Винаги съм обичала тестовете за определяне на личността спрямо визуални фактори, независимо дали ще е любим цвят, избор на любимо животно, начин на обличане или любима книга. Изучавайки човешката психика през астрологията обаче, събирайки това знание с личния ми опит и наблюдения върху мен и близките ми хора… нещата изглеждат малко по-различно. Оказва се, че ключовата дума при избора на определен елемент, с който човек иска да се идентифицира е:
„ЛЮБИМ“
Налично е пристрастие. Пристрастието обаче често се оформя на база социализацията ни в този свят и конкретната роля, която смятаме че ни е отредено да изпълняваме. Пристрастието или другата му страна – отхвърлянето, НЕ дефинират личността директно, а косвено. Дефинират единствено желаната ѝ идентификация, подобно на Асцендента.
С две думи – когато любимият ти цвят е червено не е задължително да си асертивен и уверен човек генерално, но със сигурност ти се иска да бъдеш и цениш тези качества. Искаш да бъдеш възприеман така от себе си, както и от другите. Качества, на които се възхищаваш са: увереност, самодостатъчност, вътрешна сила, смелост.
И така интерпретацията се рамива в няколко опции:
1. В някои случаи човекът, който обича червено притежава качествата и иска дори да ги засили, но въпросът „защо“ отново възниква.
2. В други случаи може да е човек, който не ги притежава, но иска да ги развие в себе си и несъзнателно усеща вътрешна нужда да носи този цвят.
3. В трети случаи човекът дори може да манипулира възприятията на другите с цел постигане на желания образ и нужния резултат (големите корпорации например така управляват визията на продуктите и логото си).
Така че… не може еднозначно да се каже, че предпочитанията на човек оформят характера му. По-скоро могат да покажат как човекът иска да бъде възприеман не само от другите, но и от себе си. А когато разбереш какво човек иска разбираш нещо още по-важно: какво НЕ иска.
Това, което не иска показва наличната травма, страх и вътрешен конфликт, а знаем колко много от вниманието ни се отнема от трънчето в пръстта, независимо че останалата част от тялото ни е здрава. В този ред на мисли понякога предпочитанията ни не само не определят личността, може дори да са криво огледало. Малко като самовнушение и желание да имаш живота, който представяш на публиката, но всъщност истината е скрита. Понякога дори от нас самите.
Замислете се, че хората масово имаме „дрехи за вкъщи“ и „дрехи за навън“ и „дрехи за официални поводи“ и така нататък. Тоест ние чувстваме, че трябва да „обличаме“ различни личности или части от себе си, в зависимост от ситуацията. А вкъщи? Не сме ли всички с удобни дрехи, с които да се чувстваме свободни? Някои хора не могат да излязат сред другите по домашни дрехи или без грим и прическа. Ще изберат хубавите си дрехи, най-новите, ще се нагласят. Какво се опитваме да кажем на света не е главният въпрос, повече от явно е, че проблемът е в това, че не се чувстваме свободни да бъдем себе си. Свободни са единствено хората, които могат всичко и нямат съпротива към това да отидат на сватба както нагласени, така и по джапанки, защото не са въвлечени в театъра, в който повечето участват.
Наблюдавайте себе си и другите, но най-вече себе си, защото другите не са ваша работа. Вижте къде сте ригидни и не помръдвате. Къде не искате да се отместите и сантиметър в другата посока и какви чувства поражда дори идеята за движение във вас. Така ще разберете от какво се пазите. Ще откриете страха. А когато разберем в коя стая е мишката, можем да заложим капан, да я хванем и да я пуснем на свобода.
Бягането е въртене в кръг. Осъзнаването и прегръщането на страха с любов ни освобождава от нуждата да сме под вечно напрежение иззад кой ъгъл ще излезе врага. Със зверовете вътре човек не се среща очи в очи, за да се бие и победи, а за да проведе един чист и нежен разговор, започващ с: „Има ли нещо, с което мога да облекча болката ти, която те кара да мислиш, чувстваш и действаш така?“
В този ред на мисли, ето ви един по-дълбок личностен тест:
Когато любимият ти цвят е червено се запитай какво те кара да се чувстваш малък, слаб и невидим? Защо е опасно да следваш другите?
Когато искаш да си жълт се запитай – защо радостта и логиката са единствената истина? Страх ли ме е да изпитвам негативни чувства, потъвам ли твърде дълбоко в тях?
Когато искаш да си син или лилав не бягаш ли от земното? Защо е страшно да си колкото животно, толкова и човек? Ами ако си дори повече животно от човек, какви ще са последствията?
Ако искаш да си зелен страхуваш ли се от динамиката, промяната, трансформацията, дори смъртта и разпада? Стремиш ли се да спреш времето, за да задържиш щастието, здравето, младостта, детското си аз?
Ако винаги избираш черното – от кого се пазиш, от какво те е страх, кой те нарани, защо държиш хората на една ръка разстояние и не ги допускаш?
Ако си бял – чие уважение и валидация търсиш? Вечно ли ще бягаш от грешките, виждайки ги навсякъде, в себе си и около себе си?
Държиш ли да си вечно различен, цветен, неземен, нов? Страхуваш ли се, че ако не си център, това ще означава, че няма нищо специално в теб?
Мислиш ли само за функционалността, а не визията и естетиката? Свикнал ли си да не ти обръщат внимание, освен ако не си от полза на някого?
Искаш ли да сплашваш другите с вида си? Защо е плашещо да са близо? Винаги ли си тръгват или те нараняват, когато ги допуснеш?
Защо сексапилът е единственият път? Контролът да е в теб, но защо? Каква е страшната алтернатива? Самота? Няма кой да се погрижи за теб?
Показваш ли статус и заможност през вида си? Обичаш ли да носиш скъпи брандове с видимо лого? Защо е страшно да бъдеш сметнат за неудачник? Спирал ли си да се чувстваш така някога?
Държиш ли на смирението и тишината? Кой ще те отхвърли, ако си категоричен и се застъпиш за себе си? На кого от семейството ще заприличаш, който те е ранявал в миналото?
Ако искаш да си сребрист или обичаш металическия блясък, чувстваш ли, че трябва да се защитаваш от другите и да държиш хладна дистанция? Опитваш ли се да се превърнеш в нещо отвъд човешкото? Животинската природа в хората те плаши нали? А тази в теб?
Ако обожаваш пастелните нюанси вероятно копнееш за мекота, защото реалността е твърде сурова? Страхуваш ли се от интензивността на живота? Какво ще стане, ако си позволиш да се заявяваш по-категорично?
ко се стремиш към неонови и ярки цветове, кого искаш да впечатлиш? Имаш ли нужда да бъдеш забелязан? Кое те кара да смяташ, че си невидим? Ако харесваш монохромна визия – опитваш ли се да превърнеш хаоса в живота в контролиран ред? Къде е скритата болка, която търси подредба и сигурност? Какво те разпилява? Емоции, спомени, слабост?
Ако искаш да си кафяв – търсиш ли стабилност, защото вътрешно се чувстваш изгубен? Какво би се случило, ако нямаш корени или не си нужен на никого?
Ако предпочиташ сивото – криеш ли се зад неутралността, за да избегнеш сблъсъци? Страхуваш ли се, че изборът ти може да бъде грешен? Ако си „краен“ какво толкова лошо ще стане?
Ако обичаш златното – какво в теб копнее да бъде признато, избрано, обожествено? Има ли чувство, че си недооценен и трябва да се докажеш? Винаги ли нещо не ти стига?
Ако избираш телесни „nude“ нюанси – какво те кара да искаш да си невидим? Какво ще стане ако те забележат?
Ако си привлечен към тюркоазеното синьо-зелено – бягаш ли от топлината на връзките, търсейки винаги свежестта на независимостта? Страхуваш ли се от близост и зависимост? Саботираш ли отношенията си несъзнателно?
Ако харесваш розово – отказваш ли да пораснеш? Какво правят „възрастните“, което вярваш, че ти няма да успееш? Винаги ли трябва да си добър/мила/нежен(а), за да бъдеш обичан(а)? Вечно ли ще си зависим(а)?
Ако обожаваш оранжево – винаги ли търсиш страст, защото те е страх от застой? Имаш ли усещането, че не можеш да стоиш на едно място? Какво ще стане, ако спреш, замълчиш и чуеш духа и интуицията си?…
Въпросите са безкрайни…
Когато погледна наталната карта на един човек и след това анализирам външния му вид и поведение, веднага се вижда какъв проблем има в живота си и какви хора постоянно среща. Те ще са това, което не виждам изявено съзнателно в него. Те ще са всичко, което той е, но не иска да види и признае за себе си, че е или може да бъде. Те ще са сляпата му точка и ще се появяват един след друг, докато не прогледне. Те ще са трънчето, което му пречи да е здрав, но докато не го извади от собствения си пръст, вместо да бяга, то вечно ще боде. Те са неговото лекарство, не врагове.