„Пак драматизираш“

Жените не „си търсят проблеми“, нито са „скандалджийки“, често просто реагират на несправедливост. Разстройва те нейната емоционална реакция, но тя не от въздуха, тя се базира на твоите действия.

Не може да поддържаш тезата, че жената обича драмата и не иска мир и спокойствие, само защото те държи отговорен и не мълчи, когато нейното спокойствие и мир биват нарушени. Ако ти посочва спокойно, без агресия и без да е натрупала обида от няколко поредни случки (това е вече нейната работа в процеса) как поведението ти я е наранило това не е иницииране на конфликт, това е опит за свързване. Не „търси спора“, а просто ти казва какво е почувствала, защото ти си един от малкото хора на този свят, от които тя очаква грижа, любов и подкрепа. Опитва да бъде чута. Да пренебрегнеш думите и, да я обвиниш, че „разваля деня ви“, да кажеш, че си търси скандала, че винаги е недоволна или е твърде докачлива… всичко това произлиза от колективната мъжка травма в нашия свят. Това са думи на други мъже в рода ти, но не е нужно да са твоите.

Да споделяме един с друг нуждите си и другият да не се чувства нападнат би било огромна крачка за всички ни. Да отблъскваме чуждата болка и да я наричаме каприз е манипулация. Поеми отговорност за това, което си направил, вместо след като си я наранил да го играеш жертва на „силните ѝ емоции“. Тя не е драматична, просто е честна. Не реагира прекалено, реагира право пропорционално на болката, която е изпитала. Не го прави, за да те тормози, а за да не преглъща горчилка, която да отрови бъдещето ви. Не си злодей, ако си я наранил. Можеш да кажеш „Съжалявам, не знаех, че от това ще те заболи. Как да постъпя друг път в подобна ситуация?“ и пожар дори няма да има. Конфликтът идва от твоята реакция на думите ѝ, която вместо поемане на отговорност е отхвърляне и на нея и на чувствата ѝ. Когато направиш това или ще я съкрушиш и ще млъкне с все по-студено всеки следващ път сърце, или ще избухне в сълзи или гняв, с което само ще си затвърдиш, че „е луда“, а тя ще си затвърди, че… е сама.

Уважението не е да бъдеш мил, когато е лесно и комуникацията тече безпроблемно, уважителен си, когато не я предадеш, когато се отвори и е уязвима. Не можеш да нанесеш удар над доверието ѝ и да очакваш да се преструва, че нищо не се е случило или просто да си замълчи, както правят „другите жени“. Онези хрисимите, с хормоналните проблеми и автоимунните заболявания, породени от вечното бутилиране, за да не се превърнат в „трудни жени“. Това ли искаш наистина? Не я обвинявай и наказвай за реакцията ѝ на нещо, което ти си казал или направил, без да помислиш как ще прозвучи или изглежда през нейните очи, уши и сърце.

На никой не му е приятно да чува, че наранява, особено неволно, и то човека, когото обича, но ако приемем че ръцете ни могат както да прегръщат, така и да посичат, ще успеем да видим себе си в цялост, реалистично, обективно. Никой не казва, че не си добър човек, и добрите хора стъпват на криво, и сърдечните и топли хора имат право да бъркат. Не е нужно и да включваш мъжкия принцип „на колене не падам“ и заради него да вярваш, че да я чуеш и да не я оспориш е равнозначно на „загуба в битката“. Любовта не е борба, може единствено само да бъде екипна работа, в която и двамата споделят чисто това, което изживяват, за да намерят общ път напред заедно, вместо отделно, което винаги ще е най-лесно.

Работата на жената е да не трупа обида с дни и месеци, а да споделя на мъжа всяка болка, в момента в който я изпита, уважително, без агресия, с нормален тон, с отворено сърце и вяра в доброто в него. Работата на мъжа е да чуе думите, да ги приеме не като нападение, а като ценна обратна връзка, чрез която да подобри себе си и отношенията. След това да прегърне жената, потвърждавайки ѝ, че да се защитава не е опасно или грешно, а всъщност носи повече близост и дълбочина и за двамата.