И при капитализма и при империализма личи едно и също: човекът или народът не се възприемат като равни, а като ресурс или пречка. Това е същината и на нарцисизма – идеята, че „Светът съществува, за да обслужва мен. Ако това не се случва го променям, завземам или пренебрегвам.“
Ако човек се вгледа отвъд икономическите и политическите термини ще види, че подобен тип мислене, в което човекът не е човек, а „ресурс“, или работна ръка, или клиент, или целева група, е всъщност белег за сериозен личностен проблем. Както нарцисистът вижда хората като средство за задоволяване на личните си потребности, така и системата гледа на обществото като на инструмент за постигане на определени цели. Всичко е в услуга на ръста, личен или фирмен, и колкото повече имаш, толкова по-успял си. Няма „достатъчно“, има само „още“. Империализмът действа на същия принцип, но вече между държави. Силната държава не пита, а завзема. Не се интересува как живеят другите, а как могат да бъдат полезни или вредни за растежа ѝ. Често това се прикрива с думи като „помощ“, „цивилизоване“, „сътрудничество“ или „ред“, но зад тях стои просто желание за власт.
Когато икономиката и политиката се ръководят от логиката на нарцисизма, човечността се превръща в пречка, а експлоатацията в норма. Системата е сбъркана, категорично, но не можем да строим къща от покрива надолу. Основите са личните отношения и взаимодействието между хората, между родители и деца, между партньорите, между мен и Бог. Докато не се научим да виждаме другия като равен, каквато и система да измислим тя ще бъде огледало на нашия изкривен изначално мироглед.
Има ли смисъл да се фокусираме върху мащабните ефекти, върху които нямаме контрол и не ли по-логично да вложим енергията си в търсене на причините, там където вече имаме контрол? Като човек, който цял живот се е чудел как да направи „глобална промяна“ осъзнах, че това не включва да се занимавам с политика, нито с екология. Да, мога да променя един закон и мога да изчистя едно замърсено място от боклук, но не е ли по-смислено да разбера какво в мисленето на човека е нужно да се промени, за да спре да наранява, руши или хвърля боклук? Точно заради това се фокусирах в сферата на междуличностните отношения. Защо човек прави нещата, които прави, защо говори нещата, които говори, защо вярва в нещата, в които вярва и какво възпитава в децата си през личния си пример. Така може да се види до какво ще доведе всичко това в неговия личен живот, до какво ще доведе във взаимоотношенията му, какъв ефект ще има върху неговото семейство, върху неговите деца и съответно върху света един ден.
Истинската революция не е политическа. Тя е психическа. Избери правилното бойно поле, защото макар да е невидимо, всъщност именно то решава всичко останало, точно както болестта се появява в тялото чак след години лоши избори и тежки мисли. Не можеш да бръкнеш с ръка в огледалото и да поправиш образа. Промяната започва в ежедневието, в отношенията помежду ни, в начина, по който обичаме, говорим и слушаме. Не светът се нуждае от спасител, а всеки човек от огледало, в което да види истината. И когато тази истина предизвика промяна и вътрешна еволюция, светът навън ще започне също да се променя и лекува.