Ако видиш бездомен човек или гладно дете погледни го в очите и го попитай за името му. Вземи му нещо за хапване или му дай пари. Нека не се чувства невидимо. Ако видиш възрастен човек, помогни му с торбата, задръж му вратата, попитай дали иска да пазаруваш вместо него или да седне на мястото ти, напомни му, че още е важен. Ако видиш човек от друга държава, от друга култура, усмихни му се, не го гледай със страх или пренебрежение. Ако видиш уморен сервитьор или касиер, направи му комплимент за косата или друго нещо, което ти направи впечатление. Можеш да оправиш деня му и да му вдъхнеш сили. Ако чуеш уличен музикант, спри и изслушай поне една песен докрай. Ако чуеш дете, което плаче и майка, която се чуди къде да се скрие от срам и вина, отиди при нея и я питай дали има нужда от нещо, дали има как да облекчиш товара. Ако минеш покрай самотен възрастен човек на пейка, поздрави го, ако отвърне положително седни и поговорете малко, преди да продължиш с ежедневните си задачи.
И кажи на всеки един от тези „невидими“ хора, в момента в който благодарят за грижата и вниманието ти: „И на мен са помагали в трудни моменти, просто предавам нататък. Днес ще се отзова аз, утре ще е някой друг. Никой не е сам, тук сме, за да си помагаме.“
Кажи го, защото хората намират тези жестове за „рядкост“ и за нещо „специално“, а те не са. Могат да са норма, но това може да се случи, когато вярваш че хората са добри, а не когато смяташ, че добротата е рядкост. Не мисля, че добротата е рядкост. И не мисля, че малкият жест няма силата да накара някой да вижда света и хората в него по различен начин. Точно обратното. Малкият жест е доказателство, че когато си в нужда някой ще бъде там и ще ти подаде ръка.