Студът и дистанцията, като щит

Всички да те харесват означава да ти звънят постоянно, да ти пишат постоянно, да искат от теб подкрепа, услуги, внимание, време, енергия – постоянно. Защото знаят, че ти пука. Че няма да ги отблъснеш. Че чувстваш болката им и няма да останеш безразличен към нея. Че когато им е скучно и тъпо ще ги развеселиш. Че винаги ще измислиш нещо интересно за правене. Добродушен, отворен, достъпен, емпатичен, ти си топлината и слънцето, което ги притегля естествено и без усилия, но колкото повече хора разбират, че си такъв, толкова по-бързо започваш да губиш… себе си. Просто не ти остава време за теб.

Тогава бавно, но постепенно започваш съзнателно да се превръщаш в човек, който нарочно се старае да… изглежда лош. Не защото е такъв, а защото вече не може да приема „нови абонати“. Хора, които разчитат на теб за всичко, които искат съвети за всяко нещо, които се хранят с вниманието, хумора и любовта, която даваш. Просто идва момент, в който си казваш: „По-добре да ме мислят за гадняр, отколкото да не остане нищо от мен. Нямам проблем да жертвам начина, по който ме възприемат, защото не мога повече да жертвам времето си. Здравето си. Свободата си. Живота си.“ И така овцата си слага маската на вълк.

Затова казвам, че хората, които се стараят да се харесат на всички ме озадачават или са ми подозрителни. Или са твърде наивни и с ниска себеоценка, без да разбират какво си пожелават и какво наистина означава това и какво ще им коства или са хора с нечисти намерения, които просто играят ролята на топъл и добър човек, за да се впишат в обществото, което осъжда и отхвърля откровените хищници.