Чувствате ли се напоследък сякаш сте оставени да се справяте сами? Че изведнъж всички са по-заети, по-дистанцирани или по-малко достъпни от обикновено? Случва ли ви се да чакате помощ или подкрепа, които така и не идват? Улавяте ли се да мислите, че партньорът, приятелите или семейството ви са ви „изоставили“ по един или друг начин (дори не по тяхна вина, може да е нова работа, повече пътувания или ситуация, която ги разделя от вас за по-дълги периоди)?
Ако отговорът е „Да“, следва един друг по-неудобен въпрос: А възможно ли е всъщност животът да не ви отнема подкрепата на другите, а да ви учи как да откриете собствената си сила?
Пиша сравнително често за транзита на Сатурн в Овен, който ще бъде с нас през тази и следващата година и обикновено обсъждам нуждата от действие, смелост и ново начало (а пък и в китайската астрология също преминаваме през годината на Огнения Кон) и някак всичко звучи много вълнуващо, енергично, зараждащо и дори забавно, но има една страна на Овена, за която се говори по-рядко и тя не е особено забавна.
Много хора в момента се чувстват самотни. Дори изоставени. И преди да започнете да обвинявате приятелите си, че са ви забравили, партньора си, че не откликва веднага или семейството си, че е дистанцирано, опитайте се да погледнете ситуацията от друга перспектива.
Овен и Везни са противоположни знаци и когато Овенът е на фокус, заради Сатурн, Везните остават на заден план. А Везните управляват взаимоотношенията, партньорството, споделеността и способността да разчитаме на другите. Това, разбира се, не означава, че отношенията не са важни, но означава, че в момента не са приоритетни. Основният урок на човечеството, докато Сатурн е в Овен е… самостоятелността.
Затова в тези две години животът ще ни поставя в обстоятелства, в които ще трябва сами да вземаме решения, сами да поемаме отговорност и сами да намираме сили да продължим напред. Овенът не е просто знакът на егоизма, както често го представят, Овен има способността и силата да води, да пробива и да си проправя път напред сам, да действа, дори когато няма кой да го окуражи и да устоява и продължава, дори когато никой не върви редом с него. Сатурн не ни пита дали искаме да станем по-силни, директно създава условия, в които силата става необходимост. Затова през този период много хора ще бъдат подтикнати да заздравят психиката си, да изострят ума си, да укрепят телата си дори чисто физически и да изградят по-стабилна вътрешна опора и обикновено това не се случва доброволно. Случва се по-често по неволя, когато животът ни покаже, че няма на кого да се облегнем и е време сами да носим тежестта на собствените си плещи.
Това е една от причините Сатурн в Овен да не е лек транзит.
Ако обаче приемем урока му в края на периода ще бъдем буквално… окрилени. Както спортистите, които си слагат тежести по краката и ръцете и тренират така, а след това ги махат и имат чувството, че тялото им е леко, като перце. Ще разберем, че можем да вървим напред и сами, че можем да се справяме и без постоянна подкрепа, че когато някой не ни вдига телефона или няма време за нас това не е краят на света и можем да се успокоим и сами, ще осъзнаем, че сме по-силни, смели и издръжливи, отколкото сме очаквали, и че силата, която сме търсили винаги отвън имаме в изобилие и вътре и е достъпна във всеки един момент.
Затова ви моля да не търсите проблема в другите и да не обвинявате хората около себе си, че не правят достатъчно за вас. Без оплаквания от сорта на: „Никой не ми помага“, „Всичко трябва да правя сам/а“, „Не е честно“, „Къде отидоха всички, изчезнаха точно когато имах най-голяма нужда от тях?“ или „Ако някой ми беше помогнал, досега щях да съм се справил/а отдавна“. Опитайте се да се запитате какво точно животът се опитва да ви научи да направите сами, а вие отлагате ли отлагате, защото можете да го делегирате на някой в обкръжението си. Вероятно точно там се намира основната ви цел, и когато я постигнете ще се чувствате, както само един истински Овен може да се чувства – самодостатъчен, недосегаем, мощен, номер едно. После вече няма да се чудите откъде този знак вади увереността си. Ще знаете, че е защото знае две и двеста и не разчита на никой да го спаси, сам се вади от калта отново и отново и знае, че загубата не е опция, само победата е единственият възможен изход и тя е изцяло в негови ръце.