Самата съдба и нещата, които се случват в живота ни са нещо, което изживяваме телесно, физически, емоционално и психически и или ще се съпротивляваме срещу тях, или ще трябва да ги приемем. Да се смирим и да видим смисъла в тях. Затова и човекът вероятно е измислил религиите. Затова имаме вярата. За да вярваме, че това което се случва не е случайно. За да не се чувстваме „наказани от съдбата“, а да осъзнаем по-дълбокото значение на всичко и да видим подаръка в него. Тогава излизаме от съпротивата, влизаме в приемането и вече не сме в bad trip. Не сме задължително в еуфория или нирвана, но не сме в кошмара вече. Може би не е случайно, че хората казват, че надеждата умира последна. Надеждата наистина крепи. Надеждата и вярата, че нещата няма винаги да са така или че дори да останат така, има причина и тя е по-ценна от това просто да получим, каквото искаме сега, на мига. Знанието, че всъщност има нещо по-голямо, което се случва, но не го разбираме. Все още. Но ще го разберем един ден. И тогава парчетата от пъзела ще паднат на местата си и картинката ще се проясни, доказвайки ни, че колкото и неудобен или неприятен, точно това е бил пътят и най-правилното развитие за нас и всички останали.
Съпротивата ражда the bad trip
02.07.2026by Vanesa Videnova
Bad trip. Чух за това за пръв път преди години, когато живеех с двамата ми съквартиранти DJ-и. Пускаха музика на алтернативни psytrance фестивали, които се провеждат обикновено на открито и на красиви природни места, и там обикновено, няма какво да се лъжем, често се употребяват наркотици. Не са като наркотиците в баровете и дискотеките, на алтернативните фестивали са по-разпространени „природните медицини“ (както ги наричат) – трева, гъби, но и неособено „природното“ LSD. Аз лично никога не съм пробвала халюциногени, защото имам ужасен страх от различни състояния на тялото и психиката, но разбира се, пробвала съм да пуша трева. За добро или лошо, вероятно за добро, не ми влияе добре въобще и дори и от трева имам въпросния bad trip. Още тогава се чудех защо едни хора имат прекрасно изживяване с определена субстанция, а други кошмарно. Най-основният фактор (въпреки че има и биологичен) се оказа… съпротивата.
Когато се съпротивляваш срещу влиянието на нещо върху тялото ти автоматично влизаш в badtrip, защото нямаш копче или бутон, с което да го изключиш или да върнеш времето назад и да не го вземеш. Ако се отпуснеш в него ще имаш красиво изживяване, но ако не се отпуснеш и си кажеш: „Ужас, не, не искам да се чувствам така, не искам да виждам света така, не искам въобще всичко това да се случва в момента“, тоест ако упражниш контрол, но всъщност нямаш такъв, влизаш в кошмара на bad trip-а.
И тъй като съм доста контролиращ човек и обичам да имам контрол над себе си най-вече, за да не съм уязвима и да не оставям уязвими хората, които разчитат на мен, не обичам такива състояния и затова и не взимам наркотици, не пуша и много рядко пия. Чувството за уязвимост и неадекватност е основният ми проблем и той си е лично мой, защото мен всичко много „ме хваща“. Някои хора изпиват шише алкохол и съвсем нормално говорят и ходят и въобще съществуват, докато аз с моята свръхчувствителност от една чаша вече съм out и забравям дори, че съм в човешко тяло и се налага да дишам ритмично, за да не умра. Казват ми: „Какво се панираш, нали е временно, ще отшуми, спокойно“, но това рядко ме успокоява. Искам сега, веднага, всичко да приключи и да се върна към нормалното си състояние, което съответно е невъзможно и точно това влошава положението ми и създава кошмара, от който се опитвам да избягам.
Да имаш bad trip от субстанция е контролируемо, защото просто никога повече не приемаш това, което го е предизвикало, но има моменти в живота, които са като bad trip и са… необратими. И трябва да живееш с тях, искаш или не. Моменти, в които отказваш да приемеш това, което се случва. Искаш да избягаш. Искаш просто да се махнеш. Искаш просто да спре. Да върнеш времето назад, да натиснеш един бутон и всичко да е по различен начин, но няма как.
Може да изпитваш вина за нещо, което си направил или казал. Или за нещо, което не си направил, а си имал възможността. Може да е усещането след раздяла, когато вярваш, че е имало какво да се направи, но не сте успели и сега трябва да приемеш липсата и празнотата. Може да е ситуация, в която чувстваш чувства, които не искаш да чувстваш, но е късно, защото са се развили. Често хората имат „5 stages of grief“ след смъртта на близък човек, които са си пет стадии на bad trip. След болест или инцидент, който променя физиката ти, съответно живота ти завинаги, също можеш доста дълго време да стоиш в съпротива срещу новата ти реалност и живот. Може също така да е ситуация, която се е случила на някой друг, не на теб, но пак да ти се иска да се събудиш от този сън и нищо да не е такова, каквото е. Това са моментите в живота, в които сякаш някой ти е сложил наркотик в чашата, без да знаеш и вече си я изпил. Нямаш абсолютно никакъв контрол над реалността и единственото, което зависи от теб е как ще живееш с „новото нормално“, без да знаеш дали ще е временно или вечно.
Самият живот е субстанция.