Много хора мечтаят да станат популярни. Да бъдат разпознавани, слушани, харесвани, идеализирани.
Популярността обаче идва с определени „бонуси“. Често носи със себе си отговорности, за които малцина са подготвени и не говоря за това да мислиш как се обличаш, как се държиш, какво впечатление създаваш или какво казваш. Не искам да плаша никого, но го наблюдавам, като масова тенденция – как самият живот започва да ти поднася ситуации, изискващи позиция, реакция и сила, каквато не си подозирал, че ще трябва да имаш. В живота ти неизбежно влизат проблеми от нов порядък: понякога са лични, кризи, инциденти или здравословни състояния, загуби, сътресения; понякога са свързани с близките ти хора, трудности в техния живот, които пряко те засягат; понякога са обществени проблеми, които по някаква причина се наместват и в твоето ежедневие, именно защото вече имаш глас, който се чува.
Тогава, независимо дали си го искал или не, се превръщаш в човек, който трябва да говори, трябва да назовава нещата с истинските им имена, трябва да показва това, което повечето крият, защото не е лицеприятно, блестящо и достойно за корица на списание.
Селена Гомес например, стана говорител за автоимунните заболявания, след като диагнозата лупус и трансплантацията на бъбрек я сложиха в епицентъра на темата, подобно на Бела Хадид, която говори за лаймската болест, с която се бори ежедневно. Джъстин Бийбър, още като тийнейджър, неволно загатна за скритите злоупотреби и педофилията в Холивуд, докато неговият собствен живот се превърна в пример за това какво се случва с деца, попаднали в тази индустрия твърде рано. Ханк Грийн, един от най-известните влогъри в Youtube, след диагнозата рак, започна да информира стотици хиляди хора за лечението, страничните ефекти и психологията на болестта, а брат му Джон Грийн превърна срещата си с болно от туберкулоза момче с името на сина му в литературно произведение, което даде гласност на тема, за която хората до ден днешен не са достатъчно информирани. Лейди Гага, освен певица е и говорител на тема хроничната болка и психичното здраве, Деми Ловато говори открито за зависимостите и рехабилитацията, Анджелина Джоли превърна личните си решения за превенция на рак в световен разговор за генетиката и женското здраве и дори в нашата държава – Криско, който има син със синдром на Даун, стартира обществен разговор за приемането, грижата и реалността на родителството на деца със специални нужди в страната ни.
Когато името ти стане известно или лицето ти стане разпознаваемо започваш да носиш много повече отговорност. Духовна отговорност.
Ставаш катализатор за промени, проводник на теми, които надхвърлят кариерата ти и приноса ти в сферата, в която се развиваш. Един инцидент или загубен живот, или една диагноза, една история често стават отправна точка за движение, за промяна, за разговор, който иначе не би започнал. Не го търсиш, не го искаш, но попадаш там, именно защото животът те поставя на тази позиция чрез събития, които те засягат пряко и то доста болезнено. И ако продължаваш да мълчиш и поддържаш лъскавия образ често проблемът се разраства. Ако говориш обаче, ако даваш гласност, ако подкрепяш дадена кауза или създадеш движение и помогнеш не само на себе си, но и на стотици други преживяващи същото, тогава проблемът ти почти магически изчезва. Както и моят проблем с паник атаките в мига, в който публикувах книгата си по темата. В този ред на мисли, този закон важи и при все още не толкова популярни хора, които обаче страдат от нещо и не са започнали да споделят с другите какво за тях работи и какво не. Ако го направят ще видят, че всичко се подобрява естествено и с лекота.
Когато човек не си каже „Защо на мен?“ с тъга, отчаяние и яд, а „Защо на мен?“ с любопитство, интерес и желание да намери по-дълбокия, колективен смисъл на случващото се, когато потърси своя принос, своята роля, своята възможност да промени нещо, тогава пъзелът започва да се нарежда.
Когато превърнеш тежестта в послание тя престава да бъде наказание.
Затова за всички хора, които мечтаят да станат популярни, имайте едно наум. Погледнете животите на популярните и не само успехите им, а и какви събития са ги застигнали след известността, какво се е отключило, какви битки са били принудени да водят, какви теми са били призовани да изговорят. Да си под светлината на прожекторите е нелека съдба, защото животът веднага открива пукнатините и болните точки в обществото и ги преплита с твоя личен път, за да бъде опитът ти урок за всички.