Женската полярност е пасивна. Тя очаква, но няма да каже.
Мъжката полярност е активна, но действа само по указания, защото е настроена към цел и постигането на целта.
Следователно има много хора, които ще очакват нещо от някой, без да го назовават и това могат да са и мъже и жени, които ще са в женската роля в конкретната ситуация. При въпроса „Защо не каза какво искаш?“ отговорът често ще е: „Ама не се ли вижда?“, „Не се ли усеща?“, „Не се ли подразбира?“, „Ама не схващаш ли намека?“. От другата страна, хората, които са в мъжка енергия, които пак могат да бъдат и мъже и жени, ще са в недоумение за какъв намек става въпрос и какво точно трябва да схващат, защото са свикнали да имат ясна цел. Тоест да имат знание за това какво трябва да се направи и то да е конкретно и точно.
Втори проблем с очакванията, е че мъжката енергия няма инстинкта да улеснява движението на някои, защото харесва предизвикателствата. И понякога, когато женската енергия каже „Не видя ли, че имам нужда от помощ?“, мъжката енергия може да каже или „Не, защото не каза нищо“ или „Да, видях, но мислех, че искаш да се справиш сама“. Това мислене произлиза от мъжкото разбиране, в което когато човек се бори с нещо и някой се намеси и иска да помогне, това за мъжката енергия е дразнещо. Тя не иска да получава помощ, защото когато постигнеш нещо сам победата е по-сладка и по-пълна. Желанието за индивидуални победи обаче е непонятно за женската енергия и тя приема някой да не иска да ти помогне, като липса на грижа и липса на любов, а не като стремеж да усетиш силата в себе си. По същия начин обаче понякога женската енергия може да се бута, да иска да се грижи и да помага, проектирайки себе си в другия човек, докато мъжката енергия намира намесата за неуместна, за подронваща достойнството и за непоискана помощ, което е отблъскващо.
Като човек, който има достатъчно Риби и Рак, за да разбира женската полярност и достатъчно Овен и Водолей, за да усеща силно и мъжката, знам какво е решението в тези ситуации.
Когато съм в женска енергия и усещам, че имам нужда от нещо, но оставям тялото или погледа ми да говори, съм се научила с годините… просто да го вербализирам. И не с намеци и уклончиво, а категорично, ясно и кратко, така че човекът срещу мен (бидейки в мъжката си енергия) да има ясна цел, срок за изпълнение и конкретни последици, които спазвам. Така не стигам до обида, усещане че не съм разбрана, тежест, угнетяване и незадоволени нужди.
Също така – не се бутам да помагам и не предполагам веднага какво се случва, а чакам покана. За да не влизам в поведение, което хем ме изтощава, хем няма да е оценено, защото е непоискано и това да ме кара да вменявам вина на човека в други ситуации („Аз ти помогнах онзи път, а сега ти не искаш да се отзовеш…“)
Когато съм в мъжката си енергия пък, вместо да смятам, че всеки обича да се чувства силен и способен и това търси, проявявам малко повече загриженост и питам по-често дали човекът срещу мен има нужда от помощ, особено ако охканията и пъшканията станат по-театрални. Така не стигам до това да бъда набедена за егоист и злодей, и отново, да усещам, че не съм разбрана.
Също така се уча кога не е нужно да водя битките си сама и просто позволявам на другия човек да се включи, без да си мисля, че това ме прави слаба и неспособна. Така избягвам и burnout-а, който ме кара да изпитвам вина, когато по принуда вече някой се налага да ми помага, защото не съм поискала помощ навреме.
Разковничето е комуникацията.
Това е обединителят на мъжката и женската енергия и мостът, който създава условията и двете страни да се чувстват разбрани и обичани.