Когато нямаш подкрепата на близките си е трудно да правиш това, което обичаш. Понякога обаче може целият свят да те подкрепя в нещо… в което си добър, но вече не ти носи огън и страст. Това също боли.
Може да си велик актьор, който решава, че иска да плете странни, цветни шапки. Може да притежаваш успешна компания, но да искаш да започнеш да играеш тенис, започвайки от нулата, на 40. Може да си лекар с дългогодишна практика, който обаче винаги е искал да пише романи. Понякога с промяната в пътя ти може да загубиш много. Пари, слава, популярност, авторитет, дори близки и приятели.
Печелиш обаче… себе си.
Съхраняваш се. Прераждаш се. Спираш да правиш това, което знаеш и можеш и започваш да търсиш това, което всъщност те вдъхновява, кара те да изпитваш радост и те изпълва вътрешно. И в него може би няма да бъдеш успешен много дълго време. Може дори да не стигнеш никога нивото, което си имал преди в другата кариера. Може да не е най-добрата стъпка, според другите. Може да се възприеме дори, като регрес и всички да са против. Но ако тялото ти, душата ти и сърцето ти не го чувстват така, ако имат болезнената нужда да са на това ново място… дори да си гениален поет, ако си позволиш да се превърнеш в начинаещ атлет, това няма да е стъпка назад за теб, независимо кой какво ще каже.
Трудно е да избереш себе си, когато другите искат старата ти същност. Когато са там, само заради нея. Запомни обаче, че тези които останат за 2.0 версията ти са тези, които наистина те обичат. Обичат човека, който си, а не това, което им носиш и даваш. Струва си да разбереш кои са, има смисъл да се разделиш с останалите и ще откриеш много щастие в това да се срещнеш с всички други, които тепърва ще влязат в живота ти не заради това, което си бил, а заради това, в което тепърва се превръщаш.