В едно семейство или дългогодишно партньорство хората обикновено са с различен темперамент. Дали ще го гледаме от психологическа, астрологическа, аюрведична или която и да е друга система, в почти 100% от случаите те не са един и същ типаж (единият е холерик, другият меланхолик, единият е земен другият е въздушен, единият е вата конституция, другият кафа, единият е нулева, другият е АB кръвна група и тн.) Детето им, или ако имат повече от едно дете, също в най-честия случай не е същият типаж. Може да прилича повече на единия родител, отколкото на другия, но понякога е различно и от двамата.
Разликите са нужни и важни и често комплементарни, но в същото време се появява един проблем и той се вижда най-ясно… на масата. Цялото семейство да сяда заедно да закусва, обядва или вечеря е традиция, която е много сплотяваща, много важна, ценна и смислена и вярвам, че всяко семейство трябва да го прави, за да се поддържа връзката между членовете силна, но…
… те не бива да се хранят с една и съща храна.
Рзличният темперамент, различната конституция и различният метаболизъм имат нужда от различен тип захранване. Едни храни са подходящи за един тип, други храни са подходящи за друг тип. Съчетанието на определени храни също така може да бъде вредно за организма на някои хора, дори да е полезно за други. Човек с бавен, тежък метаболизъм няма нужда от същото хранене като човек с бърз, нервен и активен организъм. Един се чувства добре с топла, мазна и заземяваща храна, друг има нужда от лека, охлаждаща и по-суха храна. Трети има нужда от повече протеин, четвърти от по-лесно смилаема храна. Възрастта също е от значение и пак определя различни нужди.
В миналото не сме имали знанието за това, но днес го имаме, затова в новата епоха остава важно да сядаме заедно на масата, но е хубаво да приемем, че не всички трябва да ядат едно и също. Още повече, по-добре за здравето на всички е това да не се случва.
Другото, което трябва да се промени е кой е отговорен за храната на масата. Ако сега един човек готви за всички, то в бъдеще е хубаво всеки да поеме отговорност за собственото си тяло. Всеки да познава своя темперамент, своята природа и своите нужди и да умее да приготвя храната, с която тялото му функционира най-добре, а после всички заедно да споделят удоволствието на масата. Така няма един да става свеж и зареден, а друг едва да става от стола, защото му е тежко. Ако ти е тежко, това не е храната за теб или си я съчетал неправилно. Функцията на храната е да дава живот и енергия, не трябва да ти действа успиващо или смачкващо. Тогава знаеш, че или не е твоята, или е в грешни пропорции и съчетания или си прекалил. В Телешка държава, като България, повечето хора не се чувстват сити, ако вече не им е тежко, което също е голям проблем.
Българската култура на хранене, колкото и вкусно да е всичко, в много отношения е далеч от това, което реално подхранва тялото оптимално. Огромна част от храната ни е тежка, възпалителна и съобразена повече с традицията, отколкото с индивидуалните нужди на организма ни и може би точно затова България е сред страните с едни от най-високите нива на сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, инсулти и метаболитни проблеми. Семейната любов не би трябвало да се изразява в чинията, а нежните думи и емоционалнана подкрепа да са приемани за „лигавщини“ и дори да се порицават. Това е балкански синдром, който освен, че е тежък за психиката, рефлектира и върху здравето на физическото тяло. Любовта не означава да ядеш много и безразборно, нито означава всички да ядат едно и също, истинската любов и уважение към себе си и тялото ти и е всеки да познава индивидуалните му нужди (съветвайки се с различни специалисти, разбира се, а не само да си мисли, че което му е вкусно е най-хубаво за него, обикновено е точно обратното) и да се грижи за него осъзнато. Което, между другото, е доста трудно в нашата държава, където дори да се чувстваш сит, преди чинията ти да е празна се счита за богохулство.
Много от нещата, които пиша естествено намират хората, за които са написани, но този текст специално ще ви помоля да разпространите и споделите на възможно най-много хора, въпреки негативната им реакция или присмех, заради споменаването на астрология и другите системи, защото във всяко семейство вече има поне един човек с диабет, с наднормено тегло, с високо кръвно или сърдечно-съдови проблеми и това не би трябвало да е норма. И има как да не бъде. Просто трябва информираност и малко гъвкавост, за да запазим традициите, които са смислени, изменяйки ги само частично, за да са базирани те и на логика и знание, освен на чувство и навик.