Винаги съм се чудела защо след полунощ се чувствам много по-спокойна, „себе си“, креативна и заредена с енергия за творене. Оказа се, че това явление има научно обяснение и то е свързано с промените в мозъчната активност.
Префронталният кортекс е тази част от мозъка, която е отговорна за рационално мислене, планирането, себеконтролът и социалната регулация. Можем дори да кажем, че това е Сатурновата част от нас, вътрешният критик, който филтрира мислите и реакциите и непрекъснато отсъжда кое е уместно, логично или безопасно. Тя е активна предимно в светлата част на деня, но след полунощ активността в тази област започва да намалява драстично. Представете си, че изключваме режим „работа“ и включваме режим „чувства“, тоест увеличаваме въображението, свободните асоциации, творческият поток, музата. Затова и часовете след полунощ са подходящи за креативна дейност, защото тогава мозъкът работи в друг режим и съзнанието ни се оставя на спомените, емоциите и интуитивните прозрения на женската ни природа. Психологически това се изразява в усещане за „по-тих вътрешен съдник“, по-свободно изразяване и по-малко автоцензура. Именно затова идеите, които изглеждат твърде смели или ирационални през деня буквално изплуват през нощта. Интересно е, че човек може да е в този поток и през деня, но за да влезе в него е нужно да предприеме целенасочени действия, например ежедневна медитация или просто съзерцание. В този ред на мисли – идеалният творчески процес би изглеждал така: първа фаза – отпускане и генериране на идеи (често нощем) и втора фаза – изчистване на идеята и реализация (най-често през деня, когато префронталният кортекс е отново активен).
Нощната креативност не е мит или каприз и винаги съм се чудела как да я обясня на хората в живота ми, които не са ме разбирали и са ме критикували, че съм „нощна птица“, но се радвам, че вече мога да аргументирам нуждите си по научен път. Надявам се и ти, ако чувстваш, че се събуждаш, когато повечето заспиват, да приемеш, че всичко е точно, както трябва да бъде и няма нищо странно или „счупено“ в тези твои потребности.
Дори можем да направим още една крачка в мрака, да светнем лампата и там и да попитаме: ако нощта е времето за вдъхновение и контакт с творческата, женска, вътрешна природа, защо живеем в свят, който е устроен така, че почти никой да няма силите или възможността да я достигне?
Обществото ни е формирано така, че работата поглъща дневната ни логическа енергия изцяло и изцежда телата ни до степен, в която единственото, което ни остава вечер е изтощението и така времето за женска почивка е единствено сънят, който си даваме. Да не говорим, че той съвсем не е достатъчен, тъй като е нужно да е над осем часа, а за жените – над девет. Матрицата е изградена така, че да поддържа активна само „дневната ни половина“ – рационалната, социално приета, продуктивна, почти роботизирана наша същност, а нощта, със своята тишина, чувство и интуиция остава недостъпна за повечето хора. Да не говорим, че мнозина работят не-творческа работа през малките часове на деня и това допълнително натоварва психиката на човека и влияе пагубно на здравето му.
Ако денят е за логиката, а нощта – за изкуството и душата, не е ли време да се запитаме: кой е проектирал свят, в който трябва да се налага да избираме между тях и единият избор да е почти невъзможен и най-важното – какво цели?