Няколко популярни истини, които макар верни и полезни в някои отношения, в други могат да бъдат крайно вредни:
„Манифестирай мечтите си с позитивно мислене“
→ За хора с травми и родови моделви, които са трудни за отработка това изказване може да подхрани чувството за вина и срам, че не мислят „достатъчно позитивно“ или са „счупени“ и затова нещата в живота им не вървят гладко. Други пък се страхуват, че имат фаталистични мисли и с тях ще предизвикат събитията, от които бягат. Да осъзнаеш, че мислите ти са под твой контрол и важни е ценно, но ако идеята за това ти носи повече стрес, не е правилната стратегия за справяне с проблемите на реалността.
(особено при тежки транзити)
„Ти си причината за всичко, което ти се случва“
→ Токсично за жертви на насилие или хора израснали в лоши условия или несправедливи системи. Може да породи приемане и желание да живееш в мир с миналото, настоящето и бъдещето, но може да се усети и като заклеймяване. Кармата съществува и е реален закон, който поддържа баланса, но ако винаги смяташ, че някой е кармата ТИ, не осъзнаваш, че всъщност е също толкова вероятно и ти да си кармата МУ и вместо да се смириш и замълчиш може би целта е всъщност да дадеш гласност на проблема.
„Просто пусни контрола“
→ Невъзможно и дори опасно за хора с тревожност или ОКР, които поддържат поведения свързани с обсесивен контрол, за да почувстват минимално облекчение и да усещат, че са в безопасност. Активно „пускане на контрола“ пък, при хора които не са захранили с достатъчно опитност убеждения, като „Мога да разчитам на другите, те мислят за мен“, може да доведе до сериозни негативни финансови или здравословни последици.
„Излез от зоната си на комфорт“
→ Ако живееш в постоянен стрес реално никога не си в нея, следователно имаш нужда от безопасност, не от още предизвикателства и начини да се надскачаш. „Зоната на комфорт“ също така е субективно понятие и зависи от конкретния човек. Тоест невинаги стръмното е целта, понякога извън зоната на комфорт може да е почивката.
„Кажи „да“ на всичко, което животът ти дава“
→ Този подход може да те накара да толерираш неблагоприятни ситуации и хора под претекст за „духовен урок“, от който не можеш да избягаш, защото „накъдето и да се обърнеш ще срещаш себе си“. Също така дава предпоставки да burnout-неш, защото да казваш „Не“ не е плод на заторено съзнание единствено, понякога са здравословни граници.
„Сутринта определя целия ти ден“
→ Някои хора са нощни птици, някои хора имат деца, някои хора работят на смени, някои се борят с депресия. Всички изброени няма да имат перфектната сутрешна рутина, но това не ги прави по-малко достойни или денят им по-малко ползотворен.
„Избери любовта, не страха“
→ Звучи красиво, но често замаскира реалната нужда от граници, здравословна мнителност и чувство за самосъхранение. Ако винаги избираме любовта можем да се превърнем в жертви на себе си и на хората, около нас. Не всяка негативна мисъл или емоция от ниския спектър е нещо, от което трябва да се освободим. Понякога, дори често, има защитна функция.
„Просто следвай страстта си“
→ Много хора не знаят какво обичат (заради травми или чужди влияния) или знаят какво е, но не могат да си го позволят финансово. Реплики като тази умаловажават трудните обстоятелства, в които хората живеят и усещането за безпомощност, което изпитват, виждайки че не са достатъчно привилегировани, за да се отпуснат и „просто да следват страстта си“. Хубаво е да сме смели и амбициозни, но не всеки е роден да бъде предприемач.
„Бъди тук и сега“
→ Не работи, когато настоящето ти е пълно с болка, а умът ти бяга в бъдещето или миналото в опит да се съхрани, което е естествен механизъм за адаптация. Понякога инстинктивните ни поведения, макар неоптимални, са единственият ни изход в трудни ситуации.
„Изчисти обкръжението си от негативни хора“
→ Това може да означава да се изолираш от хора, които просто страдат или са натоварени в собствения си живот и не е задължително да са „токсични“. Ако не са „токсични“ след месец почивка и живот в изобилие, за което не се налага да работят, значи са просто пренатоварен, нещастни или в капана на матрицата. Да ги изолираш може да те постави в балон, където не чуваш чужди гледни точки и където не се налага да проявяваш емпатия и разбиране към непривичното. Целенасочената „чистка“ също така обикновено връща дадената тема през друг човек рано или късно, докато естествената „чистка“ се случва, когато спреш да се съпротивляваш и приемеш това, което те дразни или не ти харесва и то само отпадне от живота ти, без да предприемаш каквито и да е било действия.
„Не приемай нищо лично“
→ Нищо никога не е лично, но това не означава, че ако си системно нараняван трябва да останеш неутрален. Да те заболи от думите на някого е нормално и имаш право да реагираш с дистанция.
„Всеки трябва да е самодостатъчен“
→ Човешките същества имат нужда от връзка, това не е слабост, това е биология. Ние сме социален вид и натурално сме създадени да сме в племена (общества), в които тече обмен, за да сме психически здрави. Всеки е нужно да може да задоволява личните си нужди, когато близките ни нямат капацитета да бъдат до нас, когато имаме нужда от тях, но това не означава, че никога нямаме право да имаме нужда от тях, ако можем и сами.
„Излъчвай енергията, която искаш да привлечеш“
→ Да, резонансът е основният закон, който управлява света ни, но ако репликата се приеме буквално това често кара хората да се преструват, че са щастливи, докато всъщност са в емоционален разпад. Там се ражда токсичната позитивност и всичко, което „нормалните“ хора ненавиждат в (псевдо)духовните среди и течения.
„Ако не можеш да го кажеш с любов, не го казвай“
→ Понякога границите звучат грубо и в това няма нищо лошо. Не всичко трябва да се захаросва, за да бъде изказано. Понякога си притиснат до стената и се превръщаш в животно, не защото това е „най-доброто на което си способен“, а защото не са ти дали друг избор. Има много ситуации, в които да подбираш думите си може да промени целия ход на разговора, има и такива, в които човек няма време да анализира ситуацията и просто реагира. Зачитай инстинктите си и хищника в теб, той е там, за да те защити. Духовната ти същност не е по-важна от емоционалната и материалната, защото без тях няма да има през какво да твори.
„Високите вибрации лекуват всичко“
→ Лечението с чиста енергия е доказано и медицината го нарича „плацебо“, но в много случаи плацебо няма да е достатъчно. Хората са различни и нивата на вяра и какво я създава са различни също. Съответно молитвата, рейки, хомеопатията или чистенето на аурата или на чакрите няма да повлияе при голям процент от хората, които на първо време ще имат нужда от медицинска намеса и материална подкрепа.
„Тялото ти пази всички отговори, слушай него и ще знаеш кое е правилното“
→ За хора с дисоциация или автоимунни болести това може да звучи, като подигравка. Да не говорим, че инстинкта на тялото е да запази сегашния модел и начин на живот. Тялото ти в повечето случаи ще „ти говори“ и иска това, с което е свикнало, а не това от което наистина се нуждае. Дори в този текст тялото и емоциите ти ще откликват на точки, които потвърждават това, което вече носиш в себе си, което означава че ако имаш силна реакция, която ти казва „Да, точно така е!“ това обикновено означава даже обратното – че за теб другата, полярна истина може да е по-полезна. Тялото е мъдро, но е и склонно към инертност и презасищане, което не е задължително това, от което наистина се нуждаем или пък оптималният вариант.
„Прости, за да се освободиш“
→ Не всеки е готов за прошка и това не значи, че е с „по-ниска вибрация“ или не е духовен. Когато майката заведе детето си, което друго дете е ударило на детската площадка и каже „Прегърнете се сега и бъдете пак приятелчета“ това не е висша перспектива и урок по любов, това е предателство и детето се учи как чувствата и болката му не са важни, защото е по-важно „всички да се разбираме“. Не се насилвайте да прощавате и приемате непростими и неприемливи поведения и отношения. Може сериозно да навредите на тялото си, което не желае близост, а умът я аргументира. Прошката е облекчаваща само когато човек по естествен път и през определена опитност и преживявания стигне сам до нея.
„Бъди себе си напълно“
→ Ами ако още не знаеш кой си? Това може да създаде още по-голям натиск и объркване. Или пък другата опция – мислиш, че вече знаеш кой си и толкова наблягаш на определени черти и характеристики, че влизаш в крайност. Също така никой не ни учи, че най-близките хора в живота ни ще са в опозиция на съзнателната ни същност и това е закон, който е винаги активен, защото цели в семейството отношенията да са в баланс, а не в единия полюс. Тоест – ако искаш да си „себе си напълно“ цял живот е много вероятно в един момент да започнеш да отблъскваш хора от себе си, които имат нужда да еволюираш, но ти отказваш и тези хора често ще са в най-близкия ти кръг: родители, партньори, деца.
„Прави го със сърце, не с ум“
→ Всеки път, в който нещо се избира и друго се изключва ще поражда дисбалансиран отговор и последици. Изборите „на сърцето“ са често импулсивни и не виждат развитието на събитията в перспектива, което води до сериозни проблеми. Изборите „на ума“ са често лишени от емоция и човек живее живот в удобство и предвидимост, но без радост и страст. Не може да избираме дали да следваме едното или другото, при положение че и двата крайни резултата не дават пълно удовлетворение.
„Не работи, ако не го чувстваш, изчакай музата“
→ Понякога прогресът не идва с вдъхновение, а с дисциплина и рутинна… скука. Понякога да свършиш това, което трябва да се направи е по-важно от това дали си в кондиция или емоционално зареден и мотивиран да го свършиш. Много неща в живота ни ще са резултат от усилия и липса на муза, както и много неща ще са плод на вдъхновение и прозрения. Ако обаче си кажем, че само едните носят стойност, а другите не, отново не виждаме цялата картинка в истинските ѝ цветове.
„Обичай себе си, за да бъдеш обичан“
→ Това внушава, че ако не получаваш любов, значи не обичаш себе си достатъчно, което е чисто и просто жестоко към хора, които вече се чувстват нежелани или изоставени. Любовта не е награда за перфектно самочувствие, а естествена човешка нужда, която може да съществува паралелно с несигурността. Понякога срещаме хора, които ни обичат силно и чрез любовта си ни учат как да се обичаме повече, отколкото сме се обичали преди появата им в живота ни.
„Ако си благодарен ще получиш още“
→ Прекрасна идея, ако не води до потискане на неудовлетворението. Хората понякога имат нужда да се оплачат, да признаят, че нещо ги боли, това не ги прави автоматично неблагодарни, а истински. Ако трябва да сме благодарни 24/7 това означава никога да нямаме аргумент за тъга, сълзи, гняв, болка, обида, липса и тн, а това са емоции, които ако не преминат през тялото и не се изживеят, а се рационализират и бутилират, могат да соматизират и всъщност да го разболеят енергийно, а след време и физически.
„Ти си просто наблюдател на мислите и емоциите си“
→ Това може да донесе успокоение в много случаи, защото ни прави страничен наблюдател, но за хора, които вече се чувстват откъснати от себе си може да задълбочи чувството за безтелесност и отчуждение.
„Нямай очаквания, само тогава няма да се разочароваш“
→ Това убеждение ражда страх от близост и пак клони към токсична самодостатъчност. Очакванията са нормални и естествени в едни взаимоотношения и всъщност по-важното е да се научим как да ги комуникираме ясно и директно, вместо само да си ги мислим или пък да се преструваме, че ги няма.
„Всяка болка идва с урок, не се съпротивлявай, приеми я“
→ Понякога болката не идва, за да учим и да се самоанализираме, а за да действаме активно, вместо просто пасивно да приемем състоянието си. Така можем да се превърнем в мишена за хронични наранявания, както физически, така и емоционални.
„Няма добро и лошо, всичко просто е“
→ Духовната неутралност е дълбока истина, но не служи на нашия земен живот, защото обезсмисля моралната отговорност. Светът би изглеждал доста по-мрачно и страшно място, ако всеки възприеме тази духовна парадигма, оперирайки през инстинктите и импулсите си, без да включва съвестта, която именно разделя доброто от лошото и създава последици и за двете.
Истината е, че правилното нещо е различно за всеки човек. Ако искаш да знаеш кое е твоето правилно, задай си въпроса „Кое ми звучи по-близко до това, което винаги правя?“ и после избери другото, защото само нещото, което не си правил досега може да ти донесе баланс.