Къде са затворите с най-добри условия? Някъде в Скандинавия, разбира се. Стаи като общежития, нормална храна, двор, спорт. И въпреки това… пак е затвор. Пак е място без свобода, без избор, без да имаш опцията да направиш нещо ново и различно. Бихте ли живели там? По този начин. И си представете, че не е една или две години, а целия ви живот.
Точно така живеят повечето домашни любимци на хората в градовете. Пътуваме, движим се, ходим на работа, сменяме места, пробваме нови неща, а те? Получават максимум две разходки и често над десет часа на ден са абсолютно сами между едни и същи стени. Има хора, които където и да се намират, водят кучето си (например) със себе си и винаги си мечтая и другите да ги гледат и да се вдъхновят, за да направят същото. Да, по-сложно е, да натоварващо е често, но това е техният единствен живот също. И то-доста по-кратък от твоя. Защо да е по-малко важно как те ще го изживеят?
Хората казваме: „Обичам си животинчето повече от всичко“. Наистина ли? В този свят да те е страх да те обича човек… или ще иска да те изконсумира или да се украси с теб или да те притежава, ограничи и контролира. Някак това наричаме грижа и любов. „Купувам му най-скъпите играчки, храна и лакомства“. Добре. Явно това е щастие. И докато ние се прибираме вкъщи и издишаме в облекчение, казвайки си „Уютно ми е там, където са малките ми космати приятелчета“, за тях това е единственият лъч светлина в ден пълен с… нищо. Сън. Знаете ли, че животните спят повече, когато всъщност са депресирани? Като хората, много странно. Сякаш излиза, че не сме много различни в нуждите си за близост, топлина и внимание. А как се ентусиазират, като чуят подрънкването на повода и застават на вратата? Не просто искат свободата, искат я с теб. Да я споделят. Мога да ти подаря самолетен билет за любима дестинация, но няма ли да ти е по-хубаво да ти подаря два? За теб и човека, когото обичаш.
Хората трябва да разберат, че животните не са украшения, не са домашен интериор, не са играчка, която да плува в аквариум или да пее в клетка. Експлоатираме ги откакто съществуват и ги ползваме за храна, за облекло, за „да се чувстваме безусловно обичани“, а те не са създадени за това. И ако ще ги вкарваме насила в живота ни не трябва ли да им дадем възможността да имат най-необикновения и забележителен и интересен живот, защото ние самите имаме достъп до него? Мисля, че това би било любов. В Швеция от години има неписано правило, че куче не бива да остава само повече от шест часа, защото това се смята за нарушаване на благосъстоянието му. Обществото го приема сериозно и институциите реагират веднага при сигнал. А у нас? Едва ли скоро ще го видим законово разписано, но нищо не пречи стопаните сами да решат, че животното им заслужава повече присъствие, повече движение и по-малко часове в самота.
И ако този текст звучи обвинително и се чувствате нападнати или ядосани, вероятно е точно за вас и съвестта ви се надига. Ако обаче ви кара да помислите веднага как още по-добре може да се грижите за домашния си любимец, шансът да му давате достатъчно е доста голям. Защото хората, които са емпатични и себекритични си задават тези въпроси всеки ден, не само когато попаднат на статия по темата.