Откъс от книгата, която чета в момента, който много точно описва смисъла на брачния обет, в който хората твърдят, че вярват, но почти никога не спазват.
„Никога нямаше да се оженя, ако вярвах, че разводът е опция. Ако отказването е възможност – всеки ще я избере, това е най-лесното. Кой не би предпочел да не тича в 5 сутринта, вместо да тича в 5 сутринта?
Единственият начин несъвършеният ум да бъде принуден да постигне нещо е като му се отнемат всички други опции. В основата на всички успешни човешки взаимоотношения стои моментът, в който се поглеждаме в очите, знаем, че се захващаме с нещо трудно или невъзможно и въпреки това си стискаме ръцете и даваме обет, че ще умрем, преди да се откажем. Обетът също така не е към партньора – обетът е към най-слабата част от самия теб. Никой не дава обет да направи нещо лесно. Никой не е казвал: „Обещавам тържествено да изям всяка хапка от този крем брюле. Кълна се в небесата, че няма да остане нищо в чинията.“ Или: „Обещавам пред себе си да пропусна сутрешния си джогинг и да си поспя до късно“ Нямаше да има нужда от обети, ако беше лесно.
Умът ти се опитва да те защити от трудностите, да те предпази от болката, но поблемът е, че всичките ти мечти се намират от другата страна на трудностите. Умът, който търси удоволствие, комфорт и лесния път неволно отравя мечтите ти – превръща се в пречка, във вътрешен враг.
Причината обетите да са толкова крайни – „в здраве и в болест, докато смъртта ни раздели“ – е, защото животът е екстремен. Нищо друго не може да ни задържи. Това е смисълът на отдадеността. Не съм против разводите и не съм против това да се предадеш в битка, но това трябва да се случи в края на битката, не докато още си слагаш бронята. Не при първия страшен момент. Не при първата жертва. По мое наблюдение, повечето хора се развеждат твърде рано и най-вече преди да са извлекли уроците, които ще им попречат да направят същите грешки в следващата си връзка.“
В оригинал:
„I would have never gotten married if I thought divorce was an option. If quitting is a possibility, everyone will pick that — it’s the easiest one. Who wouldn’t pick not running at 5:00 a.m. over running at 5:00 a.m.? If quitting is an option, you’ll never finish anything hard.
The only way an imperfect mind can be forced to achieve is by removing all of its other options. To me, the heart of all successful human interactions is we look at each other and we know we’re about to attempt something that is difficult or impossible. And we look in each other’s eyes, and we shake hands, and we both vow to die before we quit. And that’s what I thought we did. This is such a simple idea to me. The vows are ‘til death do us part’ — God agrees with me. The vow is not to your partner — the vow is to the weakest part of yourself.
How could you not quit if that’s one of the options? The reason you say you’re gonna do it or die is because death is what happens when you don’t do it. Your mind is trying to protect you from hard things, to defend you from pain. The problem is, all of your dreams are on the other side of pain and difficulty. So, a mind that tries to seek pleasure and comfort and the easy way inadvertently poisons its dreams — your mind becomes a barrier to your dreams, an internal enemy.
If it was easy, everybody would do it. The reason we make vows is because we know we’re about to do a hell walk. You don’t have to vow to do easy things. Nobody ever said, ‘I vow to eat every ounce of this crème brûlée. I swear to the wide heaven that I will not leave one speck on my plate. And I vow to skip my run tomorrow morning, and I vow to sleep in.’ We wouldn’t need to make vows if it was easy. The reason the vows are so extreme — in sickness and in health, till death do us part — is because life is so extreme. Nothing else can keep us there. That’s the point of devotion.
I’m not against divorce and I’m not against surrendering in a battle — but it has to be at the end of the battle, not while you’re putting your armour on. Not at the first scary moment. Not at the first casualty. In my experience, most people get divorced too soon — before they’ve extracted the lessons that will keep them from doing the exact same mistakes in their next relationships.“