Хората са късогледи.
Тъжно ми е когато поредната жена зареже „токсичния си партньор“ и се залепи за нов човек, с който усеща, че са „сродни души“, защото толкова много си пасват и приличат. Това имам предвид, когато казвам „късогледство“, защото вместо да стъпят стъпало нагоре те стъпват едно надолу и казват, че това е „истинската любов“, а всъщност реалността е, че просто избират да не се променят и да останат със сърце, което е отворено само за това, което вече познава. С лесния избор и лесната крачка обаче всъщност си създаваш много повече проблеми в бъдеще…
Когато един мъж избере жена, която е привлекателна и „лесна“, тя ще е привлекателна и отзивчива и за всички други мъже, които ще среща в живота си, което ще направи спокойния му сън нощем – доста труден. Когато пък една жена избере мъж, който е „лесен“ и не я доминира, ще може спокойно да го управлява и контролира и успешно ще си добави още едно дете за гледане, не точно партньор в живота или пък здрав гръб, който да я пази. Какво е „сега“ и какво ще бъде „после“ са две различни неща обикновено, но когато си късоглед не виждаш ясно втората част и често твърде късно осъзнаваш каква е.
Всяко нещо, което не тренираме и не упражняваме атрофира. Когато се свържеш с някой, който е точно като теб или разликите ви са много допълващи, всичко е лесно във взаимоотношенията, но започва да се случва точно това атрофиране, което вкарва хората в болестни крайности. Колкото по-еднакви сте, толкова повече се отдалечавате от реалността на другите. Ще ви убягва, ще ви се струва извънземна. Ще влезете в балон, който ще ви отцепи от истинската реалност. Истинската реалност включва всички реалности, дори да не са съвместими. Тя е центърът, който вижда всички страни и варианти. Освен сходствата, някои типове разлики обаче също могат да са комплементарни и форма на „комфортна зона“. Единият да си влиза удобно в ролята на водач, другият на последовател. Единият е родител, другият дете. Единият кара, друият се вози. Единият е абстрактен и чувстващ, другият логичен и анализиращ. Това също може да е проблемно, защото в момента, в който човек е сам и другият не е около него… какво? Половин човек ли ставаш? Можеш ли да си набавиш липсващото? Развил ли си го от учителя до себе си или просто го ползваш наготово? Това друго мислене, тези други реакции и умения, този начин на възприятие на реалността.
Зависимостта в крайност е проблем. Пълната независимост, в която не допускаш друг също. Лично се старая да стоя по средата и затова се опитвам да правя избори, които да са хем от сърцето, хем разумни. Вече знам, че сладкото в самото начало често става горчиво в последствие. Знам, че трудното в началото често води до сладък край. Детето вярва, че ако яде сладолед по цял ден, всеки ден, всичко ще бъде наред. Възрастният човек знае, че трябва да има разнообразна диета, за да бъде здрав години наред.
Вярвам, че хората, които най-много могат да пострадат в любовта са тези, които с лека ръка отхвърлят „предизвикателните“ партньори.
Не говоря за насилие. Не говоря за някой, който лъже и манипулира. Не говоря за студени отношения, граничещи със съквартирантски. Не говоря за изстискване на лимон, от който чакаш сладост. Не говоря за пълна липса на хармония, комуникация и свързване. Говоря за хора и отношения, които те карат да се разтегнеш. Карат те да мислиш по друг начин. Карат те да излезеш от зоната на комфорт. Карат те да развиеш качества, които нямаш. Карат те да се справяш сам в моментите, в които искаш някой да ти помогне. Карат те да осъзнаеш, че можеш да искаш помощ в ситуациите, в които си свикнал да си сам. С две думи – провокират те да не бъдеш това, което познаваш, че си.
Много често хората си тръгват и казват: „Той/Тя искаше да ме промени“ и после провеждаме разговор за наталната им карта и пътят им, и се оказва, че „той/тя“ е бил проводник на важна информация за еволюцията на човека, а не някой който не ги обича и иска да ги тормози нарочно. Този човек ще изчезне, но с него губиш и учителя, който ти е преподавал ежедневно много важни неща, които не означава, че са грешни и вредни, само защото са трудни. Ти също си бил това за него и тръгвайки си го лишаваш от тази мъдрост. Това е точно тази незрялост, която не вижда в бъдещето. И да, можеш да избягаш. Не си вързан. Можеш да кажеш, че просто сте несъвместими и с друг да ти е много по-лесно, много по-леко, приятно и влюбено, но не се опитвай да се убеждаваш, че гледката от ниското е като гледката от върха на планината. Бъди болезнено откровен със себе си и приеми реалността на избора си.
За тези, които не спират да заглаждат собствените си остри ръбове и да омекотяват твърдите си убеждения и вярвания обаче… картинката е много различна. Може би не в началото. Може би не и в средата на пътя. Но стигнат ли върха и няправят ли дома си там, всеки ще влиза в него и ще ах!-ва, невярвайки, че такива места съществуват въобще. Не вярват че домът ти може да гледа във всички четири посоки и във всеки сезон да е комфортен и уютен. Това е наградата за желанието ти да работиш с вътрешния си свят повече от желанието да променяш външния. Защото истинската любов учи. Мести. Провокира. Вдъхновява промяна. Мотивира. Стимулира развитие, не застой. Лесната любов е утешителна награда, другата те прави жив.