Повечето хора си мислят: „Ако този човек ми даваше повече сигурност “ или „Ако ми споделяше повече“ или „Ако правеше повече, за да усещам стабилност“ или „Ако беше по-надежден, тогава щях да усещам спокойствие“ и не осъзнават, че това са всъщност все оправдания.
Нормално е в отношенията да има страхове, когато има чувства и инвестираш време от живота си, което никой не може да ти върне. Живееш в неизвестното, не знаеш дали намеренията на другия са чисти, дали чувствата му са като твоите, дали има същите представи за бъдещето, дали е искрен с теб, дали не крие нещо, дали не носи болка от миналото си, дали търси това, което търсиш и ти. Много отношения преминават през редица тестове и нужни катарзиси в търсене на отговори и тогава взаимно се виждате в най-тъмната и най-светлата си версия едновременно. Така градите и дълбочина. Но дори, когато доверието се появи и страховете свързани с него утихнат… имаш горе-долу пет секунди, преди да дойде следващият страх – този, че може нещо лошо да се случи на човека, когото обичаш и това не е под твой контрол, а изцяло в ръцете на съдбата.
Следователно, когато говорим за любов винаги ще говорим и за страх.
Цената на това да обичаш е ужасът, че можеш да загубиш. Когато чувствата не са дълбоки е лесно да имаш „здравословна привързаност“, но когато са силни и завладяващи няма да избягаш от тревожните мисли, от лошите сценарии, от кошмарите някои вечери и нощи, от свиването в корема, когато знаеш, че другият е в стресова или опасна ситуация. Така е с партньора ни, с децата ни, с родителите ни, приятелите ни и дори домашните ни любимци. Да обичаш е да си уязвим, защото част от сърцето ти е някъде навън, разхождаща се наивно и свободно, без да знаеш и да имаш сигурност дали ще бъде добре. Неизбежно е, затова не търсете начин да елиминирате страха в отношенията, а по-скоро се научете да живеете в мир с него и нека ви напомня да цените това, което имате, защото ако ви боли от мисълта, че може да изчезне, значи наистина е много.