момент на пробив – цветята пробиват почвата. Защо Овенът се свързва с червения цвят? Защото това е първият цвят от спектъра на светлината, както и цветът на първия енергиен център, който ни свързва със Земята. Центърът свързан с енергията, физическата сила, способността да оцеляваш и да се бориш, отново качества на Овен. След равноденствието нощта се скъсява, Слънцето започва да расте и жизнената енергия се възвръща, елементът, разбира се е огън, първичният импулс за живот. Дръвчетата започват да цъфтят, а какво е цъфтежът в техния свят? Репродукция. От тук идва и силната сексуалност на архетипа. Знакът на силните желания, на пристрастията, на ясното „Да“ и още по-ясното „Не“. Знакът показващ първата фаза на човешкото съществуване, фазата, в която си безстрашен, емоционален и когато искаш нещо – всички разбират. Овен командва през емоциите и реакциите си, без дори да го осъзнава. През пролетта също така вятърът е по-силен, метафора за движение, устрем и бързина на мисълта. Март и април са климатично нестабилни месеци, точно какъвто е и характерът на Овен – непредвидим. Природата още няма „завършен вид“, вижда се че всичко тепърва се събужда. Има разлика и между Овните, родени в различни месеци, защото има разлика и между условията през периода. Мартенският огън е див, суров и пробивен, ражда се въпреки студа и още се бори за мястото си, под слънцето. Априлският огън е много по-уверен и надежден, той не се доказва, пламъкът гори по-устойчиво.

След това идва ред на Телец в края на април и почти целият май и това е вече време за наслада. Тогава природата е разцъфнала и когато се огледаш вече няма сухи клони, няма места, без избуяваща трева, светът е станал изобилен, красив, пълен с цветове и ухания. Един от най-приятните климатично периоди в годината, репрезентиращ и един от най-спокойните и уравновесени архетипи – Телец. Растенията вече не се борят да излязат, а просто се разгръщат в пълната си прелест, докато Венера, управителката на цветята, сладостта, красотата и жените царува над всичко, което носи удоволствие на сетивата: форма, вкус, аромат, допир. Затова Телец е толкова сетивен и материален знак, защото приоритизира удоволствието и красотата, естествени на природата му. Телец е и в една от най-плодородните фази на годината, затова и знакът е фертилен, има чести дъждове, почвата е затоплена, богата, хранителна и всичко започва да расте. Най-високата активност при птиците се наблюдава също така именно през първата половина на май, когато пеят най-много, най-силно и най-оживено. Причината е, че повечето видове тогава току-що са пристигнали от миграция и активно търсят партньор, а и гнездата трябва да се „маркират“ и песента е основният начин да се заяви: „Това е моето място.“ Ако Овен е битката да Бъдеш и да извоюваш мястото си, под Слънцето, мъжки Ян знак, то Телецът е женски Ин знак, репрезентиращ бавното утро след победата, отпразнувано с чаша ароматно кафе на слънце в градината.

След пълнотата и сетивното изобилие на Телец настъпва време за лекота и движение и така идва архетип Близнаци. Май месец завършва с бурни, но бързи дъждове, а през юни вече улиците се изпълват с хора и започва да кипи живот. Не е и случайно вероятно, че в България празнуваме денят на детето на първи юни, защото енергията на Близнаци е именно, като на малко и любопитно дете и по-точно фазата, в която задава въпроси за абсолютно всичко, което види или усети. Юни носи истинския дух на този знак, всичко е по-леко, по-бързо, по-цветно, вятърът се усеща по-често, въздухът е ту топъл, ту прохладен, като характера на дете, което скача от тема в тема, от улица на улица, от идея на идея. Навсякъде започва да се чува глъч. Птиците пеят най-много в този период, а Меркурий управлява всичко крилато в нашия свят. Близнаци също лети – бърза мисъл, бърза реч, хиляди идеи, още толкова въпроси. Цветята се обръщат към слънцето, листата трептят от вятъра, въздухът пренася аромати и сякаш самата природа започва да мисли на глас. Хората излизат на пейки, в паркове, по улиците, с приятели, търсейки компания, смях, лекота и общуване. Ако Телец е пролетна закуска със семейството в градината, то Близнаци е летен пикник с приятели, музика и игри в парка.

В края на юни и началото на юли се ражда архетип Рак. Звучи първоначално парадоксално, че воден знак се появява в месец, в който дъждове почти няма, но хората и животните през юли въпреки това често са в контакт с водата. Всяко живо същество търси воден басейн, дали река, дали море, дали поточе в гората, за да се разхлади и зареди (ракът е или речно или морско животно), като хората се събират – семейно, приятелски или пътуват заедно, като двойка по различни красиви места. Женската енергия се засилва, имаш нужда просто да почиваш и да се наслаждаваш на живота, да не се претоварваш, да релаксираш. Юли е месецът, в който всеки пита: „Къде ще отидем на почивка?“, „С кого ще бъдем?“, усилено събирайки снимки и спомени от тези моменти, за да можем да се връщаме към тях дори и през студената зима, което пък е характерната сантименталност, любов към миналото и носталгичното чувство, което Рак изпитва често. Силната фертилност и семейна ориентираност на знака също е природно видима. Юли е месец с повишена раждаемост при множество животински видове в умерените ширини. При бозайници, като сърни, зайци и лисици, както и при птици като коса и лястовицата, юли е периодът, в който малките се раждат, затова и Рак е много силно свързан с идеята за създаване на поколение и отглеждането му. В месеците от май до септември природата ражда най-много плодове, затова и знаците, които обхващат тези месеци са по-семейно ориентирани от останалите.

В края на юли и началото на август обаче всичко отива в крайност. Лъв се ражда точно след „горещниците“, дните в годината според българската традиция белязани от силно засушаване. Вярвало се е, че в тези дни не бива да се пали огън, да се пече хляб или да се работи, за да не се предизвикат пожари или пък „гневът на Слънцето“. Месецът на Лъв бележи най-високите температури за годината и затова хората, които са родени в тези дни носят мощната енергия на тази звезда, както и непотушим огън в себе си. Дъждовете са по-редки, но когато се появят често са под формата на краткотрайни, но интензивни бури, точно както се изразяват и емоциите при този знак. През август почти всичко, което е било зелено вече започва да придобива жълти или златисти нюанси, земята е препечена, въздухът тежи, водата се изпарява. Това показва и взаимодействието на знака с останалите знаци от останалите стихии. Лъв не е началната искра, тя е при Овен, Лъв е въплъщение на сътвореното. Август не иска от теб работа, иска присъствие, да си там, да си себе си, смел, ярък, централно поставен, както Слънцето и „жегата“ са основните теми за всички на Земята в този период. Също така – Лъв, знак често асоцииран с изобилието и щедростта е еманация на изобилието и щедростта на природата през юли и август. Кайсии, праскови, малини, къпини се появяват в градините, пазарите и горите, сякаш земята щедро поднася всичко, върху което е работила досега. Творчеството на природата е пред очите ни, както Лъв има силна потребност да дава и създава Живот и Изкуство. Гроздето натежава, смокините се пръскат от сладост, дините и пъпешите се разцепват сами, под слънцето, ябълките и крушите започват да падат от дървото – това е природно „царско угощение“, което ни кани да празнуваме и да се наслаждаваме на живота.

Краят на август и началото на септември носят първия по-хладен полъх, сигнализиращ за настъпването на есента. Приближаваме есенното равноденствие и неслучайно тук се ражда Девата, знакът на реда, анализа и грижата. След пируването в Лъв идва моментът да слезем от сцената и да се заземим. Децата тръгват на училище, възрастните се връщат към рутината си, умът се активира, но не в посока мечтаене, а систематизиране. Природата също се насочва към подготовка, ябълки, круши, грозде, всичко се прибира, суши, преработва. Пчелите носят последните си товари в кошера, животните започват да се хранят по-усърдно и човекът усеща същото – нуждата от структура, от грижа за тялото, дома, задачите. Ако август е празник, септември е почистване на масата и плануване за зимата. Погледът към свободата на лятото и обозримото зимно бъдеще действа потискащо за повечето, затова и в Дева има една тиха меланхолия и сериозност в характера по отношение на живота. Септемврийските дъждове са по-меки от пролетните и летните, по-кротки, по-дълги, понякога мъгливи и придружени с по-ниски температури. Животните усещат наближаващата промяна и започват инстинктивна подготовка за студените месеци, като всичко сякаш влиза от режим „почивка“ в режим „работа“. Птиците започват есенната миграция, катериците и гризачите усилено събират храна, мечките и други едри бозайници се хранят интензивно, за да натрупат мазнини, пчелите се прибират, мравките затварят входовете си, затова и Дева е знак, който винаги мисли за следващото нещо, което трябва да се направи, за да може да подсигури спокойното бъдеще на всички през тъмните моменти, които ни предстоят.

Краят на септември и почти целият октомври носят онова златно равновесие, в което всичко се движи по-бавно, по-меко, по-съзнателно. Денят за малко става отново равен на нощта и след това започва да намалява. Светлината се пречупва през пожълтелите листа, въздухът става по-хладен, но все пак не студен. Животните усещат, че идва промяна, птиците мигрират, елените ухажват и повечето видове създават временни съюзи. Тези партньорства рядко са за цял живот, те са за сезона и с цел съвместно оцеляване и точно тук се ражда Везни, в момента, когато природата не иска нито да напада, нито да се оттегля, а просто да съществува в съзвучие. Може би именно затова този архетип е силно ориентиран към партньорство. Както животните инстинктивно се свързват, за да преминат по-леко през студените месеци, така и Везни усеща, че да бъдеш част от екип дава сила. Венера управлява знака и затова Везни е пример за женската енергия, която не умее да остава задълго сама. Има нужда от някой, с когото да гради, когото да отразява, към когото да се адаптира и да създаде условия и за двамата да преминат по-леко през неизбежното. Везни носи това вътрешно знание: самотата в зимата е тежка, но ако има кого да хванеш за ръка, всичко се променя. Венера също така прави месецът и Везни изключително красиви. Октомври е безспорно най-красивият есенен месец, моментът, в който природата се облича в рокля от жълто, медно, червено и кехлибар. Сякаш всичко е обвито в мека светлина и топлина, която не пари, а гали. Вятърът е нежен, слънцето ниско, сенките дълги. Ако има месец, в който светът изглежда като филм, това със сигурност е октомври. Месецът на баланс между живот и загуба, светлина и тъмнина, красота и меланхолия.

Следва времето на Скорпион. Никой не е „нарочил“ знака и приписал своеволно тежки теми, като мрака, смъртта и трансформацията на него. Те са обозрими и съвсем видими през този период. Краят на октомври и почти целият ноември променят цялостно пейзажа. Листата вече не греят в жълто, а вече отдавна паднали започват да гният. Земята мирише на влажна пръст и разложена листна маса. Есента преминава от красива към сурова. Оголените клони започват да напомнят за сцени трилър. Ноември е и месецът, в който не само природата се трансформира, но и в човешкото тяло започват пречистващи процеси. След прехода на септември и октомврийската умора, в ноември вирусите и инфекциите масово се разпространяват и засягат хората повсеместно. Слънчевата светлина намалява, витамин D заедно с нея и всичко скрито започва да излиза наяве. Не само в емоционален, но и във физически смисъл. Както остротата в изказа на Скорпион, така и болестите не идват, като „наказание“, а по-скоро, за да ти покажат къде си уязвим и какво трябва да бъде преработено и изчистено в теб. Ако нещо още „боцка“, физически или емоционално, значи имаш работа за вършене. Не е случайно и че началото на Скорпион почти съвпада с Хелоуин. Първоначално Самхайн, келтски празник на края на реколтата и началото на „тъмната половина“ от годината, Хелоуин е бил свързан с времето, в което воалът между световете е най-фин и душите на починалите могат да преминат. Оттам идва и интересът на знака към окултното и невидимото. Пламъците на октомврийските листа угасват и на тяхно място остава само сянката, тишината, мистерията. Природата не е мъртва, но все повече мълчи. Това е моментът на Скорпион. Той е пазител на тайните на живота и смъртта и някой, който знае, че за да живеем истински, трябва да минем през това, което не можем да контролираме и да го оставим да ни трансформира.

Скорпион е последният партньорски знак и следващите четири са вече колективни – онези, които не мислят само за себе си или близките ти, а се ориентират към цялото, към смисъла, към общата посока, към духа. Зимните архетипи винаги са по-малко физически активни, но при тях мозъкът и духът се активират, защото в тези месеци човек трябва да има посока, план, идея за бъдещето. Слънцето е слабо, вятърът е суров, природата изглежда пуста и мъртва, следователно вярата и позитивизмът вече не идват отвън, трябва да ги развиваш сам. Стрелецът, Козирогът, Водолеят и Рибите съществуват в тъмната половина на годината и се адаптират към нея по различен начин. Стрелец и Риби по Юпитеров – с оптимизъм, винаги виждайки чашата наполовина пълна, въпреки трудностите, а Козирог и Водолей по Сатурнов – с хладен анализ над реалността и какво трябва да се промени, за да се подобри тя.

Краят на ноември и началото на декември носят усещане за преход към друг свят. Природата е почти напълно застинала, дърветата са оголени, земята е мокра или вече замръзнала, въздухът е остър, вятърът реже, светлината е студена, денят – кратък. Птиците са замлъкнали, повечето животни се скриват и всичко започва да напомня, че предстоят още по-трудни дни. И точно тук се ражда Стрелецът, пламъкът в тъмнината, точно когато хората се настройват за празничния край на годината и почивката. която ги очаква. Коледа и Нова година са празници, които съществуват много преди да ги наречем така. Още в древни времена хората са празнували зимното слънцестоене, момента, в който светлината започва отново да расте. Християнската Коледа се установява на 25 декември през четвърти век, стъпвайки върху езическите чествания на „Непобедимото слънце“, а Нова година започва да се празнува на 1 януари още от Юлий Цезар. Това са празници на надеждата, на новото начало, на обещанието, че след мрака идва светлина. Затова и Стрелец е белязан с това очакване, с онази огнена вяра, че хубавото идва, дори до не се вижда. Това е знакът, който гледа напред и казва: „Ще стане по-добре“ и колкото по-близо до края на годината се роди, толкова по-силна е изявата на празничния дух в него. Всеки ще жъне плодовете и изобилието, за което е работил цяла година, затова е и време на излишък и дори презадоволеност при някои, което е още една характерна черта на знака. Тялото може да се свива от студ, но духът – никога, затова и Стрелец има две лица: усмихнатото, позитивно лице, което очаква празника, но и сероозното лице на воина, който с лък и стрела вижда в пустотата не мрак, а възможности.

Началото на Козирог съвпада със зимното слънцестоене, моментът на най-дългата нощ и най-краткият ден в годината. Управляван от Сатурн, Козирог бележи границата на видимия, материален свят, защото е последният личен, земен знак. След него започват знаците, които вече не се движат в плътта, а в идеята, емоцията и духа. Януари е месец на дълбока тишина, снегът покрива земята, дърветата са оголени, дневната светлина е оскъдна. Животните са в състояние на покой: някои са в хибернация, докато други се движат пестеливо, търсейки храна в суровите условия. За да оцелееш и физически и психически ти е нужна много вътрешна сила, защото навън няма цъфтеж, няма звук, няма живот, няма движение, няма слънце, няма радост. И докато Стрелец е също зимен знак, той все пак е в топлата част на зимата и гледа към светлината на празниците, докато Козирог е вече в новата година и знае, че пролетта е след няколко месеца, не седмици. Тоест спасението няма да дойде отвън, ще трябва дълго време да разчита на собствените си сили. Затова Козирог е символ на устойчивостта, на способността да стискаш зъби, да стоиш изправен, когато всичко около теб мълчи или умира. Това е знакът, в който материята не се руши, а е подложена на изпитание. Суровата природна истина, която гласи, че ако оцелееш – заслужаваш да продължиш, но ако не успееш, значи си слаб и е по-добре да не предаваш гените си напред. Козирог не вярва в късмета, той вярва в усилието, в системата, в дисциплината, която не се вълнува от това как се чувстваш. Това е архетипът, който не се огъва, защото знае, че именно в най-големия студ се коват най-здравите характери. С тези качества са белязани и представителите на знака, които не се отказват, когато си набележат цел. Дори да минат години и всичко да се случва трудно и бавно, доказват че постоянството винаги дава резултат.

Февруари е месец на преход. Зимата е все още тук със своя студ, сняг и дълги вечери, но под повърхността природата започва да се събужда. Денят нараства забележимо, слънчевата светлина става по-силна и това стимулира животинския и растителния свят. Мъжките земни катерици например излизат от хибернация, за да подготвят територията си за размножителния сезон, птиците започват да се чуват отново, най-ранните растения – кокичетата и минзухарите са първите, които пробиват снега и напомнят, че животът не е изчезнал, просто е чакал подходящия момент. Това е времето, в което надеждата си проправя път в сърцата на всичко живо, ражда се волята за живот и вярата, че на Земята пак ще е зелено. Това кореспондира пряко с най-основната черта на Водолей, която е „Вярата в едно по-добро бъдеще за всички ни“. През Февруари зимата е още студена и мрачна, светът не се е променил изцяло, но вече започваме да мислим за промените, които предстоят. Фокусът на Козирог са стратегиите за оцеляване и осигуряване на материална сигурност, но при Водолей съзнанието се успокоява и започва да мечтае, защото най-трудното е минало и пролетта наближава. През зимата човек перкарва дълго време насаме със себе си и в това състояние умът започва да генерира идеи, планове, алтернативи. Наблюдението се превръща в анализ, изолацията ражда визия за бъдещето. Във втората половина на февруари денят става значително по-дълъг и слънцето буквално „прониква в ума“, което води до повишена концентрация, подобрена когнитивна функция и при много хора – желание да стартират нови проекти. Вероятно не е случайно, че много научни и технологични конференции се провеждат през февруари, включително Денят на Дарвин, както и Международният ден на жените в науката. Това отразява колективния фокус върху бъдещето, равенството и иновациите, които са сърцето на водолейската мисия. Затова този знак е визионер. Защото вижда пролетта в главата си, въпреки че всички около него са се вторачили в снега. Той не вярва в света такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде.

Риби се появява в най-особения момент на годината. Нито е зима, нито е пролет, навън е хем студено, хем слънчево, сякаш всичко е меко, неоформено и нестабилно, точно като самия знак. Земята все още на места е покрита със сняг, но вятърът носи уханието на първите цветя, песните на птиците стават по-силни и въздухът сякаш шепне: „Още съвсем малко остана…“. Затова това е и знакът, който усеща края и началото едновременно, символично, енергийно, телесно, по всички начини накуп. Едната риба плува назад, към съня, другата напред, към събуждането. Тази размита граница между реалността и възможностите дава на архетипа силата да вижда и най-вече усеща онова, което още не се е родило. Водолей го създава в ума си, докато Риби вече го живее, чувства го с всяка клетка на тялото си. Знакът е животински и обитаващ единствено и само водата и това показва изцяло интуитивната му природа. Рак е земноводно, а Скорпион е паякообразно, което не се нуждае от вода и дори я избягва. Затова Риби е най-силно описван именно с интуицията и способността си да „усеща“ истината. Това е онова вътрешно, дълбоко знание, което позволява на животните да се адаптират. Птиците мигрират още преди времето да се влоши, уловили магнитните полета или промени в налягането, а кучетата и котките усещат болести или предстоящо земетресение. Всичко това не е логика, а инстинкт – способността да знаеш, без да можеш да обясниш, каквато е и дълбоката същност на архетип Риби. Затова е знакът на интуицията и връзката с невидимото и затова Риби не се движи в логика и форма, а в усещане, вяра, порив, в символи, в знаци, звуци и поезия. Март казва „довиждане“ на зимата и посреща пролетта, точно както Риби разтапя границите и вижда всичко в два цвята, не един.

…

Зодиакалният кръг, който следваме в западната астрология не е карта на звездите, а карта на времето, на циклите в природата, на вътрешните състояния, които всяко живо същество преживява. Наричаме го тропически зодиак, защото се основава на движението на Слънцето спрямо сезоните и равноденствията, а не на съзвездията, които се променят с времето. Точно затова той остава актуален, логичен и дълбоко резониращ. Дори, когато аргументът е: „Има места по света, където няма четири ясно изразени сезона, а има само лято, само зима или доминация на един климатичен тип„, това само привидно опонира на идеята за тропическия зодиак, защото ако се загледаме по-дълбоко ще забележим, че хората в тези региони отразяват именно характеристиките на техния климат, така както сезоните оформят архетипите. Южните народи, които живеят в горещи, слънчеви страни обикновено са по-шумни, жизнени, емоционални и социални, докато Северните култури, в които преобладава студ, дълги зими и малко светлина, отразяват затвореност, сериозност, интелект, интровертност и адаптивност, нужни за оцеляване в такива условия. Цикличността е универсален закон, но доминиращата среда оформя характера и ритъма на живота в дълбочина, затова астрологията е не толкова наука за звездите, колкото знание за връзката между човека и неговата природа. Архетипите не са просто символи, а природни истини, преживявани от растенията, животните и хората всяка година, по подобен начин.

На Земята има места с четири сезона, с три, с два, дори само с един. Понякога светлата част на деня е дълга, понякога къса, понякога са равни с тъмната. Имаме места, в които вали почти целогодишно и места, където почти никога. Това разнообразие е нужно, защото то създава богатство на перспективата. Всяко живо същество вижда света по различен начин и това натрупване на гледни точки е именно онова, което храни колективното съзнание (Бог) и му помага да учи, да разбира и да еволюира. Затова няма грешен сезон, няма грешен архетип, няма грешно време за раждане, няма грешен поглед към живота. Всичко е нужно. Всичко допринася. Всичко работи заедно.