Малко неудобни истини за любовта, които е важно хората да знаят, особено в началото на взаимоотношенията..
Първо, никой не ни познава истински, защото всеки от нас е различен с различните хора в живота си. Някои повече, други незабележимо, но всички се променяме, защото сме като отделни химични елементи, които или образуват нещо полезно, или комбинацията е нестабилна и понякога направо експлозивна. Когато се запознаем с някого не срещаме просто човека, ние срещаме и него и собствените си страхове, копнежи, мечти и очаквания, както и рани от годините назад. Понякога един и същ човек може да бъде светлина в нечий живот и злодей в този на някой друг, и то не защото играе роли, а защото различните хора отключват различни негови страни. Тоест – характерът е динамична система, не фиксирана структура. И смешното е, че често вярваме, че познаваме някого напълно, докато всъщност познаваме само версията му, която той проявява със и чрез нас. И когато нещо в този обмен се промени, в нас или в другия, например когато страховете ни намалеят, когато мечтите ни се променят, когато раните ни зараснат и успеем да се погрижим за вътрешното си дете – често и другият започва да изглежда „различен“ и да проявява нови качества и характеристики.
И понеже тази материя е доста сложна и дълбока, в този текст искам да се фокусирам върху една тенденция, която е много важно да познавате. Наричам я „Обратна логика“, защото включва това във вас да се активират чувства, убеждения и мисли, които всъщност са обратно пропорционални на реалността.
Какво имам предвид?
Да кажем, че когато не си във връзка, за себе си знаеш, че си много самостоятелен човек, свободолюбив, някой, който обича да се развива и да работи. Във връзка и във взаимодействие с определен човек обаче, може тези твои натурални характеристики или да се засилят, или да се потиснат, или изцяло да се обърнат наопаки, в зависимост от другия човек. Защото в нашия свят основен закон остава поляризацията. Единият ще отиде от едната страна, другият ще отиде от другата страна, защото по този начин се поддържа хомеостазата, симбиозата и балансът. Ако имаме двама от едната страна, за всичко, формата натежава и се чупи. Така че, ако да кажем си с човек, който също е много свободолюбив, ще се окаже, че един от вас е по-силен индивидуалист. Това не е мярка на съзнанието и нещо, което може да се измери, но се определя моментално от чувството на единия или другия в конкретния момент. И ако твоят партньор е този, който е с по-силна свободолюбивост, в тези взаимоотношения ти рязко ще прескочиш в другата страна и за пръв път в живота си дори, може да се усетиш прилепчив, и като някой, който непрекъснато има нужда от валидация, от внимание, от телефонни обаждания, от срещи, от всичко по много. И дори може да е странно за теб, защото не си се чувствал така преди, дори от предишни партньори може да си бил обвиняван, че си твърде дистанциран. В тези отношения обаче ще започнеш да се чувстваш различно, именно защото се е случила тази поляризация. Ако излезеш от тази връзка отново ще усетиш натуралната си форма, която е на човек, който е по-индивидуалистичен. Кога обаче, пряко зависи от продължителността на връзката, понякога може да е след седмица, понякога повече от година. Когато се върнеш към себе си окончателно ще се чудиш как си бил онзи другия твърде зависим човек, защото вече няма да си спомняш чувството въобще.
Затово е много важно да отчитаме как се променяме непосредствено след общуването си с някого и какви са усещанията, които започваме да имаме още в първите месеци на взаимодействие с новия човек. Трябва да внимаваме, защото лесно може да ни убегне какво всъщност показват те. Наричам тази тенденция „обратна логика“, защото обикновено ние си мислим, че това, което чувстваме е пряк, директен и ясен сигнал за това каква е реалността, но всъщност реалността е точно обратното в много от случаите.
Много често, например, ако влезеш в взаимоотношения и веднага усетиш, че този човек е много стабилен, надежден и те кара да се чувстваш спокоен, не ревнуваш въобще и даже започваш да си мислиш за дългосрочни планове, както досега не си, мислиш за общ дом, деца, семейство, общо бъдеще, това нерядко всъщност означава, че другият човек… е от другата страна. Ако ти по природа си семейно ориентиран и винаги си се чувствал така, това е едно, но ако започнеш рязко да чувстваш тези неща още в първите месеци с нов човек, а преди това никога не си ги чувствал толкова силно, може да се окаже, че другият компенсира и е също толкова далеч, само че в обратната посока. Тоест може да се окаже, че всъщност не е най-надеждният партньор в дългосрочен план. Може първите няколко години това да не се вижда, но след десет години да стане ясно, че всъщност е твърде подвижен, нестабилен и някой, който не е толкова всеотдаен, колкото си усещал в началото. Може и да не е особено лоялен, така че семейната структура да пропадне в един момент.
Или друг пример.
Влизаш във взаимоотношения и изведнъж започваш да усещаш, че започваш да заглеждаш други хора по-често. В главата си си човек, който е много стабилен, но с появата на този нов човек сякаш ти ставаш този, който има „палаво око“. Дори се оказваш в ситуации, в които флиртуваш или стигаш по-далеч, осъзнавайки с ужас, че престъпваш собствените си морални принципи. В такава ситуация това означава, че човекът до теб е по-лоялен и посветен на отношенията и това те да са трайни. Дори и двамата да имате ценности, свързани с лоялност и надеждност и това да ви е събрало в началото, единият просто трябва да е по-силно в тази енергия. И ако това е другият човек, ти започваш да се плъзгаш към другия полюс, без да го искаш или осъзнаваш. Ставаш малко по-нестабилен, по-склонен към фантазии, към флиртове или дори действия, свързани с други хора. В момента, в който излезеш от тези взаимоотношения обаче, отново се връщаш в твоята натурална, крайно лоялна същност, ако това е твоят център по принцип, и неизменно започваш да се чудиш защо с онзи човек си бил обратното. Отговорът е: защото той е бил по-силно изразен в тази крайност и е избутал теб в противоположната.
Още един пример.
В личния ми живот съм изпитвала тези контрасти на тема здраве и хранене. Имала съм партньори, които са били със силен интерес към правилното хранене, реда, дисциплината, контрола, ограниченията, спорта и така нататък, и в тези взаимоотношения аз съм ставала доста по-безхаберна. Сякаш не ми е чак толкова важно това, нито ми е фокус. Дори да ми е било фокус, защото натурално се интересувам от тези теми, във взаимодействие с човек, който има по-силен фокус върху това, аз започвам да усещам, че тези неща вече не са толкова значими. Обратно, когато съм била с човек, който е по-артистичен, по-емоционален, по-духовен, по-насочен към неща извън земните, битови, телесни теми, тогава съм ставала пък крайно земна аз самата. Въпреки че съм човек, който също е артист, занимава се с музика, обича да снима и създава изкуство, в момента в който се свържа с човек, който също е много артистичен, ако той е по-артистичен от мен и е по-силно в тази крайност, аз започвам да се превръщам в прагматичния, логичен, педантичен, изискващ и материалистично насочен човек. И отново, след прекратяване на взаимоотношенията, и от двата вида, аз се връщам в моята централна форма, в която не усещам някоя от двете крайности да доминира.
С две думи – в зависимост от човека проявяваме поведения, които всъщност може да не са наши, а отразяват поляризацията с другия човек или проекциите и семейните му модели. Ако изведнъж станем свръх-щедри и постоянно правим жестове, това често означава, че другият е по-студен и ние компенсираме липсата на топлина. Когато започнем да молим за повече срещи, разговори и време заедно, най-често другият е този, който се отдръпва и не допуска близост. Ако станем „зрелите“ и свръх-логичните в отношенията, вероятно партньорът е по-хаотичен и автоматично заемаме ролята на стабилния. Ако започнем да се усещаме прекалено меки, отстъпчиви и склонни да приемаме всичко, това често означава, че другият е по-доминантен и нашата мекота е реакция на неговата сила. Ако изгубим романтичността си и станем по-земни и рационални, това се случва с хора, които са по-емоционални и така неволно балансираме динамиката, макар да ни тежи. Когато започнем да се цензурираме и да се страхуваме да не „натоварим“ другия, често е защото той самият трудно поема емоции. Ако изпитваме вина за всяко дребно нещо във връзката това нерядко е знак, че другият е по-чувствителен и докачлив, което му пречи да поема отговорност, защото избягва чувството за срам. Ако изведнъж започнем да планираме всичко и да контролираме до последния детайл, вероятно партньорът ни е по-освободен и обича спонтанността и ние компенсираме липсата на структура. Ако анализираме всяка дума и всяко съобщение, това най-често е реакция на нечия непоследователна комуникация, която налага да тълкуваме сигнали. Ако се почувстваме по-малко ценни или по-малки в собствените си очи, нерядко това се случва, защото другият има по-силно изявена доминантност и дори осъдителност. Ако започнем да усещаме натиск да „израснем“, да станем „по-сериозни“ или „по-добри“, често това е проекция на нуждите на партньора, не е задължително да рефлектира истинска липса в нас.
Така че, ако имам едно предупреждение за вас по отношение на любовта, и ако сте хора, които търсят взаимоотношения, които са много стабилни и истински, то:
• Изчакайте поне три години да минат от запознанството, преди да вземете важни решения, свързани с този човек (брак, деца, семейство и общ дом).
Защото до третата година голяма част от тези проекции започват да се разпадат и да се виждат повече действията и това, което човек реално презентира, а не вътрешните емоционални състояния, които отразяват обратната логика. Вторият ми съвет е:
• В момента, в който имате много силен импулс и инстинкт и си кажете „това е човекът, не мога без него“, това е много опасно чувство и вместо да го следвате, трябва да ви провокира да задълбаете в анализирането му.
Може да е вярно, може и да не е, но изчакайте да мине време, за да разберете какво всъщност стои зад това усещане. Защото ако си помислите, че сте сродни души е много вероятно в тази връка във вас да се активират качества, които или не харесвате или които просто не искате да стават по-силни.
Да кажем, че сте човек, който много обгрижва другите, дава цялото си внимание и емоционална енергия и трудно казва „Не“. Много често тези хора се свързват с някой, който е свикнал да иска и така усещате тази своя нужда да се грижите още по-засилена. Това изглежда като нещо напълно натурално и си казвате „Чувствам се себе си“, защото потребностите на другия човек за грижа и внимание перфектно пасват на вашата крайност да обичате да се грижите за някого. Но това не е добра комбинация в дългосрочен план, защото след десет, петнадесет или двадесет години, бавно и постепенно ще започнете да искате да се освобождавате от тази своя натурална тенденция. И всъщност няма да ви се иска да се грижите толкова много за друг човек, а ще започнете да мислите как да се грижите повече за себе си. По-добре да се свържете с човек, който блокира тази ваша инстинктивна нужда да се месите и обгрижвате, и който дори я изземва. Може да ви е некомфортно в началото, може да си кажете „не ми е приятно“, „чувствам се неловко, когато някой твърде много се суети покрай мен“, но е по-добре да свикнете с това, отколкото да влезете в собствената си комфортна крайност, да сте вие този човек, и след петнадесет години да се разделите или да имате сериозни конфликти, защото вече искате да смените посоката и да се балансирате.
И последно и много важно:
• Внимавайте и следете как се променяте в самите взаимоотношения, защото промяна ще има категорично. Трябват ви паузи от връзката, дори да върви добре, за да имате нужния reality check.
Ако промяна няма, отношенията ще приключат, но ако промяна има, базирана на това взаимодействие и как двамата човека си влияят един на друг, трябва да видите дали това влияние всъщност е позитивно или не. За целта е важно да имате периоди от минимум два дни или седмица, в идеалният вариант – 28 дни, в които вие НЕ сте около този човек. Не си пишете с него, не си говорите с него, не сте физически около него, за да може да се изчистите от влиянието му върху вас и да видите всъщност кои сте вие отвъд взаимодействието ви с него. Защо това е важно? Защото много често след края на отношенията единият, ако не и двамата, се чувства сякаш е живял „чужд живот“ и е прахосал месеци или години от живота си, без да обръща внимание на личните си, автентични потребности.
Ако човекът, който сте по принцип ви харесва повече от човека, в който сте се превърнали във взаимодействие с партньора ви, и околните също са съгласни с това, то трябва да помислите дали тези отношения вадят най-хубавото от вас или всъщност активират неща, които не са ползотворни за никого. Понякога някой пък се чувства по-добре сам, обаче не вижда как влиза в много силна крайност и хората около него му казват, че взаимодействието с партньора му го е балансирало и облагородило. Така че много е важно във всяка връзка да има периоди, в които двамата нямате никакво взаимодействие, за да можете да си правите този reality check, в който да сверявате автентичната си версия с тази във взаимоотношения.
Представете си просто, че единият човек е шоколад, а другият ванилия. Двата вкуса заедно се допълват и създават нов, трети вкус, който е любим на много хора, но това не означава, че не трябва да имате време в живота си, в което да сте само шоколад или само ванилия, защото тези вкусове са специални сами по-себе си и не трябва да бъдат загърбвани в името на третия нов вкус.
Любовта ни показва и кои сме, и кои бихме могли да станем чрез силата и, но най-важното е да не забравяме коя версия от тези две е нашата истина. Когато я помним и поддържаме жива, но позволяваме и промяната да се осъществи, нито поляризацията, нито обратната логика могат да ни подведат.