Всяко нещо в този свят е циклично. Взаимоотношенията също. Семейните взаимоотношения, партньорските взаимоотношения, приятелските взаимоотношения. Всички преминават през цикли и сезони.
Има хора, които разбират това и хора, които смятат, че когато нещо е приключило, то приключва завинаги. Аз съм май и от двата типа хора, но все повече се старая да съм повече от хората, които искат да дадат време на сезоните да се изредят, вместо просто да си тръгна завинаги. С времето осъзнах, че е имало много хора в живота ми, с които отношенията са охладнели или са станали напрегнати, или тежки, или конфликтни, или твърде емоционални, и в такива случаи е хубаво да се отделиш, да изчакаш, да направиш пауза, да се отдръпнеш… но не и да забравиш. Защото когато съм избирала да се върна и да видя дали случайно пролетта не е настъпила отново, или пък чрез разговор, искреност и уязвимост сами да събудим пролетта в тези взаимоотношения, тогава съм ставала свидетел на една нова топлина. Понякога дори още по-силна и уютна от преди.
В днешно време „cancel culture“-а е много модерен, както и това да зарежеш човека до себе си, защото има „нарцистични черти“, да прекъснеш приятелство, защото човекът „те товари“ или да отчуждиш член на семейството си, защото не мислите еднакво. Но хора… всички имаме нарцистични черти. Всички сме непоносими в специфични отношения. Всички правим грешки. Всички мислим различно. Всички сме били неразумни все някога, включително и в бъдеще ще бъдем пак. Всеки е казвал неща, които са наранявали и други, които въобще не е мислил, но в момента са му звучали логично. Ако се държим отговорни за всеки момент на слабост и неадекватност, никой няма да е с никой и всички приятелства ще имат доста къс срок на годност.
Не можем обаче да третираме отношенията, като нещо което просто хвърляш в кофата, защото има етапи, в които нещата не вървят леко и забавно. Къде е устойчивостта ни? Вярата? Мъдростта? Зрялото отношение? Имам чувството, че всички хора се превърнаха в обидени деца и пълнят офисите на психолозите и си плащат, за да валидират тази обида и тъга.
Какво печелим от това обаче, като сме загубили шанса да настъпи пролетта? Прекъснати отношения в зимата създават вечна зима. Устояване на зимата води рано или късно до стопляне, нов живот и цъфтяща пролет.
Всеки път, когато се смея с човек, с когото преди дни, седмици или месеци съм плакала и сме били в много тежки отношения, всеки път, когато в настоящето се забавляваме, прегръщаме и усещам пълнота в сърцето си, винаги си мисля: „Ето. Виж, че всъщност любовта е жива. Струваше си да изчакаш. Струваше си да се върнеш. Струваше си да го изговорите спокойно и да преминете отвъд болката заедно.“ Защото този момент нямаше да съществува, ако не бях позволила тези трудни моменти да не определят бъдещето ни. Горчивината на думите, или събитията, или случките, в които нещата сякаш се разрушават не е нужно да остават завинаги с нас. Всичко може да бъде поправено. Всичко може да намери нов начин, по който да съществува.
Може би никога няма да е както е било преди, но може пък да израсне по нов начин, който е дори още по-красив.
Затова опитай се и ти, който четеш това, да видиш нещата по този начин. Помисли си от колко щастие се лишаваш, когато казваш: „Край. Никога повече. Тръгвам си завинаги.“ Помисли си колко смях, колко нови моменти, колко нови спомени, колко много топлина, радост и забавление изпускаш, защото се хващаш за минал момент или за горчив спомен, който правиш цялото си настояще.
Приеми, че не си перфектен и си наранявал, но заслужаваш прошка.
Приеми, че и другите не са перфектни и са те наранявали, но заслужават да им простиш.
Не се превръщай в онези цинични хора, които в края на живота си вадят дълъг списък с имена на хора, които са ги накърнили и предали. Бъди от хората, които са преминали през всички сезони многократно с хората в живота си и са позволявали на отношенията да се трансформират, без задължително да умират. Остави миналото да е минало и позволи на настоящето да се превърне в едно красиво бъдеще. Не бъди наивен и не позволявай лошо отношение, но не бъди и предубеден, мислейки си че всичко винаги ще е същото, защото това означава, че никой никога не се променя, а това не е така. Всички преминаваме през сезони и се променяме непрекъснато, учейки се да бъдем по-добрата си версия всеки ден.
И помни, убежденията и вярванията ти управляват настоящето и реалността, не миналото.