Жените харесват „лошите момчета“, нали така? Затова после страдат от тях. Затова не оценяват теб, защото ти си свестен и добър.
Ако си мъж и вярваш в това е хубаво да прочетеш следващите редове…
Повечето жени наистина ценят мъжете, които са мили и съобразителни, но това не означава, че връзката с такъв човек дългосрочно няма сериозни минуси. Една приятелка скоро ми сподели „Дълго време вярвах, че ако се омъжа за мил и деликатен човек ще се чувствам в безопасност и в голямата си част беше така, но това което не подозирах беше колко често ще се чувствам напълно сама. Колко често ще трябва всъщност аз да съм… мъжа.“
Да, той никога не повишава тон и се съгласява с всичко, но и рядко споделя какво наистина се случва в сърцето и душата му. Пуснал се е по течението, но тя понякога копнее той да зададе посоката. Избягва конфликти, но така проблемите помежду им остават вечно нерешени и се трупат, бавно правейки тишината тежка. Жената иска мъжът да е ангажиран. Да е активен и самоинициативен, не просто удобен съквартирант или още по-лошо: син, който изпълнява всичко, което му се каже, но никога не се сеща сам какво е нужно да се направи. Жената вижда и причината „доброто момче“ да е такова, каквото е. Нерядко първоизточникът е доминантният родител в семейството, при който само с огъване може да оцеелеш. Тази привидна съобразителност обаче е вид броня, щит. Защита от възможността да сгрешиш, страх от това да не бъдеш отхвърлен, да не бъдеш наранен и изоставен. В тази тишина обаче жената се чувства сама, защото вместо мъжът да заживее собствения си живот той просто прави партньора си новия водач, който да следва.
Но жената не е създадена да води…
Жените могат да са бурни, енергични и дейни в първата половина на живота си, но във втората обикновено започват да търсят женската енергия, която са родени да въплътят. Искат да се отпуснат, но ако са с „доброто момче“ това е много трудно. Трудно е да пуснеш контрола, когато винаги ти си тази, която дава посоката, взима решенията, държи всичко заедно и когато остави нещо в ръцете на мъжа той пак се върти объркано и казва „Не знам, ти прецени“.
Това не е обвинение или нападение. Приеми тези думи, като покана. Призив да не бъдеш вечно угоден и „разбран“, а да бъдеш човек с дълбочина, с чувства, с гняв, с желания, с мнение, с амбиции и цели за постигане. Някой, който е надмогнал детския си страх от отхвърляне. Някой, който плува срещу течението, а не с него на принципа „каквото стане“. Някой, който разбира защо понякога жените избират мъжете с по-труден характер. Не е защото са повърхностни, глупави или наивни, а защото усещат че могат да се отпуснат до човек, който знае как да води. Жените са и наясно с жертвите, които правят с този избор, но не искат да правят жертвата, която ги кара да са вечно силни. Всичко, но не и това. Не и да са жена, която никога не може да е жена, защото няма условията за това.