Защо се чувстваме различно с всяко от децата си? Защо с едното сме спокойни и свързани, а с другото напрегнати и объркани? Защо връзката ни като партньори се променя след появата на детето? Защо самите ние вече не сме същите хора, след като сме станали родители?
В този (дълъг, както винаги) анализ, ще разгледаме как астрологията може да ни помогне да разберем по-добре защо всяко дете отключва различна част от нас и как присъствието на едно ново същество в живота ни води до пренареждане не само на приоритетите, но и на самата ни идентичност.
Когато един човек реши да стане родител това не е просто биологичен или социален акт, това е форма на творческа експресия. В астрологията творчеството се свързва с пети дом, домът на радостта, любовта, играта, смеха, и не на последно място – децата. Съответно детето ще носи в себе си качества, които са пряко свързани с планетите, разположени в нашия пети дом (ако имаме такива, защото може и да е празен) или със знака, който стои на куспидата на пети дом. Този знак показва енергия, която ние несъзнателно материализираме през детето си и е всъщност отражение на част от нашата потисната идентичност. Пети дом е разположен под хоризонта (линията асцендент–десцендент), което го прави „сенчест“ дом, тоест място, откъдето изникват несъзнателни импулси и неподозирани аспекти от нашата същност. Така детето се превръща в живо въплъщение на онази част от нас, която или не сме изразили напълно, или не можем да видим ясно. То ни показва качества, които сме склонни да приписваме на другите, но всъщност съществуват и в нас. Пети дом е обаче и мястото на щастието, на онова, което ни носи най-дълбоко удовлетворение и радост, но понеже в астрологията съществуват 12 архетипа, щастието може да се прояви по множество различни начини. Дори когато пети дом попада в знаци като Козирог, Скорпион, Дева, Овен или Водолей, които традиционно се свързват с по-сериозни или трансформиращи влияния, това не означава, че там не се крие радост. Възможно е именно марсовата, сатурновата, урановата или плутоновата енергия да се усеща като изпълваща, макар думите, които ще свързваме с тези планети да не са точно „щастие“ и „радост“. Понякога не осъзнаваме, че най-дълбокото удоволствие се крие в тези по-интензивни, силни и понякога болезнени преживявания и детето ни може да ги освети, да ги покаже, за да ги видим, приемем и интегрираме вече съзнателно. Тоест, първото, нещо което се случва с раждането на едно дете е активирането на пети дом и заложената в него енергия, онова огледало, в което родителят започва да вижда потиснати или неизразени страни от себе си. Но след това започва един далеч по-сложен процес, който също може да бъде проследен чрез наталната карта – процесът на трансформация на самия родител.
Раждането на дете е ново раждане и за самия родител. Никой човек не остава същият след като стане родител, а ако има второ или трето дете, разликите не се усещат само в характерите на децата, но и в себеусещането. Родителят буквално се превръща в различен човек във връзка с всяко от децата си. Това често води до вътрешно напрежение, защото логиката ни подсказва, че трябва да бъдем еднакви, справедливи и последователни, но истината е, че всяко дете влияе на нас по уникален начин и го прави през собствените си архетипи, активирайки различни части от нашата натална карта. Затова хората често казват: „Преди да родя имах съвсем различна идея за това какъв родител ще бъда.“ Затова и едно от първите места, на които астрологът гледа при анализ на родителската роля е положението на Луната. Луната често е символ на майката и в момента, в който детето се роди, майката започва да въплъщава всъщност… лунната енергия на детето. Дори тя да има Луна в Дева, а детето в Риби, тази опозиция ще се усеща в динамиката между тях и майката ще има повече характеристики на архетип Риби понякога дори, отколкото на Дева (собствената си Луна), когато е около това дете. Което е и причината да казваме, че децата са учители и лечители, защото само с раждането си и съществуването си, майката е променена и балансирана (тъй като е много чест случай майка и дете да имат опозиция или куинконс на Луните). Майката ще започне да възприема, излъчва и преживява качества, които може никога да не е свързвала със себе си. Това не се случва съзнателно. Ние си мислим, че винаги контролираме мислите, чувствата и поведението си, но реалността е много по-различна. Другият човек в стаята, в този случай детето, оказва огромно влияние върху това кои ставаме в негово присъствие. По същия начин, по който в дългосрочните връзки след две-три години започваме да проектираме върху партньора си образа на родителя, и обратното, така и в отношенията родител-дете започват да се проиграват скритите пластове от наталната карта. И така детето не само носи нова светлина към нашето вътрешно огледало, но и задейства архетипни процеси, които нито можем да контролираме, нито да предвидим напълно, но които астрологията може да ни помогне поне да разберем.
Архетипите, които се активират се виждат ясно в наталните карти и на двамата, и на детето, и на родителя. На първо място, ключова роля играе лунният знак на детето, който започва да влияе на емоционалния климат в дома и на преживяванията на майката. След това се активира пети дом на майката, зоната на радостта, творчеството и себеизразяването, която детето директно пробужда. Към тях се добавят и женските планети в картата на детето – Венера и потенциално Нептун. Тези планети символизират начина, по който детето възприема женската енергия в света около себе си. Например, ако детето има Луна в Близнаци и Венера в Рак то ще асоциира женското присъствие с тези два архетипа – от една страна въздушна, подвижна, бързомислеща, комуникативна и понякога хаотична, от друга – топла, грижовна, свързана с дома и емоциите. Макар че тези енергии може да изглеждат противоположни, именно тяхното съжителство в детето оформя вътрешния му образ за „женското“, за Анимата и за майката, като фигура. А тя, дори да няма такива позиции в собствената си натална карта ще започне да ги въплъщава. Предимно в присъствието на детето ще проявява качества, които не са ѝ характерни – в един момент ще бъде уязвима, емоционална, създаваща уют, а в другия по-отдръпната, ангажирана с информация, разговори, социална активност. По този начин тя несъзнателно ще проиграе цялата палитра, от която детето има нужда, за да развие собствените си вътрешни модели на женска идентичност. А когато тези архетипи вече съществуват в картата на майката тогава те просто се усилват и често стигат до крайности. Но по-често срещаният сценарий е майката да започне да играе роля, която не е нейна по рождение, а ѝ се „дава“ от астрологичната структура на детето, за да може то да развие точно тези свои вътрешни принципи, а тя – да се балансира. И това е една от най-фините, но най-силни трансформации, които родителството може да предизвика. Когато една майка погледне картата на детето си тя не вижда просто него, тя може да види и новата роля, която ще играе в годините напред. Същото се отнася и за бащата, макар мъжката енергия да е по-малко рецептивна. Той също ще проиграе архетипите, които се крият в положенията на детето. Ще отключи слънчевия знак на детето в себе си, Марса на детето, а в някои случаи и Юпитера и Сатурна на детето. А ако търсим и още повече детайл ще погледнем и всички точни аспекти, които правят бавните планети с личните планети на детето и така картинката става доста сложна.
Влиянията са многопластови, преплетени и дълбоки, но дори и да не сме астролози, дори и да не можем да разчетем напълно картата на детето си или своята собствена, е достатъчно да знаем, че начинът, по който се чувстваме спрямо него има своята причина. Родителските реакции не са случайни, те са отговор на тази взаимовръзка между душите и затова можем да спрем да се обвиняваме. Не е нужно да имаме едно и също отношение към всяко от децата си, защото всяко от тях активира различни части от нас. С едното можем да сме по-спокойни, с другото – по-избухливи. С едното намираме точните думи с лекота, а с другото сякаш никога не говорим на един език. Едното ни „слуша“, другото „ни прави мръсно“. Но това не е защото ние не сме достатъчно добри родители, а защото всяко дете отключва у нас различен свят и ако позволим на тази истина да ни облекчи, може би ще започнем да гледаме на връзката родител-дете не като на задача, която трябва да изпълним безгрешно, а като на пътуване – уникално, неповторимо и често разнопосочно.
Не бива да подценяваме и ролята на четвърти дом в картата на детето, защото това е домът на семейната среда. Макар и да не е пряко свързан само с един от родителите този дом задава общия емоционален фон, в който ще се развива семейната динамика. Ако в четвърти дом стои хармоничен знак, родителите може да усетят сближаване и по-добро сътрудничество, след раждането. Ако обаче там е труден архетип отношенията между родителите може да се обтегнат, да настъпи емоционално отдръпване или да възникнат дълбоки неразбирателства. Така че не само личността на майката и бащата претърпява промяна, но и самата връзка между тях. Любовта се преобразява, динамиките се пренареждат и начинът, по който двамата взаимодействат се променя фундаментално под влиянието на новия член на семейството.
Затова една от основните роли, които изпълнявам като човек, работещ в сферата на астропсихологията, е именно тази – да консултирам родители, за да ги срещна с тяхната нова версия, такава каквато се проявява чрез картата на детето им. Помагам им да разберат не само какви черти носи детето, но и как иска да бъде обичано, как предпочита да му се говопи, какъв е неговият вътрешен свят, онзи който родителят невинаги вижда напълно, но който детето преживява ежедневно. Вярвам, че родителите, които се отворят към астрологията могат да станат по-осъзнати в родителството си. Не казвам перфектни, не казвам безгрешни, но просто по-съзнателни. А това означава да знаят собствените си тенденции и нужди, да разбират какво ги балансира и вкарва в крайност, същевременно да познават и тези на детето, какво го уравновесява, какво го наранява, какво го кара да изпитва доверие и сигурност в присъствието им.
Важно е да подчертая, че този процес не е само за майките. Често майките са тези, които търсят подобен тип анализ, но в много разговори става ясно, че бащината фигура е ключова, както за подкрепата на цялостния процес на осъзнаване, така и за това да не се проиграят болезнени родови модели, които могат да оставят дълбоки следи. Затова когато една жена избира партньор, особено ако иска да създаде семейство, е изключително важно той да бъде отворен към темите на подсъзнанието, към вътрешната работа, към въпросите, на които още няма отговор. Ако отсъства всякаква готовност за самонаблюдение, ако има нужда винаги да бъде прав, ако затваря вратата към емоционалната и душевна комуникация, това може да се превърне в сериозна бариера за едно съзнателно родителство.
Ще дам един конкретен пример от консултация – дете, чиято основна житейска мисия ще е да развие връзка с емоциите си, да си позволи уязвимост и емпатия. Неговата карта ясно показва нуждата да се активира елементът вода, способността да чувстваш, да се свързваш, да не се страхуваш от сълзите. Но водната стихия в неговата натална карта се съдържа единствено при Венера, която Венера автоматично се прехвърля върху жените в този свят, защото детето е момче. Това означава, че в света около него тези качества ще бъдат проиграни основно от жени и най-вече от майката. А когато детето порасне и започне да влиза във връзки, дали ще бъде емпатично към партньорките си, ако цял живот е бутилирало собствените си емоции? Едва ли, тъй като бащата също има затруднения с емоционалното изразяване, трудно показва чувствителност, не умее да бъде уязвим, нито да подкрепя чрез емпатия и тук възниква един сериозен проблем. Въпреки усилията на майката, детето, като момче, ще търси идентификация именно в мъжките фигури. То има нужда да види баща си да плаче, да го види неуверен, да види че моли за помощ, че е способен на състрадание. Иначе колкото и майката да подкрепя сина си да бъде емоционален, детето ще научи, че „жените могат, но мъжете – не“.
Детето прави това, което вижда и усеща, не това, което му се говори.
Така и то ще започне да потиска у себе си точно онези качества, които е дошло да развива. Затова мъжката роля в съзнателното родителство е еднакво важна. Жените могат да искат най-доброто, да са отдадени и осъзнати, но ако бащата не поеме своята част от вътрешната трансформация, той не само няма да подкрепи детето в неговата еволюция, той ще блокира пътя към неговата собствена, защото в картата на бащата мисията беше същата, като на сина. Това също е често срещано, защото които проблеми не решим в живота си… оставяме да бъдат решени от децата ни.
Раждането на едно дете не е само началото на неговия живот, то е начало на нов живот в живота на родителите. Детето активира потиснати или неизразени части от нас, отразява архетипи, които може би никога не сме си позволявали да проявим и ни кани да надскочим себе си. Дали сме успели се вижда чак след години в отношенията ни с детето, когато то е вече възрастен човек (след 30) и дори потенциално вече има свое собствено семейство. А дотогава… астрологията ни дава ценен език, с който да разчитаме тази невидима, но реална връзка.
Целта на родителството не е да си перфектен или да създадеш перфектен човек, целта е да сме осъзнати, а съзнателността изисква и майката и бащата да бъдат готови да се срещнат със себе си в нова светлина, водени от душата, която са довели на този свят.