Толкова често ме питат: „Какъв човек е подходящ за мен? Какъв партньор би ми паснал?“ и отговорите, които повечето очакват често се свеждат до списък с характеристики. Да е честен. Да е забавен. Да е духовен, но да не е лети в облаците. Да е стабилен, но да не е скучен. Да е красив, но не суетен… и така нататък, списъкът може да стане безкраен. После се гледат натални карти, правят се анализи за съвместимост, анализират се психологически приликите и отликите с родителите, все едно любовта е пъзел, който или ще щракне и „заживели щастливо заедно“ или не и няма смисъл дори да опитваме.
С времето, практиката, опитът и работата ми с хора осъзнах обаче, че има един много по-лесен, бърз, достъпен и точен начин, чрез който човек да разбере какъв партньор наистина му е нужен.
Просто си задай въпроса: Какви са основните ми проблеми в живота?
Не си задаваме тези въпроси, за да се бичуваме и обвиняваме, че не сме съвършени, задаваме ги, защото те ни показват партньора, който наистина ще бъде лекарство за нас. Той често няма да е този, който прилича на теб, но именно заради това ще е този, който ще те балансира.
В едни дългогодишни взаимоотношения неизменно започваме да приличаме на човека до нас. Това е доказано и се дължи на така наречените огледални неврони (mirror neurons), които се активират не само когато правим нещо, но и когато наблюдаваме някой друг да го прави. Учене чрез наблюдение. Когато прекарваш много време с някого мозъкът ти започва да настройва реакциите си по чуждия модел. Не става съзнателно и без да се усетиш започваш да възприемаш неговият начин на говорене, неговият ритъм на живот, дори неговите реакции, поведение и начин на мислене. Затова партньорствата, приятелствата и всички дълги взаимоотношения имат силата да пренапишат матрицата ти.
Много хора говорят за това и го наблюдават в живота си и този на околните. Джим Рон казва: „Вие сте средната стойност на петте души, с които прекарвате най-много време.“ В нашата страна дори си имаме и такава поговорка – „С какъвто се събереш, такъв ставаш.“ И тук идва изборът: какво искаш да „вградиш“ в себе си? Баланс или още от същото, което вече имаш? Искаш ли да приличаш на някой, който има същите проблеми, като теб или искаш да бъдеш повлиян от някой, за който е лесен и познат пътят, който ти тепърва учиш?
Преди да си тръгнеш обаче, защото „не си кликвате“, припомни си, че точно в тази разлика се крие личният растеж и еволюция. Лекарството за крайността ти, която може да не ти изглежда като голям проблем днес, но след години със сигурност ще береш горчиви плодове.
