Събужданията през нощта все още ми се случват понякога и няколко години след написването на книгата вече имам доста повече информация за тях.
Неприятното да си автор е, че не можеш да редактираш или допълваш това, което някога си написал, особено когато е напечатано на хартия и обикалящо домовете и умовете на хората, но все пак за щастие имаме социалните мрежи и ето я главата от книгата ми със заглавие „3am“, като ще я дообогатя сега с всичко ново, което вече знам.
„Не помня кога беше първият път, в който това ми се случи, но помня всички следващи, които най-често се появяваха, докато спя на чуждо място. Случваше ми се следното: събуждах се рязко в (точно) три часа през нощта, в ужас. Без да знам какво се случва, с някакво трескаво усещане, че имам „задача за решаване“ и без ясното знание в какво се състои тя. Имах сърцебиене, понякога губех пространствена представа и връзка с реалността, а завивките ми ставаха много тежки, сякаш от пластилин. Наред с това нямах идея къде съм се събудила. Тогава не знаех, че това е паническа атака и не му отдавах огромно значение, защото по някакъв начин съумявах да успея да заспя отново. Просто предупреждавах предварително всеки, който щеше да е въвлечен в евентуалния ми среднощен филм на ужасите. За мое щастие приятелят ми по онова време винаги беше до мен, готов да направи всичко, което е по силите му, за да се почувствам добре отново и в наш скорошен разговор се оказа, че преди време той също е изпадал в подобни състояния, но не е споделял на никого за тях. Мисля, че е важно да се знае колко много хора преживяват същото, наричайки го с други имена или оставяйки го скрито от околните заради страх от осъждане или присмиване.“
Към днешна дата вече знам едно от основните положения, дори чисто астрологично, които дават предпоставки за тревожност, защото след книгата съм говорила с много хора по темата и знам картите на голям процент от тях. Когато човек има лични планети в Риби или точни аспекти с Нептун е почти сигурно, че ще има „взимане-даване“ с това състояние поне веднъж в живота си. Това се дължи на завишената чувствителност на архетипа, която прави тялото – „оголен нерв“ и преживяването на всяко малко нещо, като огромно и life-changing.
„В моя живот, това което тогава наричах „синдромът 3 АМ“ продължаваше да съществува и когато заживях с двамата си съквартиранти, които бяха DJ-и, започвайки да ходя по фестивали с тях, ми се налагаше да спя по-често на палатка, което отново приех с ментални крясъци, но все пак се насилвах и правех. Първата вечер на палатка, разбира се, беше ужасна, но колкото по-често спях така, толкова по-рядко започнаха да се проявяват и тези среднощни епизоди. Много скоро след това придобих неконтролируемото желание непрекъснато да пътувам и да вкусвам от новооткритата си свобода, но това беше доста преди да получа първата си силна паническа атака.“
Тук само отбелязвам, че трябва да се види, че повторението на „промяната“ или „стресовото преживяване“ помага и има много логична причина да е така.
„Докато преравях всяко кътче на виртуалното пространство в търсене на причина за тези състояния, знаех че първата стъпка е да разбера какво представляват те като физиологичен процес. Усещах обаче, че това нямаше да ми бъде достатъчно, и както с всичко, просто исках да намеря „друга“ причина, или по-скоро причиниТЕ, които са отвъд физическото. Духовната страна за мен е важна, дори по-важна от чисто физиологичната, защото когато човек има проблем и вземе хапче или се подложи на някакъв тип интервенция (дори операция), той не се справя с източника на проблема, а с последствията. Нещо е причинило смущението в тялото и съвременната медицина не третира корена на проблема. Трябва да отсееш всички стресови фактори в живота си и да разбереш какво ти пречи наистина, защото ПА се появява, за да ти каже: „Концентрирай се. Виждаш ли какво правиш?“
И главата завършва с това как се убеждавам, че трябва коренно да променя работата си, средата си, хората в живота си и общо взето, всичко, за да се подобри състоянието ми. И да, това е така и за мен беше правилното решение, но с днешната ми перспектива виждам как това решение е леко… идеалистично. Не опровергавам версията на 23-годишното ми аз, но бих и казала: „Не всеки може да направи тази стъпка толкова лесно.“ Смятам също вече и че… невинаги има нужда.
По-незрялата Ванеса беше много радикална, живееше с мисленето „Всичко или нищо“ и тази философия работеше много добре в много отношения, но не беше много универсална. Вече осъзнавам, че големите промени са лесни за едни, трудно нещо за други, а за трети са дори абсолютно невъзможни и биха ги разклатили още повече. Така че моето „хапче“, колкото и „холистично“ да вярвах, че е, не беше универсално и нямаше да помогне на всички еднакво.
Важно е, разбира се, да има все някакъв тип промяна обаче, защото дали ще са паник атаки, автоимунно заболяване, хроничен проблем или просто събуждане в три през нощта, тялото сигнализира за нещо и е редно да му се обърне внимание. Но десет години по-късно осъзнах, че промените съвсем не е нужно да са толкова драстични, защото истинският проблем е всъщност нервната система и обработването на реалността психически.
Тоест, не е задължително да промениш работата си, да напуснеш половинката си, да живееш сред птички и животинки, да ядеш само био храна собствено производство и да филтрираш всички хора в живота си, така че никой никога да не е груб с теб. За този идеализъм говоря, че е излишен и усложнява лечението. Лечението може да е и много по-елементарно. Не лесно, защото дисциплината е трудно нещо, но елементарно откъм практики.
Но първо – защо три през нощта?
Много дълго време, дори след книгата, не можех да намеря обяснение защо точно този „дяволски час“ (според релиигите). С развиване на северния ми възел в Козирог в шести дом обаче, започнах да виждам нещата не само духовно и езотерично, но вече и научно. Открих през китайската медицина (езотеричното), че часовете от денонощието отговарят за функциите на различните органи и в три през нощта приключва диапазона на пречистването и регенерацията на черния дроб и започва това на белите дробове, и точно тогава (според науката) има и освобождаване на кортизол в тялото ни, като естествен механизъм за подпомагане на събуждането сутринта.
Събуждане в диапазона на белите дробове в китайската медицина се свърза с темите за освобождаването на тъгата, на болката, на привързаностите и страховете, които не можем да пуснем. Сякаш вътре в теб има нещо, което не е „издишано докрай“, някаква емоция, която държиш. Тъй като черният дроб също е намесен, защото 3 am е границата между двата органа, често имаме и темите свързани с гняв, напрежение и натрупан стрес, защото според източните учения черният дроб “преработва” не само токсините от храната, но и „токсините“ от преживяванията. И ако денят ти е бил пълен с напрежение точно в този час ще получиш „вътрешен сигнал“ и напомняне, че нещо в живота ти те тормози доста. И това нещо тормози и сърцето ти (привързаности) и ума ти (задачи).
И тук идва научната част, която всъщност не противоречи на китайската медицина, просто е друг тип обяснение на същото нещо. Около 3:00 сутринта кортизолът започва да се покачва естествено, за да подготви тялото за събуждане, но ако през деня си бил стресиран и кортизолът ти е бил висок, това нощно покачване действа, като пет кафета върху изпити вече десет и буквално те изстрелва и събужда моментално.
Mystery solved.
Три през нощта Е/НЕ е „часът на дявола“. Не е, защото не те обладават демони и границата между световете става прозрачна, а защото нервната ти система е натоварена и реагира пропорционално. Но и е, защото какво е Дяволът, ако не гласовете в главата ни, които не ни оставят да спим и ни шептят винаги най-лошия сценарий? „Демоните“ са страховете, тежестите и непреработените емоции, които носим в себе си и не ни нападат отвън, носим си ги вътре и когато в три през нощта кортизолът се вдигне се събуждаме, защото тялото ни вече няма физическата възможност да остане в онзи покой, който е нужен, за да се осъществи сънят.
Защо повдигам темата точно сега? Защото вече няколко поредни дни се будя в три и четири през нощта и знам точно защо. Просто се местя на ново място. Това е.
Просто не мога да се преструвам, че не усещам това, което усещам. Местенето само по себе си освен, че е логистика, кашони, вещи, нов адрес, нови съседи, нов квартал, то буквално те изважда от познатото, сигурното и онова, което нервната ти система обича. За ума това може да е приключение, но за тялото не е “вълнуваща промяна”, а потенциална заплаха, която трябва да се сканира и изживее многократно. И точно тук се връщаме към белите дробове и техният час, точно между 3:00 и 5:00 е моментът на издишването, на пускането, на това да освободиш старото, за да направиш място за новото. Този орган е органът на скръбта в китайската медицина, на “не искам да пускам, тъжно ми е”, което искаш да изплачеш, но не го правиш, защото си „зрял, възрастен човек“ и не трябва да се лигавиш така. Така че да, можем да го наречем кортизол, можем да го наречем “нервна система в режим на адаптация”, можем да го наречем и “активни бели дробове”. Всичко описва едно и също – процес на освобождаване и колкото повече се опитваш да го прескочиш, толкова повече тялото ти ще те връща в 3 сутринта, за да си довършиш издишването. Будя се по същия начин преди полет. Преди пътуване в друга страна. Преди деня на лекция, събитие или семинар, който ще водя. Преди всяко нещо, което е „high stakes“ в представата ми и ако „сгафя“, ще има негативни последици.
С две думи – нормално е да имаш стрес, когато си отговорен и разумен човек.
Не е нужно да се лекуваш или да задълбаваш твърде много защо има моменти в живота ти, в които не можеш да спиш, или имаш кошмари, или ти е свит стомаха. Ясно е, че нещо голямо се случва, което те стресира, но това което Козирог, като архетип ни учи е, че в живота винаги ще има стрес, когато се движим към прогрес или промяна. Защото какво, никога ли да не правя срещи на живо, защото ме стресират и не мога да спя ден преди тях? Никога ли да не пътувам повече със самолет? Никога ли да не сменям дома си? Никога ли да не правя нищо, което ми причинява временен дискомфорт? Ключова дума: временен. Временен дискомфорт. Ниското проявление на Козирог е в постоянен дискомфорт с цел прогрес, но балансираният Козирог приема, че временният дискомфорт е нещо съвсем нормално и е важна част от живота. Не може всеки път, когато изпитаме симптоми на стрес в тялото си да си казваме „О, не, това не е за мен явно“. Сериозен дискомфорт изпитва всеки зависим, който се опитва да спре цигари, алкохол или друг тип адикция, която е развил. Трябва ли да го приема за знак, че здравето не е за него?
Така че… да. Ванеса 2.0 вече знае защо се буди в три през нощта, знае че е съвсем нормално, не се стряска вече от всичко, не решава да преобърне живота си на 180° заради „лошо чувство“ и не бяга в комфорта при най-малкото разтягане и неприятно усещане. Просто вече в по-стресови дни си дава свобода да чувства, да плаче, да се ядосва, да скърби и ако иска да си помогне наистина – се връща към медитацията по два или три пъти на ден, за да балансира нервната си система.
Това, което обаче остава вярно от философията на 23-годишната ми версия е, че ако стресът не е за няколко дни, а продължава месеци, ако човек се буди всеки ден през нощта, ако има хронична инсомния, ако има дневни паник атаки и то по няколко пъти, ако има автоимунно заболяване или друго свързано с определен орган или система, тогава радикалните промени влизат в картинката отново. Медитацията ще помогне, да, но няма да изкорени изцяло отровата, която явно ежедневно човекът поглъща под една или друга форма и докато не открие кога и как точно се случва това, състоянието му няма просто да премине.
Защото тялото никога не лъже.
Дали ще го видиш през призмата на китайската медицина, астрологията, психиката или лабораторните изследвания и чистата наука, няма значение, всички пътища водят към едно и също място: нуждата от внимание. Пътят не е бягство и затваряне на очите, не е и свръхконтрол, просто трябва да останеш и да чуеш какво точно се опитва да излезе на повърхността и да прецениш – временно ли е и можеш ли да го изтърпиш, защото носи растеж или е постоянно и изисква радикална промяна и нов начин на мислене и живот.