Зачеването от векове е било разглеждано като чудо, но науката днес знае част от причините, заради които всъщност се случва. Едно от най-важните открития е, че яйцеклетката е активен участник и извършва „финалния избор“. Дори когато една жена външно е харесала някой, общували са известно време, за да видят дали си пасват, като характери, дори когато са живели години заедно и родителите им са одобрили „претендента за сърцето“ на детето им – финалната дума по темата за продължението на гените си остава в тялото на жената и това е думата на Яйцеклетката.
Изследването на Manchester University и Stockholm University, публикувано в Human Reproduction 2020 показва, че чрез фоликулната си течност яйцеклетката излъчва химически сигнали, които привличат по-силно сперматозоиди от някои мъже в сравнение с други. Това не зависи от емоции или външен избор, а от генетична съвместимост, особено във връзка с MHC гените. Друго важно изследване, публикувано в списание Nature Communications пък потвърждава, че яйцеклетките показват предпочитания към определени сперматозоиди, дори когато са от един и същи партньор. Това предполага, че дори минималните генетични вариации между сперматозоидите влияят на избора.
Природата работи чрез един основен закон: оцеляване на тези, които са най-адаптивни. Когато става дума за продължаване на рода качеството на гените е от жизненоважно значение. За да се създаде здраво потомство е нужно:
– Да се съчетаят възможно най-съвместими гени.
– Да се избягват дефектни или увредени сперматозоиди.
– Да се засили имунната система на плодо чрез разнообразие в MHC гените (които регулират разпознаването на болести).
Затова яйцеклетката е развила механизъм, който и дава възможност да избира, за да може да филтрира и допусне само най-добрия генетичен материал. Така ще се предпази от оплождане от сперматозоиди с ДНК увреждания, мутации или слаба съвместимост и ще осигури на бъдещия организъм най-голям шанс за живот, здраве и възпроизводство. Тази форма на защита не е изградена съзнателно, а еволюционно – чрез милиони поколения опити и грешки. Когато този процес бъде заобиколен обаче от развититето на науката и възможността за ин витро процедури, ние всъщност се намесваме в една невидима, но изключително прецизна естествена система, създадена за да предпазва бъдещия живот от страдание и слабост.
IVF представлява процес, при който яйцеклетката се извлича от яйчника на жената и се поставя в лабораторна среда, където се среща със сперматозоиди извън тялото. Обикновено сперматозоидите се добавят към яйцеклетката в специална хранителна среда и се оставят сами да я оплодят, което все пак дава възможност оплождането да се случи „почти“ естествено, но при някои случаи се прилага метод като интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид (ICSI), при който един избран сперматозоид се инжектира директно в яйцеклетката с микроигла. Изборът на този сперматозоид е буквално – „но око“. След успешно оплождане, образуваният ембрион се култивира за няколко дни и след това се имплантира обратно в матката на жената с цел започване на бременност.
Какви са рисковете?
Когато яйцеклетката срещне сперматозоид, който не е подходящ обикновено тя няма да активира молекулните реакции нужни за сливането. Ще запази или дори подсили твърдостта на външната си обвивка, като това физически ще блокира проникването. Когато яйцеклетката бъде възпрепятствана от това да избира имаме увеличен риск от генетични или епигенетични нарушения. Изследванията показват, че деца заченати чрез ICSI имат малко по-висок риск от определени заболявания като Beckwith-Wiedemann синдром и Angelman синдром. Имат повишен риск от сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, също така друго проучване, публикувано в JAMA Pediatrics показва, че деца, заченати чрез ICSI показват отклонения в метаболитните показатели. Друг проблем е, че се предават проблемите с фертилността. Ако мъжът има тежка сперматозоидна дисфункция, чрез ICSI шансът синът му да унаследи подобни проблеми става значително по-висок.
Имам и лични наблюдения по темата, които дори не са свързани с процедурата, но налице имаме отново заобикаляне на естествения ход на живота. Една двойка дълго и безуспешно опитваха да имат дете, като решиха по пътя на билките и отварите да увеличат шансовете си. След месеци на постоянство жената забременя и радостта на семейството беше огромна, но съдбата им поднесе изпитание – детето се роди със сърдечна малформация, която налагаше периодични операции за подмяна на клапата през няколко години. Тази история не разказвам с цел осъждане или обвинение, а просто като напомняне, че когато естественият механизъм на избор е отслабен или заобиколен, било чрез външна стимулация или инвазивни технологии, рисковете се увеличават и цената след това плащат децата, което е най-несправедливата част.
И все пак…
Няма нищо в нашия свят, което да „не е природно“, защото ако е изобретено от човек, то е от природата. Технологиите за асистирана репродукция са истинско спасение за много семейства и вероятно също са част от Божия план. Проявление на стремежа на човечеството да се развива, да лекува и да дава живот там, където природата сама не успява. Повечето животински видове разчитат на адаптация, но човеците имаме и други опции. Може нашият живот невинаги да следва най-перфектния еволюционен сценарий, но понякога именно борбата и препятствията създават най-големите гении, новатори и лечители. Много от най-важните открития в науката, медицината и изкуството са дошли именно от хора, които са се родили със своите трудности, изискващи преодоляване. Медицината за добро или лошо винаги е работила така – решава един проблем, сблъсква се с нови, производни на решението и така натрупва мъдрост, опит и все по-дълбоко разбиране за живота. Нищо в този процес не е съвършено, но именно в тази несъвършеност се ражда напредъкът и човешкият ум търпи развитие, каквото не се наблюдава при никой друг вид на Земята. И макар при ин витро рискът от усложнения да е реален, много деца, заченати по този път живеят пълноценно, доказвайки, че животът винаги намира начин и здравето ни не зависи винаги от гените, а в по-голяма степен от нас самите, мислите ни и начинът ни на живот.
Природата е изграждала милиони години фини защитни механизми за избора на най-добрия партньор и където е възможно е добре да се работи в съюз с тялото, а не срещу неговата вътрешна мъдрост. Трябва да знаем обаче също, че науката винаги ще търси начини да преодолява поставените от природата граници, като разширява възможностите на живота отвъд първоначалните му ограничения. От духовна гледна точка всичко това може също да бъде видяно, като част от Божествения план за еволюцията на човечеството, особено в ерата на Водолей, която предполага, че технологичният напредък и духовното съзнание ще вървят ръка за ръка. Понякога пътят на душата минава през несъвършенството и изпитанията, като чрез тях се отварят врати към ново разбиране за живота, за смисъла му и за това какво постига силата на духа.
Всяко решение заслужава уважение, като най-важно е да сме информирани, защото именно това ни дава силата да направим най-осъзнатия избор. Това ми напомни на една древна дзен притча, която гласи: „Преди просветлението – цепи дърва, носи вода. След просветлението – цепи дърва, носи вода.“ Някои неща се променят постоянно, други остават същите, но най-важна си остава еволюцията на съзнанието, която невинаги има очакваната външна проява.