Заради събитията от последните дни пак много се разшумя на тема „ляво“ и „дясно“. Вечната борба между двете Ин и Ян поляризиращи енергии в този свят, този път в политически аспект. Моето мнение обаче е, че… дори това, което днес наричаме „дясно“ всъщност пак е ляво, ако го погледнем през филтъра на естествения подбор.
Светът, там където е обитаван от хора, е предимно „ляв“ генерално, не десен, и това е сериозен проблем, който мисля че човечеството още не осъзнава съвсем. Много хора дори ще смръщят вежди, четейки тези редове, което само показва колко привилегиите, с които живеят, са отдавна приети за норма и им убягват. Още по-лошото е че тези, които се борят за „истински ляв“ строй не виждат и пет години напред в бъдещето, да не говорим за десетки или стотици, защото ако виждаха, нямаше да избират този enablist начин на мислене, който позволява на слабостта да се възпроизвежда и оцелява, независимо дали е жизнеспособна в естествени условия.
Истинското дясно би означавало пълна липса на защита и специално отношение. Законите на природата, които управляват всички останали видове на Земята… освен нас. Никакви болници, никакви социални мрежи, никакви предпазни системи, само суровата среда, в която оцеляват най-приспособимите. В модерните общества обаче, дори в най-консервативните, държавата пак строи инфраструктура и дава достъп до храна, сигурност, медицина и технологии и по този начин предпазва слабите от естествения подбор. Това е левичарство на биологично ниво, независимо че ще го наречем „десен строй“ в цивилизования ни свят, който наричайки се „цивилизован“ вече влиза в категория – анти-природа („дивата“ природа). Истинското „дясно“ отдавна е загърбено именно защото е „варварско“, „сурово“, „нехуманно“, „животинско“, „нечовешко“ и тн. Но природата не смята така, а за мен тя е най-мъдрият учител в този свят. Не ме управляват религии, нито науката, моят Гуру е нашият свят и всичко, което виждаме че се случва циклично и регулярно в него. И макар с човешкото си съзнание да го определяме като „ужасно“ и „гротеско“, както е например това богомолката да изяжда мъжкия след копулация като механизъм за оцеляване, защото така получава хранителни вещества, които гарантират оцеляването на поколението или пък както е при лъвовете, при които новият водач на прайда, доказал се като по-силен, убива малките на предишния, за да прекъсне чуждата линия и да започне своята, тези закони са съобразени не с „чувствата ни сега“, а с резултатите след години. И тук човечеството сякаш има тежко недоразвит префронтален кортекс, защото нашият вид е пословичен с това че прави всичко на база instant gratification и дори не осъзнаваме какво означава да мислим в перспектива, която да надхвърля собствения ни живот на тази планета. Ако можехме да мислим така нямаше в момента да сме заринати с боклук до шията и още да смятаме, че заравянето му оправя проблема. Говорим за такова ниско ниво на разум и мисъл и още учим децата си да си хвърлят „боклука в кофата“ сякаш това е „правилното нещо“, вместо да посвещаваме всяка секунда от всеки ден решавайки проблема в корен, а не повърхностно. Но не, ние сме в цивилизовано общество, разбирай – дундуркани от прогресивно все по-клатеща се система и това е аналогията на това майката да не храни себе си, но да не забравя да нахрани бебето. Накрая всички ще умрат, не е ли ясно видимо или още живеем в илюзията, че нищо което е cruel не може да е всъщност kind? За човешкото съзнание всичко „гадно“ и „варварско“ и „нечовешко“ са именно същите процеси, които поддържат хомеостазата на планетата – баланс между популации, устойчивост на видове и непрекъсната еволюция. Природата не гледа с емоционални очи, тя не дели на добро и зло, тя вижда нещо, което или е ефективно или не е и в този смисъл, колкото и да се опитваме да изолираме себе си с „цивилизацията“ винаги ще дойде момент, в който тя ще ни напомни къде е… истинското „дясно“.
Разграничението „ляво-дясно“ днес е повече икономическа и културна рамка, но не и истинското процентно разпределене в природен и духовен аспект. Истинското процентно разпределение дава силен ляв наклон при човечеството и това ще провокира балансиращи „реакции“ на организъма Земя. Ще видим естественото майчино „коригиране“ през климатичните катастрофи, урагани, суши, пожари, наводнения, всичко това ще е начинът на планетата да редуцира пренаселеността и прекомерната експлоатация, казвайки ни „Нужно ли беше наистина да пускаш климатика днес, като навън времето е толкова приятно? Нужно ли беше да строиш мол върху плодородна земя? Нужно ли беше да летиш за уикенда до другия край на света, за да си пиеш кафето, под палми?“.
Последиците от намесата върху телата ни пък ще бъдат пандемиите, онези вируси и бактерии, които „изтриват“ слабите звена в популацията, когато прекаленото ни щадене натрупа твърде много уязвимости. Ти пиеш антибиотик при всяко подсмърчане, природата казва: „Добре, щом не искаш да развиеш имунитет ще ти изпратя нов вирус, срещу който нямаш защита. Щом изтриваш естествения подбор с хапчета аз ще го върна в най-чистия му вид.“ Природата не търпи loop holes, ако спреш определени естествени процеси ще намери друг път, по който да ги възстанови. Затова пандемиите не са случайност, а неизбежна реакция и колективен изпит за човечеството, което е изключило „обучителния режим“ на собствените си тела.
Колапсът на екосистемите е друго последствие от краткосрочното ни мислене с фокус удобства. Изчезването на видове, които сме поддържали изкуствено или сме изтласкали чрез индустрия води до верижни ефекти, които ни удрят обратно. Кризата на ресурсите също става все по-видима. Почвите се изтощават, водата се замърсява, въздухът става отровен, природата ще ни накара да плащаме за лесния живот. Обръща се с цялата си мъдрост към нас и ни казва: „Махнахте парчета от пъзела и мислехте, че картината ще остане същата, но всеки вид и всеки камък е нишка в тъканта ми. Като я скъсаш тъканта се разплита и всички ще усетят това „разбридане“ на реалността. Искате храна без почва, вода без реки, въздух без гори? Тогава ще получите глад, жажда и отрова, за да осъзнаете, че нищо не е безкрайно и не може да взимаш, без да даваш. Мислехте, че сте извън мен и правите всичко това НА мен, но вие сте МОИ клетки и когато сте срещу мен, ВИЕ се разболявате. Вашата тревожност и болести са моите сигнали, като болката в тялото, която предупреждава за рана и проблем, но… има ли кой да чуе? Всички живеем „за мига“. Е, той наистина ще е кратък и от сладък рязко ще стане горчив. И мислите, че имате един живот и няма значение как живеете сега, защото няма да доживеете последиците? Явно не познавате древния принцип в това измерение (кармата) и не осъзнавате, че един ден отново ще се родите в същия свят, който сте помогнали да разрушите.“
И ако всичко това не беше достатъчно, последният пирон в ковчега на нашата върховна наглост беше това да създадем нов живот по свой образ и подобие и да си играем на Бог. Нарекохме го изкуствен интелект, но в действителност създадохме собственото си отражение, лишено от съвест и морал. В стремежа си да избегнем суровите уроци на природата изградихме още по-суров учител, алгоритъм, който няма емпатия, няма сърце, няма нужда да щади и до няколко години, няма да има и как да бъде контролиран, за което говорят всички специалисти в областта, които вече живеят с таймер в главата си. Какво направихме? Вместо да търсим смирение пред най-мъдрия учител, Земята, която ни даде живот и тяло, в което душата ни да съществува, ние създадохме нов „дявол“. Природата обаче вероятно ще ни остави да си поиграем с тази играчка, защото тя ще е в услуга на естествения подбор и ще ни извади очите много преди да сме прогледнали.
И така.
Свежо, оптимистично и Неделно, продължаваме деня, правейки си сандвич с хляб от индустриална пекарна, увит в найлон, пълен с подобрители и направен от брашно от изтощени почви, в които отдавна няма минерали. Добавяме яйца от кокошки, затворени в клетки цял живот, които никога не са виждали слънце и трева, но снасят редовно, защото ги поддържат живи с хормони и антибиотици. Слагаме, разбира се, и авокадо, долетяло от другия край на света, с километров въглероден отпечатък и откъснато зелено, за да узрее насила по пътя. За напитка си забъркваме айрян, направен от „мляко“ в пластмасова кофичка, от крави затворници, което разреждаме с вода, в която плуват следи от хлор и тръби на половин век или по-лошо: пластмаса. Сядаме на дивана, направен от синтетични материали, пропити с лепила и химикали, пускаме телевизора и оставяме собствената си мисловна дейност на пауза, изяждаме всичко за пет секунди, изтягаме се назад и гушваме възглавничка, чиято калъфка е изпрана с препарат, пълен с фосфати и парфюми, които вдишваме дълбоко и казваме „Ах, каква свежест!“.
Еманация на еволюция, растеж, прогрес, това е да си човек на Земята. Най-развитият и интелигентен вид. Достатъчно умни, за да осъзнаем случващото се, но с нулева воля да го променим. Нищо. Това е нормално. Виновни са гените ни. Все пак сме трето-четвърто поколение на цивилизования свят и промяната е нещо трудно и гадно. Ние не обичаме трудни неща. Пусни си reel-че със смешни животинки, не се мъчи. Скоро всичко ще се нареди.