Да си поговорим за Стрелеца. Не като зодия, не в смисъла на „О, майка ми е Стрелец, значи този текст ще е за нея“, а като съставка от тестото, от което е направен всеки човек. Това е частта от него, която ще иска да е вечно в движение и никога да не се спира на едно място за твърде дълго.
<<<Силен Стрелец има човек, когато този знак се намира на ъглова позиция в картата, например Асцендент, Десцендент, Имум Цели или Медиум Цели. Стрелец е силен и когато човекът има планети в девети дом, когато южният възел попада в този знак, когато лични планети са в Стрелец, особено Луната, Меркурий, Венера или Марс или Слънцето. Допълнително, ако втори, трети, пети или осми дом са в Стрелец това също е знак, че в човека живее тази енергия, макар и латентна. Колкото повече от тези позиции са активирани в наталната карта, толкова по-силно присъства съставката „Стрелец“ във вашето психическо тесто.>>>
Всеки архетип, всеки зодиакален знак има свой уникален начин, по който иска да изживее живота си. За някои архетипи Земята е по-скоро негостоприемна среда – свят, в който техният естествен ритъм и подход не се вписва. Масовото възприятие за „правилен“ начин на живот на Земята обикновено резонира повече с архетипи като Телец, Рак, Лъв, Дева, Везни и Козирог – структура, отговорности, презентация, принадлежност, кариера, семейни ценности. Сътоветно в чистата си форма Стрелец често бива възприеман като твърде хедонистичен, прекалено свободолюбив, а понякога и направо безотговорен знак. За обществото този начин на живот може да изглежда неправилен, хаотичен и неприемлив. Ако пък в нашата натална карта има твърде много от така наречените „традиционни“ архетипи, то ние самите започваме да потискаме вътрешния си Стрелец. Смятаме неговото поведение за неправилно, неприемливо или дори опасно, но тази енергия не може да бъде потисната завинаги. Стрелецът ще търси начини да задоволи нуждите си и ще намери как да си върне свободата, дори това да значи жертви в други области от живота. Защото за този архетип свободата всъщност е основната, дълбоко вградена ценност и нужда.
Звучи привидно лесно, нали? Просто „свобода“. Но сега се замислете колко от живота ни всъщност е свободен? Раждаме се в семейство, където нямаме контрол и всичко се определя от друг: къде ще живеем, какво ще ядем, как ще се обличаме. После идва училището, някой ни казва къде да седим, какво да учим и кога ще ни изпитват. После университетът, отново рамки, графици, изисквания. После работа, на която колко от нас реално имат свободата да правят каквото искат, когато поискат? Малцина. Повечето хора имат фиксирано работно време, задължения, структури, в които свободата е лукс, а не даденост. В личен план – колко от нас са под натиска на обществото да бъдат във връзка, дори когато имат желания и интереси, които са отвъд тази идея? Тези импулси не се приемат. Считат се за егоизъм, предателство или нелоялност и затова често се проявяват тайно и прикрито, а тогава пък вече се превръщат в изневяра. Колко е свободен човек, когато сключи брак и обществото очаква той да посвети остатъка от живота си на един-единствен човек? Колко е свободен, когато стане родител и животът му се преобърне завинаги? От този момент нататък няма опция да не е родител. Това е роля, която веднъж поета, няма край. Колко свобода реално има човек в свят, където всичко е обвързано с пари, а парите се изкарват чрез работа, която често означава някаква форма на ограничение? Нека не я наричаме робство, но рутината ще е факт. Свободата се оказва не просто трудна задача, а дори невъзможна.
И така, изведнъж се оказва, че в нашия свят Стрелецът в човека е напълно потиснат. Човек или може да поеме по напълно автентичния стрелчешки път, но с жертвата на това да не получи одобрението на света, защото обществото няма да валидира изборите му и ще ги нарече „егоизъм“ и „безотговорност“ ИЛИ ще проявява своята изучаваща, търсеща, приключенска, ориентирана към смисъла, а не към сляпото повторение своя природа по заобиколни пътища.
Задкулисните начини може да включват дори собственото му тяло да започне да сигнализира със заболявания, алергии и психосоматични реакции. Например: става ти лошо, когато си на работа или около определен човек и това ти дава „легитимна“ (пред „обществения съд“) причина да се отдръпнеш. Стрелецът получава нужната свобода, докато ти си мислиш, че трябва да се лекуваш от незнайна болест.
Друг механизъм: избираш партньор, който няма как да задоволи емоционалните ти нужди, който не те привлича истински, или не е изобщо „твоят човек“, не защото имаш травми от миналото, а защото Стрелецът несъзнателно избира така, че да няма реална опасност от дълготрайно обвързване. Стрелецът като чист архетип, не човек със Слънце в Стрелец, а самата енергия – никога, никога… никога не би се обвързал с никого. За него всяка форма на обвързване е компромис, който прави със свободата и затова понякога „саботира“ тези обвързвания, като избира невъзможни връзки.
Дори когато Лъвът, Ракът или Девата в теб искат дете и ти осъществиш целта си, Стрелецът ще избере партньор, с когото рано или късно ще се разделите. Не заради различен стил на привързаност, а пак… заради свободата. Така Стрелецът ще си осигури онези дни и часове, в които няма партньор до себе си, няма дете до себе си, заради споделеното отглеждане и в това пространство – той най-сетне ще бъде напълно свободен да бъде автентичен.
Или пък – много искаш да имаш партньор, но… нека да е по някакъв начин далеч. Стрелеца в теб избира човек, който живее в друг град. Или в друга държава. Или човек с различно работно време, така че да се засичате трудно. Ще се влюби в обвързан човек, който си има семейство или ще избере човек, който ще му изневери, или ще е във връзка, в която живеете в отделни апартаменти и дори не споделяте едно и също пространство ежедневно. Така отношенията ще дават свобода, без тя да се изисква директно.
И колкото и да мислиш, че искаш да си постоянно заедно с човека, когото обичаш, ако имаш дори капка Стрелец, той ще направи така, че това да не се случи, защото той би се задушил. Истината е: Стрелец не иска да бъде в партньорство такова, каквото го разбира обществото.
И не е единственият.
Сходен на този архетип е и другият управляван от Юпитер – архетип Риби. Също така и братчето по ос – Близнаци. Подобни възгледи има и Водолеят и дори Овен.
Съответно какво излиза? Че поне пет архетипа в човешката психика, и съответно в наталната карта, не искат да живеят в традиционната рамка на училището, връзките, работата и обществения ред на Земята. И това е една от причините като общество да имаме толкова стрес в училище, университета и на работа, толкова разводи, толкова семейни драми, толкова хронични и автоимунни заболявания, толкова проблеми с адикциите. Защото социумът ни диктува една строга последователност: раждаш се – слушаш родителите, после слушаш учителите, после шефовете, после се жениш и слушаш съпруга/съпругата си, после цял живот се грижиш за децата си. И тази рамка се смята за „нормална“. Но поне ПЕТ от дванадесетте архетипа никога не биха живели така. Никога. И понеже те съществуват във всеки човек в различна степен – ще търсят начини да се изразят. Дори това да означава да саботират връзка, работа, избор, просто за да преследват собствените си цели. Когато обществото не валидира тези цели и ги демонизира, отхвърля и обявява за грешка – свободата, от която имаме нужда се изкривява и се превръща в нещо грозно и още по-лошо.
Човекът на бъдещето трябва да бъде съзнателен за всички свои вътрешни нужди, дори за тези, които не се вписват в обществено приетата рамка. Той трябва да бъде откровен със себе си и с хората около него: с близките си, родителите, приятелите, партньорите, децата, работодателите и колегите си.
Да си зададе честно въпроса: В кои сфери мога да вървя по традиционния път и в кои няма как да се задоволя с него и ще трябва да намеря алтернатива, в която да усещам свободата, от която душата ми има нужда? (астрологично може да се ориентирате и по домовете, в които се намират тези знаци).
Ако човек просто приеме нормата и се опита да живее в рамка, която не му пасва, това ще избие рано или късно. Може да е след две седмици, две години или десет, но ще се случи и ще е разрушително и за него и за околните. Може да се прояви като зависимости, като инфантилно поведение на късни години, като лъжи, изневери, злоупотреба с алкохол или наркотици, като нездрави хобита – бягства от реалността. Не защото човекът е „лош“ или „неморален“, а защото това е последният му отчаян опит да усети, че нуждите на тези части от него са чути и удовлетворени.
Затова, ако носите в себе си Овен, Близнаци, Стрелец, Водолей или Риби, бъдете откровени със себе си: В кои отношения не се вписвате в обществената рамка?
Открийте здравословен начин да изразявате тази енергия ежедневно (!) и да си давате свободата да бъдете онова, което другите може да смятат за странно, защото истината е, че ако не сте честни със себе си и със света, неизбежно ще започнете да удовлетворявате тези нужди по манипулативен, скрит или деструктивен начин. Ще се появява едно гласче в главата ви, което ще казва: „Защо просто не зарежеш всичко, не избягаш и започнеш нов живот на чисто някъде далеч от тук?“. Особено ако имате силен Стрелец – архетипът с най-ярка нужда от свобода. Дори всички останали планети в картата ви да са в „традиционни“ знаци, този единствен Стрелец в нея може да бъде камъчето, което обръща каруцата, затова му обърнете внимание навреме, за да не се обърне и живота ви надолу с главата от днес за утре.