Предстои ми пътуване и не мога да спя. Нервност, която наричам ентусиазъм. Предстои ми изпит и не мога да спя. Наричам го просто стрес.
Предстои ми среща с човека, когото обичам. Паника, която наричам „пеперуди в стомаха“. Предстои ми среща с новите ми колеги на работа и ми е притеснено. Наричам го тревожност.
Порязвам си пръста, докато готвя. Рана, която боли много и ми разваля целия ден. Чупя си ръката, докато спасявам детето си от клон на изгнило дърво, който щеше да падне върху него. Дори не ме боли толкова, защото детето ми е живо и здраво.
Получавам критика за работата си. Наричам го провал и не спя цяла нощ от натрапчиви мисли и самообвинения. Получавам съвет от човек, когото уважавам и ценя. Наричам го обратна връзка и приемам насоките с отворено сърце.
Стоя сама вкъщи и тишината ме потиска. Наричам го самота. Стоя сама и никой, нищо не иска и не търси от мен и мога най-накрая да мисля само за личните си нужди. Наричам го покой.
Разделям се с някого и усещам празнина и липса. Наричам го разбито сърце. Разделям се с някого и усещам лекота. Наричам го освобождение и съм благодарна, че не съм прекарала живота си с грешния човек.
Някой не отговаря на съобщението ми. Наричам го отхвърляне. Не отговарям на чуждо съобщение, защото не съм видяла или чакам да приключа с работата си. Наричам го нужда от пространство.
Навън вали и трябва да отменя плановете си. Разочарование. Навън вали и мога просто да си остана вкъщи. Наричам го уют и „ден за мен“.
Не успявам да завърша задачата си навреме. Наричам го провал и се обвинявам. Давам си още време и го довършвам с особено внимание и към най-малките детайли. Наричам го прецизност и високи стандарти.
Човек минава покрай мен, без да ме поздрави. Наричам го пренебрежение и се чувствам отхвърлена. Напомням си, че може би просто е замислен и блуждае, превръща се в разбиране и емпатия.
Сърцето ми бие учестено. Паник атака? Същото усещане, преди концерт. Наричам го вълнение.
Будя се посред нощ с мисли за бъдещето. Наричам го страх и фатализиране. Записвам ги в тетрадка и анализирам проблемите си и мислите си с терапевт. Вече е способ за себепознание и по-дълбока връзка с психиката ми.
Перспективата не променя случката, променя усещането. А когато променим усещането, променяме смисъла и ефекта на случката върху живота ни.