Ако хората бяха искрени…

да

липсваш му

независимо, че има нов човек до себе си

независимо, че заспива в прегръдките на друга

спомените не питат, просто се появяват

когато чуе онази песен и те види в главата си как танцуваш

когато усети парфюма ти случайно, докато е навън

съзнателно се дистанцира от тези мисли

но са там

ти си там, дори когато се преструва

или разсейва

избира да не мисли за теб,

но понякога вижда някой, който му напомня за теб

и в стомаха му нещо се свива

подсеща го, че въпреки горчивината

някога

е имало и още толкова сладост

и да

липсваш ѝ

и тя си мисли за онзи момент,

когато беше слаба,

а ти – стабилен

нейната скала и гръб

спомня си първия път, в който ѝ каза, че я обичаш

и онова пътешествие, на което тръгнахте без почти нищо

но чувствахте, че имате всичко,

защото имахте един друг

сеща се как я разсмиваше

топлината на ръцете ти

мекотата в очите ти, докато я гледаше с любов

опитва се да забрави,

не защото не е било истинско

а защото настоящето не ѝ позволява да живее повече там

той

помни болката

раните

уроците

и това, че си тръгна,

въпреки че можеше да останеш

понякога мисли за теб

притеснява се дали си добре

после се обвинява, че му пука

та нали на теб не ти костваше нищо да го забравиш

затова избира да си припомни нарочно и лошото

да се фокусира върху него,

за да стане по-лесно да продължи да избира реалността

новия си живот

новата история, която тепърва започва да пише

ако си спомня хубавото,

знае че само ще го дърпа назад,

а в миналото не можеш да се върнеш

дори понякога да ти се иска,

за да изживееш сладкото

поне още веднъж

тя

все още изтръпва, когато чуе името ти

дори да не става дума за теб

стяга се

старае се никой да не види

както се опитва да не си припомня,

че никой след теб не е докосвал сърцето ѝ с такива красиви думи

и никой не я е карал да усеща толкова силни чувства

толкова силно свързване

такава чиста любов

но и

толкова силна болка

заради усещането, че не е достатъчна

и не се чувства избрана

затова избира принципите си

избира себе си

избира да бъде силна

да не те пише, да не те търси,

да не те поглежда дори да се засечете

за да не е „слабата жена, която още мисли за него“

след като той я остави да си тръгне

а истината

истината е, че никой не забравя любовта

щом е била чиста и истинска

просто избираме други мисли

избираме настоящето

избираме да не живеем в страха,

че ще бъдем наранени отново

мислим че се спасяваме

като бягаме от миналото

и започваме „на чисто“ на друго място

в нашия живот обаче

нищо не е никога „на чисто“

защото във всички нови отношения

носим себе си

страховете си

болките и спомените си

любовта, която е останала

към нея

към него

към онези, с които мечтаехме и рисувахме живота си напред

а се оказа, че приказката е била кратка

и с неособено щастлив край

хората бягат

и се настройват негативно към миналото

за да се опазят от мислите,

които понякога шептят:

„липсваш ми“

дори когато им се случи

ще го прошепнат само на себе си

ще затворят очи за секунда

ще си поемат дълбоко въздух

и ще изберат да продължат

защото не можеш да обичаш някой,

ако помниш какво обичаш в някой друг

нали така

така казват хората

обществото

значи сигурно е вярно

сигурно е вярно

..

ако хората бяха искрени и избираха да обичат безусловно

сигурно щяха да имат само какво хубаво да кажат

за хората, които са били част от живота им

хората, от които са чували „обичам те“

и на които са казвали „обичам те“

за да ги има думите и чувствата

го е имало и съдържанието

но никой не иска да е искрен,

защото липсата може да се интерпретира грешно

липсата не означава, че искаш да бъдеш с този човек отново

не означва и че още си влюбен

не означава, че съжаляваш за това което се е случило

или че не оценяваш къде те е отвело

и кой си срещнал благодарение на този опит

понякога липсата просто означава,

че си се научила да си благодарен

да уважаваш и цениш

и да носиш в сърцето си всеки,

който е вървял редом с теб,

дори за кратко