Избери егоиста

Сериозно.

Логичният избор е капан, бомба със закъснител, която рано или късно гърми, независимо дали ще е на втората, третата, петата или десетата година. Довери ми се, гърмяла е в ръцете ми неведнъж, защото от първия път не се научих…

Ако избереш да си с „лесния“ партньор, който е винаги спокоен, разбиращ, неконфликтен и свръх съобразителен… винаги идва моментът, в който чуваш: „Не ти пука как се чувствам и от какво имам нужда. Ти си пълен егоист.“

Случва се, защото този човек винаги ще ти помогне да носиш пазарските торби, дори да е уморен и да няма сили, но после ще ти хвърли поглед, пълен с обида, ако не си „достатъчно благодарен“ за усилията му, да не говорим, че след тази случка ще очаква и ти да правиш неща за него, когато си уморен и нямаш сили. Или пък ще отиде с теб на събитие, на което няма желание да присъства и ще седи мълчалив и угнетен, карайки те да се чувстваш виновен, че си „го накарал“, въпреки че е имал възможността и свободата да откаже. Ще те изненада с „жест“ или подарък, който не си искал и ще чака аплодисменти, както и разбира се – отблагодаряване със същото в друг момент. Ще мълчи, когато нещо не му харесва и ще си мислиш, че всичко е наред, докато на приятелите си ще споделя всичко, което всъщност ти трябва да знаеш, а не те. В един момент ще избухне и ще ти изкара всички „жертви“, които е направил през носа, а ти ще стоиш в недоумение, защото за пръв път чуваш, че в продължение на месеци е имал проблем с тези неща и не е искал всъщност да ги прави. Винаги ще очаква да четеш мисли, да предусещаш, да разбираш от намеци, да имаш интуиция и телепатични възможности и ако не се сетиш какво ти казва с поглед, край, той е „сам в тази връзка“. Пред теб – любящ, мил и грижовен, зад гърба ти – жертва на егоистичния си партньор, която „едвам издържа“ и не знае как да се защити. Неизбежно накрая ти се пада ролята на злодея, защото той във всички отношения в живота си (от тези с родителите си, през бившите му, както и в някои приятелства дори) е потърпевш и човека, който все дава, а другият отсреща така и не го оценява, нито връща жеста.

С егоиста няма да имаш тези проблеми.

Той няма да мъкне торбите ти, ако не го помолиш. А ако го помолиш, ще ти каже директно дали иска или не, защото не е израснал с болезнен страх от отхвърляне и няма проблем да не угажда на другите 24/7 в тиха паника да не бъде изоставен. Ако не иска да дойде с теб някъде просто ще откаже, вместо да дойде и после да ти вгорчава вечерта с негативното си настроение. Няма постоянно да планува какво ще ти хареса и как да ти го вземе, но когато ти подари нещо ще е искрено и ще е защото му е напомнило за теб, а не защото очаква утре ти да направиш същото. Също така никога няма да има недоизказаност помежду ми. Няма да те остави да се чудиш какво е искал да каже, защото просто ще го каже. Ако си го наранил ще ти каже на момента, в същата секунда, а не след половин година, когато вече си забравил, а той е натрупал неприязън и обида. Ако те нарани и му го споделиш ще поеме отговорност, но ще те помоли да поемеш и своята част, за да не се повтаря тази ситуация отново. Не прави това, което прави от вина или за да ти се хареса, и не те кара да се чувстваш виновен, когато се ангажира с нуждите ти. Знаеш, че наистина го иска и го прави чистосъдечно, без задни мотиви. Ако е изморен си почива, ако иска компания те кани да се видите. С него няма игрички и нужда да тълкуваш нищо. Няма жертва, няма герой, няма насилник. Има само директност и искреност, винаги всички карти са на масата и това е толкова освобождаващо, защото означава че си с човек, който е отговорен за себе си и ти не си отговорен за него. Всеки дава от препълнена чаша, а не дава за да си запълни чувството за себестойност или защото го е страх да не остане сам.

Вместо да вадиш с ченгел думите на някой и те пак да не са сто процента истинското му мнение, избери човека, който ще си изпее всичко, без да си го питал дори. Но внимавай… внимавай да не станеш ти жертвата, превръщайки се в това, от което избяга.

За да си щастлив с „егоиста“ трябва да имаш добре нахранен егоист вътре в себе си също. Не забравяй за собствения си живот, онзи отвъд връзката. Не забравяй за приятелите си. Не завъртай света си, около един човек. Не започвай да даваш повече, отколкото имаш капацитета дългосрочно да поддържаш. Всички имат инстинкт да дават всичко от себе си, максимума, в първите няколко години, но после постепенно издъхват, намалят темпото, забравят датите, спират да се стараят. Бъди човека, който обективно може да предвиди колко може да дава днес и колко може да дава след десет години и не прави твърде много крачки извън този диапазон. Не премълчавай, когато нещо не ти е окей. Не се страхувай от чуждата реакция. Не се страхувай от конфликти, защото те правят отношенията истински и дълбоки. Не отстъпвай постоянно, за да „има мир и тишина“, защото ще започнеш да чувстваш, че губиш себе си. Не приемай, че нуждите ти са по-малко важни или по-незначителни от чуждите. Не позволявай да се установи модел, в който винаги другият решава, а ти се нагаждаш. Винаги другият планира, а ти следваш. Винаги другият движи организацията, а ти приемаш всяко решение. Бъди активен и амбициозен, бъди двигател, за да станете два. И не бъркай любовта с издръжливост, не е нужно да търпиш капризи. Ако на другият човек нещо не му допада и ще си го каже, казвай си винаги и ти, без срам, без вина, без страх. Не забравяй, че отказът е също толкова ценен отговор, колкото положителният и дори буди повече респект и възхищение към теб. С две думи – не оставяй динамиката да стане еднопосочна. Ако само един печели, значи и двамата губите.