Когнитивният дисонанс на съвременния човек става все по-голям и всеобхватен. Някак се очаква от нас да живеем нормално, да работим всеки ден, да сме ведри и активни, едновременно с това знаем какво се случва по света и колко ужасяващо е то. Случва се в нашия град. Случва се в съседния град. Случва се в малкото село. Случва се в държавата. Случва се в съседната държава. Случва се на друг континент. Но се случва. И сме ако не безсилни, то сме почти безсилни да противодействаме. На някои места кошмарът е истински. Ад, под небето. Очаква се от нас да разбираме, че това е естеството на живота.
Очаква се от нас да сме щастливи и приемащи реалността във всичките ѝ цветове. Очаква се от нас да поддържаме бизнеса си, колегиалните си отношения, приятелските, партньорските, смейните отношения. Да се радваме за всичко, което се случва в нашия живот и в този на хората, които обичаме, докато на други места по света знаем, че се случват чудовищни събития. Очаква се от нас да си правим уютни вечери и красиви ястия, знаейки по какъв път е дошла тази храна до нашата маса и колко човешко и животинско страдание и кръв има в нея. Очаква се да виждаме това като прогрес на човечеството и лукс, за който да сме благодарни. Важно е и да се радваме на подаръци и да подаряваме на близките си неща, които знаем, че ще им харесат, но знаейки какъв е производственият процес и колко вреден може да бъде той за хората, за животните и околната среда.
Някой носи палто от естествена кожа, друг, защото се е родил друг вид, плаща за този лукс с живота си.
Някой се наслаждава на вкусно ястие, в красива атмосфера в гурме ресторант, а животното в чинията вероятно е живяло в тясна клетка, без слънце, без свобода, без капка любов.
Някой си купува крем „с натурални съставки“, а „натуралното“ често идва от оголени, огромни територии и изчезващи видове растения.
Ние си „подаряваме преживявания“, а природата „ни подарява“ благата си, без да сме я питали дори. Ние просто си взимаме. Тя не дава по желание, а по принуда. Ние получаваме удобство, те губят света си, а понякога и живота си. Но хората не са безразлични само към живите същества, които са различни от тях. Същото е отношението им и към хората.
Някой брои калориите си, за да не надвиши дневната норма, друг се моли изобщо да има нещо, което да сложи в устата си.
Някой тренира във фитнес зала с климатик и протеинов шейк в ръка, друг носи туби с вода на километри, защото няма достъп до чиста.
Някой избира между безглутенови макарони и киноа, друг готви шепа ориз, който след това дели на петима.
Някой се чуди дали да спре млечните, друг дои козата, за да нахрани детето си с нещо различно от хляб.
Някой гладува за здраве, друг гладува, защото няма друг избор.
Някой си поръчва суши с доставка до вратата, друг рови в кофата зад ресторанта.
Някой носи екип за йога в нов цвят този сезон, друг носи едни и същи дрехи вече трета година.
Някой се чуди къде да отиде уикенда, на планина или море, друг се чуди дали ще има къде да спи тази вечер.
Някой ходи на терапия, за да изследва травмите от детството, друг още преживява травмата в реално време и дори не може да избяга.
Някой се притеснява дали тялото му е в добра форма за плажа, друг се притеснява дали тялото му ще издържи още един ден, защото лечението не е ефективно.
Някой пали ароматна свещ, за да се отпусне вечерта, друг пали огън с всичко, което може да гори, за да не замръзне.
Някой се чувства виновен, че яде шоколад след вечеря, друг се тъпче, защото не знае дали скоро ще има отново.
Някой се снима как готви „уелнес купа“ с чиа, манго и авокадо, друг гледа как ракета минава над главата му, докато бърка супа от вода, картоф и сол.
Някой мечтае за пътуване до някой остров, друг се надява да стигне до границата с живи деца.
Живеем в свят, в който знанието за всичко, което се случва не е достатъчно, за да го променим и със стегнато гърло и присвито сърце трябва да имитираме нормален живот и да се наслаждаваме на морето, пясъка и охлаждащия коктейл. За да можем и ние да продължим. Да не се побъркаме от безсилие. А хората, които имат някаква власт, имат някаква сила и възможност да променят нещо, са дотолкова откъснати от чувствата си и връзката с другите, че при тях когнитивен дисонанс дори не съществува. Те са изцяло в света, в който комфортът и удобството им принадлежат и са ги заслужили. И вярват, че всички останали просто нямат късмет и явно… това е съдбата им. „Жалко за тях, ама не ме вълнува, нали на мен ми е добре“. Докога обаче? Защото ракът в тялото Земя расте.